Два пъти тази година 8-те състава на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) във Варна обявяваха стачка и спираха работа. На два пъти стотици пациенти бяха връщани. Медиците протестираха срещу глобите, които им се налагат от НОИ, когато по-висшата инстанция - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), отмени решение на ТЕЛК. Т.е. когато се окаже, че някой, който е обявен за инвалид, не е точно такъв.

ТЕЛК във Варна поискаха да бъде отменен текстът в Кодекса за социално осигуряване, според който медиците от експертната комисия носят финансова отговорност при отменени от НЕЛК решения. Техният бунт обаче за пореден път изкара на повърхността и останалите неуредици около експертизата на неработоспобността - дългите опашки, липсата на кадри, привилегиите, които дава едно експертно решение, и възможностите за злоупотреби. Държавата пък за пореден път обяви, че е готова на законодателни промени, които да решат поне част от проблемите.

-------------------------------------------



"Напрежението във Варна идва от това, че там има много ревизионни актове, повече, отколкото в другите ТЕЛК в страната", обяснява директорът на НЕЛК д-р Кънчо Райчев. По данни на НОИ през 2006 г. във Варна са издадени актове за 2153 лв., а само за първите 6 месеца на 2007 г. те са за цели 29 300 лв. Сумите се плащат от лекарите от ТЕЛК. От осигурителния институт обясняват, че просто изпълняват закона и НЕЛК е институцията, която отменя експертизите на ТЕЛК, т.е. глобите се налагат на база решението на НЕЛК. Санкция има само в случаите, когато даден пациент е освидетелстван от ТЕЛК с над 50% инвалидност, т.е. има право на пенсия и облекчения за телефон, лекарства, диетично хранене, транспорт, данъчни отстъпки, но след това НЕЛК постановява, че инвалидността е под 50 на сто, т.е. човекът няма право на тези придобивки. И тъй като между двете решения минава доста време, много хора получават пенсии от бюджета на НОИ, без да са инвалиди. Затова и постановилите грешното решение плащат глоби.

За да провери НЕЛК решение на ТЕЛК, тя трябва да бъде сезирана. В случая с Варна е имало сигнали от Икономическа полиция. Експертизи могат да се преразглеждат и след сигнали на прокуратурата, НОИ, работодателите или на самите пациенти, когато са недоволни от даден им по-нисък процент инвалидност. За м.г. през НЕЛК са минали над 10 000 души за преосвидетелстване. "НЕЛК обаче дава само медицинска експертиза и не може да каже дали даден документ е с невярно съдържание, т.е. дали пациент е представен умишлено за инвалид", пояснява д-р Райчев. "Например



в Ловеч членове на ТЕЛК бяха предадени на съда",



припомня той. Тогава инициативата беше на НОИ. Оттам обаче обясняват, че в случая с Варна са нямали данни за нарушения, които да предоставят на полицията и прокуратурата.

Заради подобни разминавания битува мнението, че ТЕЛК постоянно издават неверни решения срещу рушвети. Все пак половин България внася коли на старо и регистрира фирми на името на инвалид заради данъчните облекчения, които се полагат на хората в неравностойно положение. Дори преди време социалният министър Емилия Масларова обяви, че половината от издадените експертизи са с невярно съдържание.

Според шефа на НЕЛК обаче разминаванията между решенията на неговата комисия и ТЕЛК имат и чисто експертно обяснение. "Когато се дава оценка за инвалидност, тя зависи от професионалната квалификация и опит на лекаря. Професионалната разлика, която съществува между ТЕЛК и НЕЛК, дава своето отражение. Не може да има експертни оценки, съвпадащи 100 на 100", смята Райчев. В ТЕЛК например работят по трима лекари, а в НЕЛК има 9 състава, които преглеждат един човек. При тях възможността за размяна на мнения, за диагностика и доуточняване на оценката е доста по-висока. Освен това поради високото натоварване в НЕЛК даден човек може да се яви пред по-висшата комисия година след оценката от ТЕЛК. Той е получил определен процент за инвалидност след прекаран инсулт, но година по-късно е стабилизиран и новата оценка е по-различна просто защото човекът е по-добре. "Затова не бива от това да се търси виновно поведение от ТЕЛК", смята Кънчо Райчев.

Несъвършенствата на системата не свършват дотук. Всеки може да твърди, че се издават фалшиви експертизи, но съдът е този, чието мнение може да се приеме като меродавно. Глобите за членовете на ТЕЛК се оказват в разрез със законите и



често се отменят от Върховния административен съд



"Вещите лица в съда също са експерти. Но когато не се приеме тяхна експертиза, те не получават глоби. Затова и експертите на ТЕЛК не би следвало да бъдат глобявани, ако не се докаже виновно действие", казва шефът на НЕЛК. Той цитира решение на ВАС, отменил глоба, наложена от НОИ на ТЕЛК в Кърджали заради разлика в експертните оценки: "Отговорността на физическите лица (т.е. на членовете на ТЕЛК - б.р.) е субективна, защото за нейното реализиране не е достатъчно обективното съществуване на причинени щети, т.е. изплащането на пенсия. Необходимо е тези щети да са възникнали като резултат от виновни действия или бездействия на физическите лица. Причинната връзка не се предполага, а се доказва при всеки конкретен случай". Т.е. за да се наложи глоба, съд трябва да постанови, че има умишлено виновно действие от страна на ТЕЛК, за да получи дадено лице пенсия.

