Преди години обикновен италианец отговаря на въпросите на социологически екип: "На местни избори гласувам винаги за кандидата на комунистите. Ако спечели, ще подобри състоянието на училищата и болниците, ще улесни условията за моя бизнес, ще предложи съдействието на администрацията срещу своеволието на държавните чиновници. На парламентарни избори никога не гласувам за комунистите. Ако спечелят, ще занемарят училищата и болниците, ще ми вдигнат данъците, ще утроят бройката на чиновниците и най-накрая ще ми забранят бизнеса".

Тази разлика между двата вота в Италия вероятно боде очите. Все пак с автономните си региони те са близо до модела на федерална държава. България е силно централизирана, но това не означава, че няма никаква разлика.

Избирателят го знае. Щом живееш в България, не може да не си наясно, че дупките по улиците ги запълва кметът, а за издирване на крадците отговаря вътрешното министерство; че данък сгради го плащаш на общината, а общия доход - на държавата. Избирателят е показал, че може да харесва едновременно и кмета от опозицията, и депутата от управляващите, и да гласува за всеки от тях, без да се чувства изменник. Просто властите са различни и проблемите, които решават - също. Често се случва дори хората да подкрепят един кандидат за кмет, а да не приемат листата му със съветници. В София така беше преди 4 години със Софиянски и ССД. Не е изключено сега да бъде така с Борисов и ГЕРБ.





Че местните избори не са парламентарни, го знаят и партиите



На първите те много повече се сблъскват с желанията на местните си структури, отколкото на вторите. На първите много повече се нуждаят от популярни личности, отколкото на вторите, и много повече се коалират. Но макар че кампаниите и трудностите не съвпадат, изкушението да се заличават разликите е голямо.

У нас опозицията редовно представя всеки местен вот като обществен вот на недоверие срещу правителството. Тази тенденция сега придобива още по-ясно изразени черти. От няколко месеца една влиятелна политическа сила призовава за предсрочни парламентарни избори и не крие, че разглежда местните като трамплин към тях, като генерална репетиция. Нещо повече, в последните дни същата партия извади програма за управление, която може да има много достойнства, но връзката с местната власт не е между тях. Когато това се прави точно в навечерието на местен вот, става ясно колко държиш на този вот и към какво всъщност се стремиш. Някой би казал, че рибата на управлението още е в морето, а те твърде от рано приготвят тигана. Проблемът обаче е по-дълбок. Доказва го и сложната обществена ситуация. Учителската стачка освен всичко друго е симптом, че много лесно дневният ред на предизборната кампания може да се измества в посока на нагласите към централната власт.

Отношенията между местна и централна власт продължават да пребивават в състояние на неустойчивост. Бюджетът на общините е по-скромен, отколкото предполагат очакванията към тях, и дейностите, които извършват. Държавата е свикнала да упражнява натиск, за да постига целите си. Общините са принудени да се съобразяват, притиснати от безпаричието. Въпреки функционирането на тяхно национално сдружение те обикновено търсят решения поединично. В ход влизат контактите и с управляващите, и с опозицията на национално равнище. Ако сполучат да добият нещо, го приписват на себе си и по този начин се отчуждават от излъчилите ги партии. Ако не успеят, обвиняват правителството, парламента или партиите, че им пречат. Става така, че кметовете от големите политически сили бързо се дистанцират от своите партийни ръководства и заживяват собствен политически живот.



Местният елит съвсем не е стабилен като елит



В по-бедните райони на страната той рискува буквално да се маргинализира и изпадне в политическа безтегловност. В по-богатите накрая стига до тавана на възможностите, който му поставят конституцията и законът. И има два варианта - или да направи опит за излизане на националната политическа сцена, или да обърне гръб на конституцията и закона в полза на сенчести занимания. Тази нестабилност на местния елит, който не се чувства никога достатъчно сигурен, ако не се пробва в националната политика, обяснява и защо е толкова лесно в него да се приютят всевъзможни хора, групи и професии. Няма здрави бариери. Съмнителните или направо криминалните проявления далеч не са червен светофар по пътя към местния вот. Влизането на некомпетентни управленци се усложнява от излизането на компетентни, предпочитащи реализация в столицата.

Членството в Европейския съюз и очакването на европейски регионални фондове нанася нов щрих върху картината. Бизнесът се устреми към местната власт с много по-решителни крачки отвсякога. Разбира се, сметките в редица случаи се правят без европейския кръчмар. Явно стимулирани от предходния си опит, част от българските бизнесмени смятат еврофондовете за пари, които ще могат да раздават на ръка, стига да заемат съответния пост. Нещо като митичните куфарчета на Луканов, но връчвани наяве и законно. Сблъсъкът с европейската бюрократична реалност ще накара мнозина да изтрезнеят, само че не преди да са скрепили с изборни позиции съюзите с местните партийни структури.



Ако партиите бяха в добра кондиция, нямаше да го позволят



Само че партиите, изтощени от кризи, разцепления и нередовни спонсори, бяха изоставили за дълги години местните си организации да се развиват на самотек. Като резултат на това много от тях са се обособили, натрупали са символно и финансово влияние и не са съгласни централите да им диктуват поведението.

Какво им остава на партиите? Могат да поведат срещу дисидентските си структури война, която няма да има ясен изход и ще ги изтегли зад конкуренцията. Могат и да премълчат противоречията, като използват самия вот за националните си цели. Това правят дори онези, които нямат в графата на пасивите противоречия за изглаждане. Партии като БСП компенсират двойните кандидатури и локалните скандали с мерки в областта на националното управление. Партии като ГЕРБ компенсират липсата на достатъчно атрактивни и популярни местни кандидатури с претенции към същото национално управление.



Ролята на гражданите е да не допуснат подмяна на вота



Гласува се за органи на местната власт, а не за парламент и правителство. От кандидатите се искат не декларации за рисковете от атомната енергетика или програми за вдигане на необлагаемия минимум, а визия за развитието на населеното място и за отношенията с централната власт. Малко са партиите, предприели стъпки за поощряване на тази практика. Преди 4 години БСП посвети специално заседание на конгреса си на регионалната перспектива. НДСВ извежда като приоритет мерките за реална децентрализация. ДПС стартира проекти за преодоляване на изоставането на конкретни райони. Но още много може да се направи. За съжаление липсва среда за дискусия на тези въпроси. Синхронът между институциите на различни нива е в сферата на пожелателното мислене. Все още малцина гледат на местната власт не през призмата на националните си амбиции и не през тясната пролука на отделното село или град, а като самостоятелна система със своя специфика и свои общи интереси. Ще мине време, преди да започнем като онзи италианец да очакваме едно от местната власт и друго - от централната, а не, както сега, всичко и от двете.

Дотогава не е лошо да се помни, че правим местни избори. След месец софиянци ще избират кмет, а не кметът ще избира правителство.