През пролетта Бимбо ще направи три години. Сега има рани на главата и е малко нервен. Въпреки това не пропуска всяка сутрин да отиде на терасата и да се вгледа в иглолистната гора, която се издига от другата страна на баира.

Бимбо е мъжка сърна, която скоро ще се превърне в лют сръндак. Намерен е в гората, на няколко метра от останките на разкъсаната му майка. В момента живее на ул. 235 в трънското село Вукан.

"Миналата седмица му паднаха рогата и затова сега е кротък и дава да го галят чужди хора. Когато го намерих, беше съвсем малък. Прибрах го вкъщи. Спеше на леглото до мен и го хранех с биберон, пълен с козе мляко", разказва 56-годишният Петър, който се явява хазаин на Бимбо. Срещата на двамата е знакова - Бимбо е загубил майка си, а Петър - семейството си. "Нали знаеш, има понякога неща, които не стават. Така стана и с моя брак. Имам деца, но нещата се стекоха лошо за мен. В момента съм пенсионер по болест. Правиха ми операция на сърцето. Бимбо ми е най-добрият приятел тук в тази пустош", казва Петър. За да потвърди думите на Петър, Бимбо облизва лицето му с влажната си муцуна.

Вукан е едно от множеството селца около Трън. В този край на България в селата живеят толкова малко хора, че един кметски наместник ръководи по няколко. Така например Вукан, Бусинци и Мрамор са под една административна шапка. "Шапката", която се изразява в кметски наместник, пък е настанена в разрушена сграда. Възрастните хора твърдят, че дори след войната не е имало такива сгради. На първия й етаж все още личат арестантските помещения на отдавна закритото РПУ. На входа пък стои табела от 70-те години, която възхвалява българското застраховане. Знамето на България има вид на изкарало няколко дълговременни войни.

Интересен факт е, че на фона на непрекъснато строящите се молове, хипермаркети и големи шопингцентрове в градовете в този край няма никакви работещи магазини.

Там хората



купуват стоки от първа необходимост от "пътуващи" магазини



В малките трънски селища са останали по десетина трудно подвижни старци, чиито къщи в махалите са отдалечени една от друга. Затова магазините в класическия им вид тук отдавна не съществуват. Микробуси обикалят по къщите и ни снабдяват с продукти два пъти седмично, обясняват трънчани.

От години в селата не е доставяно прясно месо. "Който има възможност да гледа кокошки, овце или крава, може да има късмета да се облажи по няколко пъти в годината, останалите само мечтаем", каза 79-годишната Цветана.

Доставяните сега храни са по предварителна заявка. Предпочитат се трайните и най-необходими продукти - освен хляб, сол, захар, ориз, кашкавал, понякога - и шпеков салам.

През зимата, когато паднат големите снегове, вместо хляб се кара брашно в чували и местните сами си месят питки. Понякога селяните се презапасяват, защото не се знае дали няма да останат без насъщния, ако пътищата бъдат затрупани с преспи.

В центъра на Вукан има голяма сграда, на която все още има надпис "Смесен магазин". Преди много години в него са се продавали освен храни и дрехи, и гумени галоши и ботуши. Разбира се, че е имало и "отделение" с няколко маси за раздумка и за пиене. От няколко години помещението се продава от някогашното РПК за 3000 лв., но желаещи няма.

"Ние сме си родени тук и сме свикнали на всичко. Не ни прави впечатление, че нямаме никакви сгоди като в града.



Като дойде бусчето, се качвам вътре и си избирам



каквото ми трябва. Даже май сме по-големи големци от софиянци. На мен ми карат хляба вкъщи, а те ходят, та се редят по опашки всеки ден. Дишам си въздуха и си пея на воля тук. Какво като живеем в началото на 19-и век", споделя 70-годишният Павел. Той, също като Петър, е роден и цял живот е работил във Вукан. Бил е дърводелец.

Докато разказва впечатленията си от разносната търговия, между двата некролога на портата се подава и беловласата глава на леля Цветана. Тя е още по-наперена от Павел и обяснява защо този край е западнал. "Преди години тук, на ждрелото, идва бай Тошо (Тодор Живков - б.р.). Те, хората, му заклали агнета и малки прасенца, а той поискал да му сервират трънски просеник. Тогава жените се разшетали, ама Тошо не дочакал просеника и си тръгнал. Май за това ни се беше обидил и в тоя край на страната ни никога не е имало много напредък", казва Цветана. Освен в Трън жената е ходила с почивна карта от ТКЗС-то на минерални бани във Вършец и царското село Баня. Ходила е и няколко пъти до София.

Дядо Павел пък няма никакъв интерес да говори за търговията и "пътуващите" магазини. Той



още не е преживял НЛО-то, което видял преди месеци



с двама съселяни, и иска да го сподели с всички. "Седяхме си, значи, на пейката към 5 ч. следобед, че и малко по-късно. Обаче още не беше тъмно. По едно време, като светна много силно и ярко, и току над главите ни премина нещо огромно и светещо. Изгледахме го ние, а то се заби някъде там горе, над баира. Викам му на Петър да идем да видим какво става, а той, хем е по-млад от мен, казва, че го мързи да се катери. Така и не разбрахме какво беше точно това, но със сигурност беше някакво НЛО, което мина над селото", разпалено обяснява дядото.

По това време през единствената асфалтирана улица на Вукан минава жена, която е значително по-млада от останалите жители. Оказва се, че това е единственият човек в трите съседни села, който получава заплата. Пощаджийката Роза е жената, която жителите на Вукан, Бусинци и Мрамор виждат задължително поне един път в месеца - за пенсията. Писма и телеграми не получават. За вестници от години не са се абонирали.

Сладките приказки обаче са към своя край. Павел трябва да се прибира, за да пие хапчетата за кръвно. Леля Цветана тръгва да обядва и да гледа обедния сериал.

Петър поема бавно към улица 235, където го чака Бимбо. Бъдещето на това диво животно не е много ясно. По принцип Петър си знае, че след известно време Бимбо ще е достатъчно голям, за да бъде опасен дори за него. Ще дойдат и юнските месеци, когато сръндаците се разгонват, а неговите братя ще го викат от гората. Рогата му ще стават все по-големи и страшни. От друга страна, Петър мисли, че Бимбо вече няма да може да се оправя сам в гората, тъй като е изгубил дивото в себе си. На два пъти му е отварял портата на двора, но той се е връщал. Третият път може и да хване гората.