Затова от здравното министерство предлагат промяна в Кодекса за социално осигуряване. Единият вариант е глобата да се плаща от тези, които са се облагодетелствали от експертизата, т.е. лъжеинвалидите. Това обаче ще става само ако съдът прецени, че е издаден документ с невярно съдържание.

Другият вариант е актът да се връчва на болницата, в която работят лекарите от ТЕЛК. Директорът пък ще търси отговорност от медиците лекари и ще решава дали да ги глоби, или да ги накаже дисциплинарно.

От НОИ обясняват, че налагат глоби само когато НЕЛК отмени решение на ТЕЛК, и е редно лекарите да обжалват експертизите на по-висшата комисия, а не глобите. Законът обаче не им дава това право.







--------------------

Обективни обстоятелства

----------------------

През 2006 г. са обжалвани 10 300 решения на ТЕЛК. Освидетелствани са 209 953 души. 96 000 минават през ТЕЛК за пръв път, останалите минават за преосвидетелстване, т.е. вече имат процент инвалидност. 87.8% от всички преминали са с трайно намалена работоспособност над 50%, т.е. с право на пенсия и добавки. 38% от освидетелстваните са пенсионери.

За всичко това се чака доста, понякога и години. Най-зле е при очните ТЕЛК, където хората се записват за преглед за след 2 години. Причината - в страната работят едва 4 такива ТЕЛК, или общо 12 лекари. "Проблем ще има и с кардиолозите", прогнозира д-р Райчев. Това са най-често търсещите освидетелстване болести - 42% от пациентите.

Проблемът е, че лекарите в ТЕЛК нямат право на договор със здравната каса. Те получават държавни заплати от по 400-500 лв. "Законът казва, че не може един лекар първо да подготвя пациенти за явяване в ТЕЛК - с изследвания и консултации, а след това същият този лекар да го преглежда в самия ТЕЛК", пояснява шефът на НЕЛК. И логично - повечето лекари избират да работят по линия на здравната каса. Там доходите са далеч по-високи, особено за търсени специалности като офталмология и кардиология.



-----------------------------

Решенията

------------------------------

За да спрат да изтичат кадри от ТЕЛК и да намалеят опашките, се водят разговори със здравната каса експертизите да се плащат от НЗОК, обяснява Кънчо Райчев. Това ще стимулира медиците да преглеждат повече пациенти и ще увеличи доходите им, защото освен заплати ще получават и процент за прегледите. Това обаче може да влезе в сила най-рано през 2009 г., затова още е рано да се каже дали и как ще се промени редът за явяване пред ТЕЛК.

За другия сериозен проблем - огромните опашки, от МЗ предлагат пред ТЕЛК да се явяват вече само хора в работоспособна възраст, тъй като целта е да се даде експертиза доколко пациентът е годен да работи. "Децата и пенсионерите, които са 40% от желаещите освидетелстване, не работят и затова трябва да минават по друг ред", обяснява шефът на НЕЛК.

Идеята е възрастните хора да бъдат пренасочени към друг тип комисии, които да преценяват техните нужди от социална помощ, тъй като те имат нужда от социална експертиза, казва Кънчо Райчев. За децата също трябва да има специфична система за освидетелстване, съобразена с характеристиките на детската възраст.

"Принципно съм съгласен с подобни промени", обясни шефът на социалната комисия в парламента Хасан Адемов. Той припомни, че за да станат те факт, са нужни промени в 13-14 закона заради различните видове добавки, които получават инвалидите.

Идеята се одобрява и от социалното министерство. В момента там се обмисля какви точно да са комисиите, които да освидетелстват възрастните хора и да им дават достъп до добавки и пенсия. "В тях трябва да има социални работници, психолози, рехабилитатори, естествено и лекар", смята шефът на НЕЛК. Според Хасан Адемов е много важно кой и как ще прави оценката на увреждането на пациента, тъй като от това следват и правата, които ще му се дадат. "Трябва да присъства лекар от ТЕЛК, защото на базата на неговата оценка за увреждането се решава какво подпомагане ще получи човекът", обясни той.

И Адемов, и здравно министерство са категорични, че въпреки промените в експертизата придобивки и пенсии няма да се отнемат.

Въпросът за засилване на контрола над фалшивите инвалидни свидетелства обаче си остава висящ. Имаше идея надзорът над работата на ТЕЛК да се осъществява от НОИ, а не от МЗ, тъй като институтът плаща пенсиите и има интерес да контролира решенията на лекарите. От друга страна, не НОИ плаща добавките за транспорт, лекарства и телефон, така че не може да има механично прехвърляне, смятат от осигурителната институция.

"Увеличението на наказателните мерки не винаги води до ефект", смята пък Хасан Адемов.