Не разбирам защо наричат коалиционните съешавания между наглед несъвместими партии "странни", "абсурдни" или дори "продажни". Просто "елитът" търси да се коалира със себе си, за да се съхрани конюнктурата. А тя винаги е добра за заварените участници във властта.

С утвърждаването си всяка политическа формация автоматично минава в лагера на "елита" срещу плебса. Със стъпването й върху червените килими на властта тя вече е част от статуквото, длъжна е да играе по правилата на играта, сиреч - да прави компромиси в името на своето просъществуване. А компромисите имат това свойство, че неизбежно водят към постепенен



отказ от обещания и принципи



Тези малки предателства спрямо избирателя сближават по особен начин инак враждуващи помежду си партии. С времето взаимното им противопоставяне излинява и става даже театрално, защото общите им прегрешения към електората неусетно и трайно ги побратимяват. Разделителната бариера се закотвя на междата между "ние" (сиреч политиците) и "те" (народът). Костовисти и комунисти, атакисти и депесари се различават в избора на електорална стръв (либерална икономика, социален капитализъм, "България на българите", "етническият модел"), но много повече си приличат в порока - всички те принадлежат към кастата на привилегированите.

Гледам как на места ДСБ и БСП съжителстват мирно на тия избори и си казвам - ами какво по-естествено от това. Едните се изградиха като партия върху кладата срещу "червените боклуци" и "мръсните комунисти". Другите обявиха Костов за свой най-голям враг, довел партията до 8-годишно опозиционно вегетиране. Но т.нар. десница се роди из недрата на левицата, а всяка от тях доведе на власт другата. Тяхната антагонистична, само наглед, зависимост ги сближи завинаги. Затова не виждам нищо потресаващо в присъствието на бунтовния кукувец Петър Курумбашев в червената общинска листа в София. Идеологът на тв предаването, което през 1996 г. допринесе за свалянето от власт на Жан Виденов, сега е в листата на потърпевшия тогава министър по енергетиката Румен Овчаров. Как да не се запиташ дали пък нявгашното "свободомислие" на кукувеца не е било част от



общата битка на червени и сини за власт



И дали битката на енергийното лоби в БСП срещу комсомолеца Виденов тайничко не обслужи интересите на седесарската върхушка. Сигурно пожарът на бунта в очите на Курумбашев отдавна е заместен от блясъка на парите и сега се кани да решава общинските проблеми от позициите на преуспял бизнесмен в сферата на импулсните телефони.

Нищо изненадващо няма и в съюза на ДПС и "Атака" на някои места. Двете партии също са свързани с близостта на взаимното отрицание. Те и бездруго функционират като скачени съдове - антитурската риторика на Сидеров пълни урните на Доган и обратното - "патриотичният" бизнес и потиснатите български малцинства в смесените райони се сбират под националистическите знамена на "Атака".

Масираното нахлуване на бивши моделиери от



школата "Софиянски" в листата на ГЕРБ



е сигурно свидетелство, че и тази партия вече принадлежи към статуквото. Въпреки всичките си клетви за генерална, тотална и радикална промяна на управленския модел в столицата Бойко Борисов падна в капана на компромиса. Обещанията за истинска, полицейска борба срещу корупцията някак не се връзват с имената в листите. Първородният грях е сторен и оттук нататък ГЕРБ ще е завинаги негов пленник. Такива са правилата на играта!

Няма сини, червени и жълти, има каста, която държи на всяка цена да остане на власт. Затова довчерашният издател на костовисткия официоз "Седем" днес вече е в ГЕРБ, а червеният депутат Петър Кънев е собственик на десебарско радио. Пак по тая причина Доган е склонен да подкрепи десния поганец Мартин Заимов в София, за да спаси от потъване СДС и най-вече ортака си Пламен Юруков. Затова новите кадровици в НДСВ се разправят по-жестоко с вътрешните си врагове, отколкото с политическите си опоненти. Затова нищо друго няма значение, освен на власт да сме "НИЕ" - оцеляващата политическа каста, събратята по власт, голямото добрутро срещу низшата тълпа. За политика с амбиции кръвосмешението е за предпочитане пред провал.

И ето че на места "Атака" се прегръща с БСП, костовисти с комунисти, десни с леви, центристи с ултраси, всички с бизнеса, а там, където кандидатът е неустоим, всички те са заедно. Защото в българската политика отдавна не е важно с кого, а дали. Особено в момент, когато на хоризонта се провиждат 12 милиарда евро за при..., пардон, усвояване. Кръвосмешението се оправдава от средствата. Да не забравяме все пак, че политиката е изкуство на възможното... оцеляване.