Нека първо направим едно уточнение: партии в България има много, роят се и в момента. Но напук на кризата в политическото представителство и все по-масовото отвръщане от политиката много хора са си намерили "своята", макар и да не го признават. Когато няма избори, попържат "партията си" между салатката и ракийката, но дойдат ли те, гласуват за нея, макар и с отвращение или подозрение. Но все пак гласуват - едни си имат БСП, други вече се имат ГЕРБ и "Атака", трети си държат на Костов и СДС. Тези редове не са за тях.

Те не са и за тези, които, да кажем, вместо да се информират от новините за поредната корупционна сделка в държавата, си пускат "Сделка или не", щото им омръзнало да слушат за политика. Текстът е за хората, които например недоумяват как в цяла България най-големият българин се оказа американският посланик, че да се възмути за нещо, за което иначе никой нямаше да се трогне - данъчния рай за хазарта. Той е за тези, които имат ПОТРЕБНОСТ от партиите. Защото въпреки повсеместните твърдения, че "българите се нуждаят от ново представителство", на практика дефицитът не е чак толкова голям. Много българи се чувстват неудовлетворени от партиите, но се завират в собствения си микросвят и нямат потребност от тях.

И така, каква партия (партии) е необходима на останалите българи? Ясно е, че им трябва нова. Също така е ясно, че традиционните партии у нас са в криза



не само защото са лоши и корумпирани,



а защото в криза са и всички традиционни партии по света. Планетата се завъртя не просто около оста си, но и около глобалния капитал и глобалната информация. В същото време свободно се движат не само хората, стоките и услугите, но и ценностите, стереотипите, възприятията... В "комуникацията" му е майката. От Калифорния до Банкя няма значение кой си, какъв си, колко си умен, а как те поднасят медиите на хората. Затова партии и политически кариери избуяват по всички паралели на цивилизацията на принципа "уан мен шоу - уан мен партия". Но тези партии са като уиски с черен етикет, произведено в гаража - може и да не се натровиш, но винаги ще търсиш нещо по-изискано и сигурно за здравето.

В България обикновено се казва, че партиите са се изчерпали, защото са еднакви, а са еднакви, защото дойдат ли на власт, провеждат сходна политика. Няма ляво-няма дясно, всичко е едно. Така е. Но така е не само защото елитът е обединен в олигархия. Така е и защото България е толкова бедна, че всичко живо има нужда от пари и обществото трудно би направило избор между приоритетите - училищата имат също толкова нужда от помощ, колкото и инфраструктурата; животът на пенсионера е също толкова труден, колкото и на предприемача, желаещ да развие бизнес. Дискусия за това каква политика трябва да се провежда - лява или дясна, ще е безинтересна у нас. Никой няма да й обърне внимание, както и никой няма нужда просто от нова лява или просто от дясна партия.

Но



спорът за лявото и дясното,



както и за либералното и консервативното, ражда и един друг, по-голям проблем. Той - както се казваше в един стар скеч, - "някак си, звучи международно". В най-груба форма (не само при Маркс) лявото и дясното се цепят по теориите за сблъсъка между обществените групи. Те се сблъскват в стремежа си да благоденстват. В името на благоденствието либералите премахват границите, консерваторите - и те, но по-бавно. Но днес бедността и богатството, прослойките и обществените групи, представите за благоденствие и щастие така се объркаха, че сигурно имат 6 милиарда еквивалента. Компютърният специалист, който се труди като наемник, е много по-богат от собственика на шивашка фирма, който е работодател; таксиджията с основно образование от височината на своя брояч е много по-благоденстващ от учителя с три висши образования, научил стотици деца да броят; на пенсионера рентиер му е трудничко, но не повече от зъболекаря, който дере кожи, но и стиска зъби, за да плати оборудването на кабинета.... Кой е ляв и кой е десен? Кой иска да се запази статуквото и кой да се променя? И въобще пука ли му на някого, след като всеки има достъп до информация, знание, пари (всички постепенно заживяваме на кредит), стига да ги поиска.

Не, на никого не му пука. Ето в това е големият проблем на партиите - борят се за неща, за които хората се бореха преди сто години. "Солидарност", "справедливост" - егати понятията... От Ню Йорк до "Захарна фабрика" човекът е човек, когато е със спрей в джоба - това е днешният свят.

И така, пак на въпроса - каква партия (партии) е нужна, и то в България. Със сигурност тя трябва да застане зад



нещо, от което хората имат нужда,



пък го няма. И от самолет се вижда какво е то в България - хората страдат вече не толкова, че са бедни, затворени, изостанали или че са хора от Третия свят. Досегът със западната цивилизация излекува тези болести. Но този досег отвори гигантско чувство за справедливост, мъст, възмездие, защото се намериха варвари, които безнаказано присвоиха благата на цивилизацията и разрушиха основите, върху които тя може да бъде построена и тук. Чувството за справедливост е най-големият дефицит в обществото, тъй като то е отговор на масовото беззаконие, мафиотизиране, корупция, които останаха ненаказани. Затова българите имат нужда не от лява, дясна, средна или каквато и да е подобна партия, а просто от такава, която ще накаже крадците и ще въдвори ред и правила. Как се прави такава партия и по какво ще я познаем? Трудно е наистина, тъй като тя ще се познае само ако вече е във властта. Но ако някой днес изпитва носталгия по Живков (както показа последното проучване на Световната банка), то е защото има крещяща нужда от ред, възмездие и справедливост.

Втората голяма нужда я изпитват не само българите, но и все повече хора по света. И то тези, които са активни.



Какво иска съвременният активен човек?



Мир по света? Със сигурност, но столетията доказаха, че мирът не зависи само от желанието му, затова спор например какъв процент от БВП да се отделя за отбрана, е страшно скучен. Човекът иска да е образован, да работи, да се развива, същото и за близките си, и да открива колкото се може повече ресурси за това - информация, пари, контакти... (страшничко е, но си е така - дори здравеопазването по света става все по-достъпно за хората с възможности). Този човек се нуждае от партии, които ще му осигуряват колкото се може по-голям достъп до тези ресурси - образование не по принцип, а такова, с което сам ще намери позицията си в новия световен ред; жизнена среда - която да му помага, а не да му пречи; правила, които ще насърчават мобилността и комуникацията; сигурност не просто в парчето земя около него, а във възможността му да ползва информация и технологии. "Блага" не по принцип, а за него и сходните му, защото животът стана конкуренция. Това не значи, че слабите не трябва да бъдат защитени. Просто силните и активните също се нуждаят от политическо представителство.

Странни и егоистични изглеждат тези приоритети, нямат "размаха" на традиционните. Но какво да се прави, когато светът се промени. Партиите също трябва да се променят.