Миглена Тачева замести подалия оставка през лятото министър на правосъдието Георги Петканов. Тя бе зам.-министър на правосъдието в кабинета "Сакскобургготски" и се ползваше с огромното доверие на министър-председателя. Преди да влезе в министерството, Тачева е била съдия и шеф на Варненския районен съд. През 2006 г. бе директор на Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев".
- Г-жо Тачева, достойни хора ли влязоха в новия Висш съдебен съвет (ВСС)?
- Познавам лично някои от членовете на ВСС. За голяма част от тях мога да твърдя, че са високи професионалисти с морални качества. За тези, които не познавам, не бих искала да се произнасям, преди да съм започнала да работя с тях. Но като че ли ние свикваме да се поддаваме на всякакви слухове и коментари. Време е вече, ако има данни за това, че някой е извършил престъпление, прокуратурата и съдът да си свършат работата. И да спрат да се пускат доноси в общественото пространство. Това не се случва за първи път.
- Визирате съдия Костадинка Наумова, за която обявиха, че е обект на прокурорска проверка.
- Да. В кулоарите на парламента бях запозната от репортери с това, че тя е извършила някакви тежки нарушения и че има образувани преписки. Прокуратурата приключва своите проверка с два акта - или прекратява наказателното производство, или внася обвинителен акт в съда.
- Начинът, по който беше избран съветът, не е ли смущаващ - гласува се ан блок след пазарлъци. Отстрани поне изглежда, че не се заложи на професионализма, а на политическа договорка.
- От медиите разбрах, че управляващата коалиция има квотен принцип за участие във ВСС. Не бих искала да коментирам процедурите и начина на издигане на кандидатурите - това е право на депутатите. Но може би министърът на правосъдието можеше да бъде поканен на заседанията на парламентарните групи при обсъждането на предложенията. Ако те са приели, че това е принципът на издигане на кандидатури и на обсъждане, аз съм последният човек, който може да реагира. Бях в залата по време на дебатите и гласуването. Удовлетворена съм, че на 28 септември народните представители излъчиха своята квота.
- В последния възможен момент...
- Така е. Но срокът е спазен. Това е един от малкото пъти, в които парламентът спазва срок, свързан със законово определяне на някакви негови представители. Това за мен е достатъчен сигнал, че нещата започват да се случват. Това, което можеше да се направи в тази конституционна рамка, беше направено. Не забравяйте, че през следващите две седмици предстои избор на членове на инспектората към ВСС. Те трябва да се гласуват с квалифицирано мнозинство. Не се случва много често 160 народни представители да гласуват за едно нещо, а камо ли за 11 имена.
- А на ВСС му предстои да избере нов председател на Върховния касационен съд. Законът дава право и на вас да издигате кандидатури.
- Да. Но правомощия да издигат кандидатури има и група от петима от ВСС. Коя е най-достойната кандидатура, трябва да се прецени в дебат. Очаквам той да е от съдийските среди. Крайно време е да започнем да избираме ръководители на ВКС от състава на съдийската гилдия.
- Визирате ли конкретен човек?
- Има много достойни колеги - и от ВКС, и от апелативните съдилища. Не искам да предопределям избора с изказването си, че имам готов кандидат.
- А имате ли?
- Към този момент не.
- Кой е по-добрият вариант - да има много кандидатури и дебати или както беше с избора на главен прокурор - един кандидат, консенсусна кандидатура, но която оставя съмнение, че имало договорка и компромиси.
- Не съм мислила за това. Но невинаги единната кандидатура е резултат на конюнктурна договореност и когато тя е достатъчно професионална и достойна - може да обедини гласовете на много и различни хора. Затова като че ли е добре да вървим към единна кандидатура, но в този момент пред мен стоят други приоритетни въпроси за решаване.
- Да поговорим тогава за плана за действие, който е на дневен ред. Обсъдихте го и с европосланици. Какво питаха те?
- Планът мина през няколко кръга на обсъждане - и с неправителствени организации, и с ВСС. А от изказванията на посланиците останах с впечатление, че те възприемат този подход на работа, че са ентусиазирани от представените мерки, може би и моят оптимизъм ги е заразил.
- Вътрешният министър Румен Петков като че ли не е толкова уверен като вас, че мониторингът ще спре.
- Създаде се едно впечатление, че ние имаме разминаване с министър Петков. В Брюксел пред репортери казах, че се надявам да си свършим работата. Смятам, че не би трябвало Еврокомисията да продължава да ни наблюдава. Още повече че ние сме равноправен член на ЕС. Доколкото разбрах, същият въпрос е бил зададен и на министър Петков. Може би той има някаква информация, която аз не знам, но ви уверявам - и МВР, и Министерството на правосъдието работят в една посока и тя е за край на мониторинга.
- Основните забележки всъщност са по-скоро към вътрешните работи.
- И към нас има забележки. Но МВР само няма да се справи с борбата с корупцията и с организираната престъпност. Това трябва да е програма, идеология не само на цялото правителство, но и на цялото общество. Ако стоим и чакаме само Румен Петков да пребори престъпността, това няма да се случи. И да не е Румен Петков, а Господ да слезе от небето, не може да го направи. Трябва да се промени разбирането ни. Корупционните практики ги създаваме самите ние.
- Голям проблем има с липсата на сгради за административните съдилища. В София делата се трупат по коридорите, съдиите нямат къде да работят...
