Бас държа, че хората, които миналата година започнаха протестите срещу застрояването на Иракли, тогава не са предполагали, че всичко ще се развие така. Първо, правителството се принуди да проговори за "Натура 2000", която сигурно би пазило в тайна до самата й премиера (началото на тази година). И второ, техните акции повлякоха лавината от протести - в подкрепа на зелената мрежа в нейната научна цялост, а не по комерсиалните кройки на едрия бизнес и властта, за Пирин, за Странджа, за Рила... В един момент институциите се оказаха под лупата на пълчища от екоорганизации и непрофесионални природозащитници, болшинството юридически подковани. И натискът им, оказа се, върши работа. Първо екоминистърът забрани временно строителството в Иракли, после парламентът облече в имунитет парк "Странджа" миг преди съдебното му убийство, последно държавата отстъпи по много от исканията им за "Натура" (дали тези решения са защитили националния интерес, е спорно - инвеститорите си взеха доста от Черноморието). Ще има и още. И тъй като зелените общественици са вече забележим фактор в политическите решения, а симпатизантите им по ред причини се множат, се намериха желаещи да обяздят вълната.

Като зелен рицар на бял кон се появи партията "Зелена България" - хора на бизнеса, които обещават политическо представителство на идеите за устойчиво развитие. Задава се и още една, излъчена от самите екоорганизации.

Председател на "Зелена България" е Стоян Динков, геолог по образование, а секретар - Илиян Матеев, бивш член на "Гергьовден" и зам.-шеф на митниците. Билбордовете им - бял кръст на зелен фон, вече са из цялата страна, но партията още пази в тайна рекламното си рамо. Според Динков няма някакъв солиден собственик на рекламни площи - всичко е с наем, платен чрез волни пожертвувания на членовете на партията. А те, твърди той, са вече над 10 хиляди. По думите му вече имат клубове навсякъде и на местните избори партията се кани да издигне кандидати в абсолютно всички общини - ако не за кметове, то поне за общински съветници. Динков, разбира се, твърди, че скоростното партийно строителство (от май, когато бе учредена "Зелена България") е изцяло дело на новата партия и не е ползвала структурите на "Гергьовден". Той казва също, че идеята за партията се родила още в края на миналата година, но нарочно не я обявили предварително. Защо? Защото избрали да изчакат приемането на страната в ЕС и сега "Зелена България" е единствената партия у нас, родена след евроинтеграцията, хвали се той.

В ръководството на партията участват основно бизнесмени, свързани са с хотелиерство, строителство, внос на автомобили, консултантска дейност и др. Това естествено буди подозрение у активните екоорганизации, че



новата партия е кукла на бизнеса,



който иска да овладее растящата обществена неприязън към презастрояването и други аспекти на разрушителното развитие, маскирайки се като факлоносец на същата тази неприязън. От партията естествено отричат. "Аз също съм се интересувал от теория на конспирацията", казва Динков.

Опасенията на екоорганизациите са, че новата партия може да се дискредитира и така да прати в забвение самите зелени идеи, превръщайки ги в досаден шум. От възможното разцепване на зеления вот между "Зелена България" и отдавна съществуващата и спорадично напомняща за себе си "Зелена партия" на Александър Каракачанов надали някой се опасява. Партията на Каракачанов не може да се похвали с пълнокръвие, тъй че вотът на хората със "зелени" убеждения и досега я е подминавал. Зелените партийци проспаха събитията от последната година, с които можеха да вдъхнат живот на политическата си платформа, и естествено други, още по-недоказали се от тях, посегнаха към политическата им ниша. В резултат слабо информираните избиратели с резедаво настроение вероятно ще гласуват на сляпо за една от двете, от което нито зелените партии, нито идеите имат полза. Т.е. едната е излишна. На теория един ден, когато редовите партии от спектъра интегрират зелените политически идеи в собствените си платформи, както постепенно става в Европа, и другата ще изчезне. Дотогава обаче поне една ще е необходима.

Политическото представителство е единственият начин



зелените идеи да навлязат в политиката,



убеден е Стоян Динков. Дали? То със сигурност е от полза за популяризирането им сред властта, но зелените движения, вече е проверено, привличат повече внимание и подкрепа към природозащитните каузи от политиците. От една страна, защото в тях членуват свежи хора с въображение и сетива, които предпочитат да изразяват идеите си, танцувайки по ръба на закона и нервите на полицията, вместо да демонстрират невзрачно в коловоза на обществения ред. От друга страна, гражданите са по-склонни да се доверят на политически необвързани хора. "Да се опитваш да привлечеш членовете и симпатизантите на НПО-тата за избиратели за политическата си партия, донякъде е като



да поканиш вегетарианци на маса със свински пържоли",



казва шефът на Асоциацията на парковете Тома Белев. Самият той бе в листата на "Зелената партия" за евроизборите, когато тя покани представители на НПО-тата. Получил е предложение да се включи и в местните, но е отказал. "Може и да привлечеш т.нар. "разсеян вот" - на хора, гласуващи за зелените, понеже, да речем, гледат "Анимал планет", но на онези, които имат поглед върху реални екологични проблеми у нас - трудно", смята Белев.

"Зелена България" декларира и цели, които я различават от редовите зелени партии - защита на културно-историческото богатство на страната. В това направление е идеята им за закон, който да възроди и наложи българския възрожденски архитектурен стил. Една любопитна и неприложима идея. Не и в градовете - дайте сега новопоникващите кооперации в София например да ги закичим с по един чардак и кьошкове. А ако бъдещият бургаски небостъргач го варосат и му сложат керемиди и комин? Идеята вероятно има за цел да представи ефектен контрапункт на мутробарока, но огледайте се - същите мутри имат слабост към възрожденски къщи с тежки дувари и те често са същата чалга...



Лошият вкус не може да се забрани със закон



и да се перчиш с такова намерение, е обикновен популизъм.

Резервите на екоорганизациите към новопоявилата се партия изглежда ги импулсират самите те да излъчат политическо представителство. "Просто не виждам за кого да гласувам - или трябва да изляза на улицата да протестирам, или трябва да се включа в политиката", казва Андрей Ковачев от сдружение "Балкани". Той прави и двете. Същото е и с повечето от останалите бъдещи членове на партията с работно име "зелените". В нея ще участват Петко Ковачев от Информационен и учебен център по екология, Александър Дунчев от Асоциацията на парковете, Иван Христов от WWF и др. "За да няма конфликт на интереси, всеки, който влезе в ръководството й, автоматично ще напусне управлението на екоорганизацията си", обяснява Ковачев. За "зелените" обаче по-късно, когато партията се учреди. Това трябва да стане скоро. Те няма да участват в местните избори след месец, но обещават да са готови за парламентарните след 2 години.