Рядко се срещат по-мъчителни гледки от тази на президента Буш, който на срещата на върха в Анаполис във вторник парадираше пред камерите с лидерите на Израел и Палестина, стискайки ръцете им и потупвайки ги по раменете. После Буш побутна гостите си да си стиснат ръцете, след което ги остави да се върнат на местата си като притеснени момчета, поканени на подиума при раздаването на училищните награди.

Но пък така трябваше, като се има предвид поводът. Преди всичко защо израелският премиер Ехуд Олмерт и палестинският президент Махмуд Абас се озоваха в Анаполис? Ами защото Белият дом ги изстреля там, макар и без грам предварително споразумение между тях. И защо общата им декларация за намерения дава края на 2008 г. като срок, до който се надяват да постигнат мирно споразумение? Ами защото тогава президентът Буш освобождава поста си.





Това не е просто заяждане от страна на критик на Буш



Никой, който е с всичкия си, не би пожелал нещо различно от мир в Близкия изток. За последните четири десетилетия след войната през 1967 г. палестинци и араби навсякъде по света произнасят молитви и умоляват Запада, конкретно Америка, да се намеси в конфликта и да ускори мира.

Едва ли човек може да се оплаче, че както изглежда, Вашингтон сега прави точно това, и то при управлението на президент, който толкова дълго се дърпаше.

Не натам обаче се е насочил Белият дом. Забравете всички пространни анализи, посветени на нещата, които разделят страните по спора, компромисите, които трябва да се постигнат, тържествените изказвания как това е "най-добрият шанс" за мира от десетилетие насам и останалите празни приказки, които вървят около тези преговори, както вървяха около всички предишни.

Целта на това занятие не е дълготраен мир, макар че участниците вероятно ще се радват, ако той бъде постигнат. Процесът в Анаполис има само една цел и тя е окончателното утвърждаване на президентството на Буш, "наследството" му след провалите в Ирак и другаде. Срещата в Анаполис ще се възприеме като успех, ако Буш изкара до изборите през ноември догодина, докато страните по спора още преговарят, или ако дотогава е настъпил срив в преговорния процес, вината за който да може ясно да се хвърли върху едната или другата страна. Допускаме, че в случая това ще са палестинците.

Не се лъжете. Задвиженият в Анаполис процес е унижение за палестинците и най-лошото е, че те нямат друг избор, освен да се съобразят с него и да изричат празнословия за мирни намерения без най-малката увереност, че могат да ги постигнат или да им се даде каквото и да било в замяна на обещанията им за добро поведение.

И се налага да се държат така пред един арабски свят, който също бе принуден да се прави на искрено аплодиращ, защото не можа да издържи на натиска на Вашингтон и се боеше, че няма да изглежда добре, ако не участва. Никой не вярва в ефикасността на проекта, със сигурност не и обикновените палестинци или израелци, обаче лидерите им отидоха там, защото чувстват, че



не могат да си позволят да отсъстват



Ако се съмнявате в това тълкувание, прочетете текста на речта на президента Буш при откриването на конференцията. Доста над половината е списък от нещата, които Белият дом иска - не за които настоява, - от палестинците и как възприема преговорите не като решаване на палестинската кауза, а като пример за отдавна превъзнасяната визия на Буш за демокрация в целия Близък изток. След провала в Ирак сега се иска от Палестина, а покрай нея и от Арабската лига, да действат като предна линия на Америка в манихейската битка срещу фундаментализма в Близкия изток.

"Палестинците - казва Буш в многозначителен пасаж - трябва да покажат на света, че разбират, че макар границите на палестинската държава да са важни, естеството на тази палестинска държава е също толкова важно. Те трябва да покажат, че палестинската държава ще поеме отговорността си и ще има капацитета да е източник на стабилност и мир - за собствените си граждани, за народа на Израел и за целия регион."

Обратно, от Израел не се иска да направи кой знае колко повече от това "да премахне неразрешените селища, да спре разширяването на еврейските селища и да намери други начини палестинската автономна власт да упражнява отговорността си, без да поставя на риск сигурността на Израел". С други думи, Израел не е под никакво напрежение да направи нещо по големите проблеми като правото на завръщане на бежанците, статута на Ерусалим или демонтирането на разрешени селища на Западния бряг.

При встъпителното си изказване на концерт в "Барбикан" неотдавна ръководителят на палестинското трио "Джубран" обясни на публиката, че те - артистите, са трима братя палестинци, преди да добави със спокойна тържественост: "Не търсим мир. Търсим справедливост."

Стъписана, състоящата се предимно от араби публика утихна за миг, след което избухна в аплодисменти. Няма да видите думата "справедливост" в речта на президента Буш, нито впрочем в изказването на президента Абас. Причината за това е проста. Палестинците няма да получат справедливост, както и да завърши процесът от Анаполис, нито от Израел, нито от сегашната администрация във Вашингтон.