Наскоро Асоциацията на индустриалния капитал предложи нов модел за осигуровките. Идеята е вноската да се намали на 30% и да се плаща по равно от работника, работодателя и държавата, тоест всяка от страните да внася по 10% от брутния доход на служителя в бюджета.

Всяко предложение за намаляване на данъчно-осигурителното бреме принципно е резонно, защото то насърчава работодатели и работници да декларират реално получавани доходи и води до изсветляване на икономиката и до по-добра събираемост.

Не е логично обаче държавата да плаща или по-скоро



скрито да субсидира т.нар. социална политика на правителството,



защото същите тези работодатели и работници ще плащат и вноската на правителството чрез данъците, събирани на друго основание. Което означава, че бремето си остава същото. Правителството и в момента финансира дефицита на фонд "Пенсии", защо е нужно счетоводно да се утежняват нещата? Криворазбрана е логиката, че намалението на един вид данък води до по-големи стимули в икономиката, при положение че държавата ще продължи да изземва това "намаление" в същото количество, но под друга форма.

Същият трик се получава и с плоския подоходен данък, който реално може да не намали данъчното бреме заради плануваното повишение на акцизи и някои видове такси и запазване на процента на преразпределяни разходи през бюджета. Ако погледнем рационално към съотношението осигурителни вноски - растеж на икономиката, намалението на осигуровките трябва да върви ръка за ръка с намаление на разходите на правителството и с ускоряване на реформите, за да се почувства в пълна степен позитивното влияние, което се предполага, че идва с плоския данък.

Предложението "3 по 10%" ще благоприятства главно капитала - защото осигурителната тежест върху работодателя би паднала главоломно - от сегашните 23.40% до едва 10%. Позитивно влияние ще има и за работника, но не в същата степен, защото намалението би било символично в сравнение с предвидените от правителството промени от 1 октомври.

В същото време предложението на АИКБ



не е достатъчно радикално и решително



То нито ще реши проблема с хроничния дефицит на фонд "Пенсии", нито ще олекоти достатъчно осигурителната тежест за работника. Да не говорим, че работодателите като нищо могат да бъдат неприятно изненадани с компенсиращо повишаване на някой друг данък.

Изчисленията парадоксално показват, че осигурителната тежест върху работника ще се увеличи от 2008 г. спрямо днешните си нива заради постепенното изравняване на плащаните вноски с работодателя, а засега правителството няма планове да компенсира това скрито повишение на осигуровките.



--------------------

табл.

--------------------

Осигурителна тежест върху брутния доход на работника, в проценти



До 30 септември (36% осигурителна тежест при 65:35 разделение на разноските)

работодател - 23.40%

работник - 12.60%

държава - 0%



От 1 октомври (33% осигур. тежест при 65:35)

работодател - 21.45%

работник - 11.55%

държава - 0%





От 1 януари 2008 ( осигур. тежест 33%, но промяна в съотношението - 60:40)

работодател - 19.80%

работник - 13.20%

държава - 0%





Предложение на бизнеса (30% осигур. тежест, при разпределение 33.4:33.4:33.4)

работодател - 10%

работник - 10%

държава - 10%



При 10% осигур. вноски и съотношение 50:50

работодател - 5%

работник - 5%

държава - 0%



-------------------------------------------------------------------------

Осигуровки при брутна заплата от 400 лева, размер на вноските, в лева



До 30 септември

работодател - 94

работник - 50

държава - 0



От 1 октомври

работодател - 86

работник - 46

държава - 0



От 1 януари 2008

работодател - 79

работник - 53

държава - 0



Предложение на бизнеса

работодател - 40

работник - 40

държава - 40



При 10% осигурителна тежест

работодател - 20

работник - 20

държава - 0





Ако предложението на бизнеса се преобразува в по-прост вариант за равни вноски, разпределени единствено между работодателя и работника, т.е. без участие на държавата, общата осигурителна тежест би паднала до 24%. Неучастието на държавата при този вариант ще бъде компенсирано от спестените средства, които (вече избягвайки ненужните счетоводни разходи) ще могат да бъдат директно налети във фонд "Пенсии" или по някоя от другите социални политики на правителството.

Най-рационалният вариант е намаление на общата осигурителна тежест до 10%, което ще попълни и последния елемент от триото "10 процента" - данък върху личните доходи, данък върху корпоративните доходи и осигуровки. Разходите и на работодателя, и на работника тогава ще се понижат страхотно, а стимулите за икономическите агенти ще се увеличават.

Но такова решително понижение на осигуровките изисква и решителна реформа - постепенно преминаване от разходо-покриващия принцип към капитало-натрупваща система, при която доброволното осигуряване играе главна роля в събирането на средства по индивидуалните пенсионни сметки на работниците. В този случай стимулите за гражданите и бизнеса се увеличават не само заради по-ниските задължителни вноски по държавното осигуряване, но и заради предоставената им възможност



сами да управляват средствата си в частни пенсионни и други фондове



Краткосрочните дефицити при постепенното заработване на този вид система могат да бъдат покривани от бюджетния излишък, който последните години от предпазна мярка започва да се превръща в тенденция.

Днешната осигурителна система не работи и това е проблем в дългосрочен план. Още миналата година Икономическият и социален съвет излезе със становище, че дефицитът в пенсионната система не може да бъде преодолян преди 2050 г. Пенсионерите разчитат изключително на държавата за своите доходи, а вследствие на неблагоприятните демографски тенденции броят на плащаните пенсии нараства, а оттам - и разходите на държавата. Включването на правителството директно в заплащането на осигуровки няма да реши проблема, а само ще го задълбочи заради очевидната неспособност на държавата да изгради качествена система за социално осигуряване. Самата БСП имаше по някое време подобна идея за "поравняване" на вноските, обаче в съотношение 30:35:35, което ясно демонстрира нежеланието на управляващите да развалят статуквото, като се хвърлят в опасна авантюра с доходите на бъдещия си електорат. А както се знае, времето за реформа рано или късно идва, но колкото по-късно се прави, толкова повече боли.