- Имам представа. Всекидневно в министерството се работи по тези проблеми. Предприели сме всякакви възможни варианти, които можем да изпълним, така че проблемът да бъде решен. Но нещата не могат да се решават от днес за вчера. Трябва определено време. Говоря за възможностите ми, откакто съм министър.
- Да, но проблемът със сградите трябваше да се реши преди около година.
- Усилията не са само на министъра на правосъдието. Целият кабинет полага усилия за това. По разпореждане на премиера Сергей Станишев при вицепремиера Даниел Вълчев беше създадена работна група. Тя се събира нееднократно и в крайна сметка се стигна до някакво разрешение на въпроса. Започва процедура по предоставяне на сградата на Министерството на здравеопазването. Но това ще се случи, когато то получи необходимите средства и изгради необходимата за нуждите си сграда. Проблемите са комплексни, но те ще бъдат разрешени. До края на ноември се надявам софийските административни съдии да имат подходящи условия за работа.
- Затворите са другият вечен проблем на Министерството на правосъдието.
- Да. Разпоредих на ресорния зам.-министър Димитър Бонгалов да се направи цялостна концепция, касаеща местата за лишаване от свобода. За никого не е тайна, че затворите ни не отговарят на нито един от европейските критерии. Вече започнахме процедура по предоставяне на терен от 190 дка държавна собственост край Девня за изграждането на нов затвор. Надявам се да намерим такъв терен и около София и да започнем проектирането на затвор. За последните 30-40 години, а и повече, не е строен затвор. Обсъжда се и публично-частното партньорство.
- А какво става с проектозакона за амнистията. Много шум се вдигна в началото на годината покрай него, а така и не бе приет.
- Добре е този законопроект да бъде оттеглен, за да се внесат необходимите промени. Имаше много изказвания, че ще бъдат амнистирани много лишени от свобода. Затова трябва да бъде направен още един преглед на проекта в светлината на всички препоръки и едва тогава да бъде внесен отново.
- В какви рамки трябва да е амнистията според вас?
- Не смея да се произнасям преди специалистите.
- При международните осиновявания се говори дори и за престъпления. Колко тежко е положението всъщност?
- Приключи одитът за международните осиновявания. Има констатирани редица слабости по създадената организация на работа на дирекцията. Като се започне от разминаването в електронния и хартиения регистър и се стигне до това, че има около 55 преписки, подавани през годините, които още не са заведени. Разпоредих с одитния доклад да се запознае и да предприеме необходимите действия ресорният зам.-министър г-жа Анна Караиванова.
- Как се стига до такава ситуация?
- Все още не мога да кажа дали е неразбиране на работата и на сериозността й. Не искам да хвърлям упреците само върху директора, който вече подаде оставка.
- Има ли опасност Търговският регистър отново да не стартира? И как си обяснявате няколкото му отлагания досега? Някой умишлено ли го бави?
- Не мога да кажа, че има умисъл, защото нямам доказателства за това. Надявам се силно този път да няма отлагане. Не може да има ново отлагане.
- А имотният регистър? Говори се, че и той ще се препъне.
- Получих доклад на Световната банка, който не е никак обнадеждаващ. И за имотния регистър ще трябват усилия, но не искам да живея с мисълта и нагласата, че няма да можем да се справим.
- Защо спряхте конкурса за нотариуси?
- Защото щях да изпадна в ситуация, в която Министерство на правосъдието изпълнява процедури по конкурс, по който някои от сроковете бяха нарушени. Прецених, че е по-правилно да го отменя. Но конкурс ще бъде насрочен - и за нотариуси, и за помощник-нотариуси.
Има една фирма - Информационно обслужване АД. На сайта си, същата извежда корените си от предишна фирма от онези времена Това първо. Второ, тази фирма КОНКУРИРА всички фирми и организации у нас, като им взема предварително по някаква сума, по незаконен ценоразпис.Това второ.По време на упрвлението на Костов и Сие, тази фирма в капитала се имаше десет процента частно участие, със замисъла да се превърне в новия комплекс от досиета за гражданите в България, така че до него да имат достъп само сините другарчета. Трето. някога, състав на ВСС противно на пълномощията му по ЗСВ, е сключил договор за ОБСЛУЖВАНЕ с тази фирма. В същност, това е напрапено обслужване, на което гражданите следва да се подчиняват, макар че си съществува Тарифа №1 за таксите МП.
Изобщо, правата на гражданите са силни ограничени, ако някой не пожелая да се подчини на договора между ВСС и тази фирма.На практика е въведено някакво ново незаконно понятие "запазено име" и под тази форма на обслужване тези търтеи от ИО-АД си докарват тлъсти заплати.Цялата база данни на съдебната власт са предоставени на тази фирма. Лично съм наблюдавал във Варна това лято: пред мен една млада юрискта, внася 100 лева за разкриване на частна фирма. Начмират и свободно име с ТИРЕ, после от банката и искат да внесе стоте лева. Тя ги внасдя, и веднага от банка ДЗИ и дават Удостовериние за запазено име на новата фирма.Ето това обслужване трябваше да се ппремахне с новия Регистър Булстат, но не става , защото у нас има лакомии, които искат да си намират работа без да има защо. По ЗСВ само съдът е в правото си да обслужва гражданите, а не някое фирма по договор. Този договор е нищожен, защото този състав на ВСС е заобиколил законивите повели, за да излечеве полза за своити сини другарчета, пълни мерзавци и търтеи.