Твърденията, че общинските администрации у нас са се бюрократизирали и действат мудно, са абсолютно безпочвени. Напротив! Те са готови скорострелно да вършат работа, дори се самосезират и предприемат спешни мерки за решаване на някой проблем, още преди той да се е появил. Има обаче една малка подробност - проблемът трябва да е по някакъв начин свързан с Азис. Прави впечатление, че някои кметове стават много чевръсти само когато се отнася до именития фолкпевец. Иначе може да не им се чува гласът, но в казуси като този са най-гръмогласни.
Социалистите обвиняваха градоначалника на Кюстендил Петър Паунов, че бил избягал от предизборен дебат за бъдещето на града. В дебата за Азис обаче Паунов бе най-отпред. Още неизложени из града му, във вторник той излезе със заповед плакатите на заснетите в особена близост Азис с половинката му Китаеца да бъдат немедлено снети. За друго важно ръководно решение на Паунов от спечелването на изборите досега ни се е чуло, ни се е разбрало. Затова приемаме, че тези билбордове са единственият проблем на Кюстендил, с решаването на който градът вече тъне в цветя и рози.
Обикновеният софиянец може и да изпитва трудности да се добере до Бойко Борисов, но има едно място, където той винаги може да бъде засечен - под поредния постер на Азис, ръководещ лично свалянето му. Няма значение дали е издигнат срещу паметника на Васил Левски или на Орлов мост. Борисов вече втори мандат го играе дежурен по билбордове на "славея от Костинброд". Върху Азис премери мускули и новоизбраният кмет на Пловдив Славчо Атанасов. Там билбордовете на певеца въобще не бяха окачени, защото кметът превантивно ги забрани. В началото на ноември Атанасов се оплакваше, че не можел да се справи с някои проблеми в "Столипиново" и щял да иска помощ от премиера. Това е инсинуация. След като се оправи с Азис, очевидно е, че и "Столипиново" не би му се опънало.
Вероятно още доста кметове вече горко съжаляват, че във вторник не са се сетили и те да свалят плакати, за да понатрупат някоя точка. Защото е ясно, че темата се харчи лесно, а и е една от малкото, по които власт и болшинството от управляваните могат да постигнат поне привиден консенсус. Нямаше анкета по електронните медии във вторник, в която почти всеки запитан да не изразяваше възмущението си от плакатите на Азис. Тук-таме един-двама плахо отговаряха, че проблемът не ги засяга и това не би трябвало да е тема за масово осъждане в една свободна държава.
Получава се странен парадокс - от една страна, всички са много възмутени от Азис, а от друга - той е най-продаваният изпълнител и най-търсен за участия. Всяко списание с готовност го публикува по страниците си, очаквайки да отбележи скок в продажбите, а шоу-програмите по телевизиите се хвалят със зрителски рекорди, когато той е гост там. Помните ли, че "Биг брадър" положи неимоверни усилия да го включи сред участниците и после приложи чудеса, само и само той да остане още и някой друг ден в програмата им. След това бяха огласени данни за невероятно високи зрителски рейтинги точно от дните с неговото присъствие. Азис бе драго посрещнат дори и от един от най-хомофобски настроените водещи Слави Трифонов. Даже БСП си го поръча за предизборни прояви преди време, вероятно надявайки се да прелее върху себе си част от популярността му.
Традицията у нас тайничко да се харесва нещо, но пък гласно то да се отхвърля с възмущение, или пък публично да се възхвалява някой, когото иначе всички мразят, е вече неразделна част от българската народопсихология. Още Чудомир я беше описал само с няколко думи в разказа си "Не съм от тях": "Който гледа надолу, мисли за голо". Заблуждавали сме се, че масовото лицемерие е характерно само за комунизма.
Азис е най-безвредният фактор, затова е лесно да се свалят точно неговите плакати, а не примерно тези на някоя голяма алкохолна фирма, която рекламира бутилки с изрисувани върху тях листа от канабис. По-специален е случаят при Бойко Борисов. Да арестуваш билборд, който после съдът няма да пусне, сигурно води до неимоверна душевна наслада за един бивш полицай.
Грешка ще е, ако обаче прехвърлим историята от вторник само към народопсихологията. Защото случаят с билбордовете имаше и втори план, останал незабелязан. Плакатите съдържаха само една снимка и никакъв съпровождащ текст. Лично моето първоначално предположение бе, че това е реклама или на новия бюст на Азис, или на новия му парфюм. Въобще нямаше да се сетя, че с билбордовете се прави PR на бъдещото му шоу по още нестартиралата ТВ2. И това щеше да си остане фирмена тайна, ако я нямаше истеричната реакция на въпросните кметове. Сякаш по предварителна уговорка, още преди билбордовете да са свалени, думата взе генералният директор на телевизията Огнян Димов.
Той се включи по всички електронни медии, за да разясни каква е била целта на занятието и между другото обясни какво е ТВ2 и за какво ще се бори. (Това също не е странно, защото вече повечето електронните медии, както и ТВ2, са собственост на един и същ човек, който в повечето случаи официално им се води консултант.)
Само за един ден тази телевизия успя да заяви присъствието си пред цяла България, което си е безплатна реклама, каквато иначе би й струвала доста сериозна сума. Кампанията с Азис е била предварително премислена, като нейните автори заслужават адмирации, че доста добре са си свършили работата, залагайки на очакваните първосигнални реакции на някои управляващи. Остава обаче и едно съмнение дали кметовете съвсем неволно се включиха в акцията на ТВ2 като марчъндайзери*. Откъде например Славчо Атанасов в Пловдив беше предварително информиран, че точно в неговия град ще има плакати, та превантивно излезе със съответната заповед!? Още повече че от ТВ2 признаха, че подобни билбордове са били предвидени само за определени населени места, не и за цяла България. По централните улици на Бургас например Азис и Китаеца така и не се появиха, нито някой скочи да ги забранява...
Преди 10 години американският режисьор Бари Левинсън гениално представи симбиозата между шоубизнеса и политиката в "Да разлаем кучетата". Само че в този филм звездните Робърт де Ниро и Дъстин Хофман играеха в сюжет за политици от голяма величина. В родни условия на разлайване подлежат само гаргите.
--------
*марчъндайзер - служител на фирма, който пряко отговаря за предлагането на продукцията й пред клиентите