17 години след обединението хората в Западна и Източна Германия продължават да се наричат "осита" и "весита" (източни и западни). Берлинската стена я няма, но разделението между двете Германии явно ще остане още дълго, ако не и завинаги. Западните провинции наливат милиарди евро в изостаналите източни области, където обаче все още властват високата безработица и относителната бедност. Оситата са ядосани на празните обещания. Веситата пък недоволстват защо на "онези, мързеливите" дават толкова пари, пък положението не се променя.

Всичко това кара германците от двете части да се радикализират все повече. Независимо от факта, че десетки водещи икономисти и анализатори не престават да твърдят, че без квалифицирани работници от чужбина икономиката на ФРГ няма да може бързо да се възстанови след рецесията през последните 10 години, германците се радикализират и заради продължаващия приток на имигранти.

Големият проблем е темпът на развитие. В последния годишен доклад



"За единството на Германия"





Министърът на транспорта и строителството Волфганг Тифензее подчертава, че източните провинции постигат добри икономически резултати, но прекалено бавно. Затова едва ли скоро ще спрат помощите от западните провинции.

През 2006 г. икономическият ръст в източните провинции е бил с 3% повече, отколкото в Западна Германия. Според Тифензее Изтокът ще зависи още поне 15-20 години от пряката подкрепа на Берлин, тъй като безработицата там е около 14,7% - два пъти повече от западните провинции. Той припомни, че Пактът за солидарност, според който се отпускат парите на изостаналите области, изтича през 2019 г., след което новите земи трябва вече да бъдат способни самостоятелно да се развиват. Регионът още разчита на значителните финансови инжекции от федералния бюджет, които възлизат на около 1,5 трилиона евро от обединението до днес, или средно по около 90 милиарда евро годишно.

Волфганг Тифензее смята, че секторът на услугите може да е ключът към решаването на проблемите на трудовия пазар на изток. До 2020 г. в региона могат да бъдат създадени милион работни места, обеща Тифензее. "Много компании все още гледат на Изтока като на огромен занаятчийски и промишлен сектор, но ние трябва да успеем да развием области като изследователската дейност, маркетинга и рекламата," казва той.

Анализатори прогнозират, че ще



трябва да минат около 30 години,



преди доходите в източната част да достигнат западните. Брутната годишна заплата на работник в т.нар. "нови провинции" м.г. е била 21 340 евро, а в "старите провинции" - 27 615 евро. За сравнение - в САЩ тя е 32 257 евро, а във Великобритания 31 840 евро по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Делът на хората от източните провинции, които смятат, че сега живеят по-добре, отколкото при комунизма, е намалял до 31% от 66% през 1995 г. Продължаващата изостаналост и безработицата карат много осита да търсят спасение в Западна Германия. Затова жителите на източните провинции са намалели с 12% от 1988 г.

Тенденцията стотици хиляди хора да бягат на запад от източната част на страната дотолкова се е задълбочила, че бившият комунистически Изток днес е осеян с "градове-призраци". Досегашните инвестиции в източни градове като Дрезден и Потсдам са помогнали за съживяване на икономиките им. Отвъд тези рекламирани символи на успешния преход обаче се шири икономическа пустиня, в която панелните жилищни блокове от комунистическо време все още стоят за разлика от хората, стопанството и работните места.

Град Хойерсверда, някога индустриален център в Източна Германия с най-висока раждаемост, днес заема едно от последните места в класацията на доклада. От 72 000 жители, привлечени към града преди 30 години от добива на въглища, електроцентралата и стъкларските фабрики, днес са останали едва 40 000. Според кмета Петер Кайзер



огромното мнозинство се е изнесло



през последните 10 години. Перспективите за оставащите в Хойерсверда са мрачни. Безработицата е над два пъти по-висока от средната за страната. В петък сутрин местният мол е пълен с мъже и жени на трудоспособна възраст. "Пазарът на труда тук е в трагично състояние", казва Рене Бом, 20-годишен продавач-консултант в магазин за обувки. "Младите хора като мен не остават в града, а го напускат. В момента спестявам, а след това и аз ще замина", признава и той.

Според друг доклад на Института за население и развитие в Берлин от 1989 г. над 1,5 млн. млади източногерманци са се преселили на запад. "Това са предимно квалифицирани жени между 18 и 29 години", каза шефът на института Райнер Клингхолц. В 9-те провинции на бившата ГДР мъжете са вече с 25% повече от жените. В цяла Германия съотношението жени-мъже е 51,1% на 48,9%.

В повече от 60 градчета в бившата ГДР с около 5000 жители на 100 мъже се падат 80 жени. Кметът на Фрайтал, в близост до Дрезден, предложи 2000 евро на всяка дама, която иска да се засели в малкото градче. Националността няма значение, но има изискване за възрастта. Дамите трябва да са на възраст от 18 до 39 г. Кметът обеща да даде жилище и да намери работа на мераклийките.

Друг проблем е, че младите мъже в Източна Германия нямат за пример мъжки ръководни модели и не биват стимулирани да се борят за по-добро образование. В Източна Германия много повече, отколкото в западните провинции, учителите в детските градини и училищата са жени и много по-често децата се отглеждат от самотни майки. Жените са много по-гъвкави и с по-широки разбирания.

Някои социолози изтъкват, че наред с безработицата и този порочен модел е родил



гневните млади източногерманци,



които често си изкарват яда за безперспективния живот върху чужденците и имигрантите. В тихото градче Витщок през 2002 г. едва не бяха убити от бой четирима руски имигранти. През август т.г. в друго провинциално градче - Мюгелн в провинция Саксония, около 50 души пребиха брутално 8 индийци. Някои правозащитни организации директно заявиха, че в Германия на практика съществуват "забранени зони" за чужденци, религиозни, сексуални и други малцинства.

Нещо повече - все повече германци и в двете части на ФРГ започват да симпатизират на крайнодесните формации, сочат последни проучвания. Според тях около 11% от жителите на Западна Германия подкрепят подобни формации, а на изток подкрепата вече е 15 на сто, като тенденцията е да се увеличава. През януари в Долна Саксония предстоят местни избори, като там също 11% биха подкрепили крайнодясна партия.

Подобни националистически партии вече са представени в четири местни парламента от 16-те провинции на страната. През септември м.г. Германската националдемократична партия (ГНДП) успя на местните избори в Мекленбург-Предна Померания да влезе в законодателния орган на провинцията. Неонацистката партия, която според германското вътрешно разузнаване подбужда към расово насилие, спечели 7,3 на сто от гласовете, прехвърляйки с лекота 5-процентната бариера за влизане в местния парламент. Вотът в полза на ГНДП е реакция на недоволството от управлението на коалицията на социалдемократите и реформираните комунисти от Лявата партия.

От 2004 г. тази формация е представена и в законодателния орган на областта Саксония. Депутати от другата крайнодясна партия - Германския народен съюз (ГНС), от години са в парламентите на провинциите Бранденбург и Бремен.