|
| Димчо Михалевски |
-------------
- Г-н Михалевски, неотдавна Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчете, че за две години управление във водния сектор са инвестирани многократно повече средства в сравнение с предишни години.
- Опитахме да пречупим тенденцията, защото без концентрация на средства няма как да има подобрение в сектора. От 2003 до 2005 г. капиталните вложения във ВиК са били между 3 и 6 млн. лв. годишно. Миналата година надхвърлихме 14 млн. лв., а през тази - 44 млн. лв.
Един от по-големите проекти, които изпълняваме, са допълнителното водоснабдяване на Пампорово. Обектът е за над 9.5 млн. лв. и ще бъде завършен през декември. Предвижда се да увеличим подаването на вода от 40 на 105 литра в секунда. Има и много други проекти, някои от които са сложни и ще отнемат много време.
Инвестициите от над 44 млн. лв. са само част от стратегическата ни програма, тъй като мобилизирахме и самите дружества да привлекат ресурси. В Стара Загора например със средства на ЕБВР, на министерството и на ВиК дружеството подготвихме проект за 11.2 млн. евро.
Тоест в сектора ще бъдат вложени над 110 млн. лв. Извън тези инвестиции се използват още два финансови инструмента - програмите ФАР и ИСПА. По ФАР ще се подобрява инфраструктурата в регионите с туристически потенциал, като в първата фаза ще бъдат вложени 21 млн. лв. в около 20 общини.
В следващите години предстои да влагаме между 35 и 40 млн. лв. по проекти във водната стратегия, плюс по 40 млн. лв. за изграждане на язовири. До края на годината ще договорим заем със Световната банка, за да можем да стартираме усвояването на около 109 млн. евро за язовири и за енергийно ефективни мерки в различни ВиК дружества.
- Говорите за сериозни средства, които тепърва ще се инвестират. Това няма ли да се отрази на цената на водата?
- Публичните средства не влияят пряко на цената на водата, но мащабът на инвестициите, които трябва да бъдат направени в България, ще повлияе. Защото според разчетите на Световната банка за сектора са необходими инвестиции от 7 млрд. евро.
Въпросите, които трябва да бъдат решени, са два. Ясно е, че гонейки повишаване на стандарта на живот в страната, всички цени ще растат. Това означава паралелно да растат и доходите. Ние трябва да се движим в този общ коридор на нарастване на цените и доходите, което да ни гарантира модернизиране на системата и приемливи цени на услугата. Още повече че през цялото време се съобразяваме със световния праг на търпимост, според който цената на услугата не може да надвишава 4% от дохода на домакинството в съответния регион. Освен това цените се доказват с конкретни бизнес планове пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Трябва да е ясно, че ВиК дружествата трябва да си подобрят организационното и финансовото състояние. Потребителите обаче също следва да проявят отговорност, като си плащат сметките и не крадат вода.
Един от последните примери, с който се сблъскахме, се оказа проблемът със събираемостта в Гоце Делчев. Там регулаторът одобри сериозно повишение на цената на водата, поискано от ВиК дружеството в Благоевград. Поехме ангажимент за допълнителни инвестиции от наша страна, за да се подобрят оперативните разходи на водното дружество. Поставих обаче условие, че след местните избори ще направим преглед какво е направено за събираемостта на сметките. Защото се оказа, че засега тя е около 27%. Безспорно има физически загуби заради амортизираната система, но едва ли са 73%. И ако се реши въпросът с кражбите на вода, вероятно няма да се налага увеличение на цените. Тоест степента на отговорност на потребителите да си плащат сметките, от една страна, а, от друга, на оператора да влага по най-добрия и прозрачен начин парите, ще направят това увеличаване на цената поносимо и предвидимо.
- Факт е обаче, че през последните няколко седмици немалко от ВиК-дружествата поискаха ново увеличение на цените.
- Има обективни причини, които налагат подобни искания. Причините са следните - цените, които бяха одобрени от ДКЕВР в средата на годината са на база на изчисления на бизнес-планове от юни 2006 г. Оттогава досега електроенергията за промишлени нужди поскъпна средно с 22% и се увеличиха цените на горивата. Това пряко влияе върху финансовите баланси на дружествата, които добиват водата с помпи. Но преди да поискаме каквото и да е увеличение на цените от ДКЕВР, е трябва да изчерпим всички други възможни ресурси.
- Мислите ли, че сегашният модел за регулация на цените в сектора е оптимален?
- Той е оптимален като заложени правила. Но има детайли, зависещи от субективната оценка на комисията. Например цената на водата за всяко отделно населено място, обслужвано от едно и също ВиК да бъде отделна. Това е по-далечна перспектива, която би трябвало да бъде следвана. Тя е заложена в закона и наредбите към него, но на този етап не е реалистично да се прилага. Защото в едно малко населено място себестойността на водата в пъти надвишава тази в едно по-голямо. И това е смисълът, който залагаме в проектозакона за ВиК. В средносрочна перспектива е необходимо да запазим модела на преразпределение на разходите справедливо на територията на една област, за да гарантираме еднаква цена на услугата, както в малкото населено място, така и в областния център.
Имаме и претенции за начина на оценяване на бизнес-плановете на ВиК-дружествата, доколко това се прави обективно и дали самите членове на комисията имат добра квалификация. Добре е да се помисли за повишаване на квалификацията им или да се направи частична смяна на някои от комисарите, за да се повиши компетентността и отговорността на регулатора. Той е много важен орган, длъжен да регулира цените и да защитава обществения интерес, но и да бъде отговорен за възможността от вложения на средства в системата, за да може тя да се модернизирана. Аз не си представям регулатора като омбудсман, който държи единствено да не се увеличава цената на водата. А като един достатъчно добре подготвен професионален орган, който добре преценява балансите на обществения интерес и нуждите за модернизация на системата.
- Проектозаконът за ВиК, върху който работите, ще осигури ли реално навлизане на частния капитал във ВиК сектора и ще спомогне ли за реформирането му?
- Първата цел на закона е да стабилизира и да дефинира ясно собствеността върху системата, а втората - да създаде възможност, там където е целесъобразно и необходимо да влезе частният сектор. Дебело обаче искам да подчертая, че това ще е тема, която ще се разисква в правителството, в Народното събрание и в обществото през следващите три месеца. Целта е да гарантираме инвестициите при ясно съзнание, че няма да има приватизация на системата.
Говорим за публично-частно партньорство, и то по нов модел. Това ще е един дълъг обществен договор между потребителите на определена територия и инвеститора, за да могат да се гарантират взаимно интересите, а резултатът да бъде модернизирана и ефективна система. Това ще помогне и за мащабно навлизане на допълнителни средства в сектора, защото в дългосрочен план само европейските и националните средства не могат да покрият тази нужда. Въпросът е имаме ли консенсус и кога искаме най-сетне да се модернизира системата? Ако искаме това да стане след 25-30 години, трябва да разчитаме само на публични средства. Ако желаем да съкратим времето наполовина, следва да допуснем публично-частно партньорство, където е възможно.
- Защо в такъв случай изготвянето на проектозакона за ВиК се забави толкова във времето?
- Това не е лошо, защото чухме и възприехме много различни мнения. Законът е основополагащ и подготовката му действително изисква повече време. Той ще даде възможност за сериозно навлизане на инвестиции, които ще се отразят благоприятно върху цялата икономика на държавата. Така че забавянето с няколко месеца, или дори с година не е фатално, ако законът бъде направен добре, за да се гарантират инвестиции. Виждаме, че когато липсва такава основа, има сериозни проблеми и пример за това е концесията за водата на София.
