Има скандали, в които най-важни са конкретните участници, а не техните действия. Има и други, в които преките участници са просто пионки, зад които се прикриват далеч по-значими лагери. Историята с оставката на главния секретар на МВР Илия Илиев определено е от втория вид. Не само защото всички определения за него през последните дни се изчерпват с тих, безличен, "близък на Петков"... А защото в самата сценка около напускането на човека, който стои най-високо в професионалната йерархия на 60-хилядния мастодонт МВР, може да бъде различена истинска мръсна битка във и около вътрешното ведомство. А когато "семейните" проблеми на МВР избият в оставки, спекулации и оперативни комбинации, нищо добро не чака и държавата като цяло. Просто защото винаги следват трусовете и в парламент, и в правителство.

Ситуацията се усложнява и от факта, че така и не се намери човек, който ясно да каже



за какво точно си отива главният секретар на МВР



Самият Илиев обяви, че си подава оставката, защото бил болен, а и бил "грозно подведен да подпише документ за оперативна комбинация, която била донякъде в разрез с нормативните документи на МВР". Вътрешният министър Румен Петков пък се задоволи да каже, че оставката на главния секретар говорела за "много високо чувство за самодисциплина и стремеж за налагане на принципа на правова държава", за "чест и достойнство". Всичко това даде поле за изява на всякакви "източници". Лансираните версии са дузина - че Илиев е подписал за престой в България на експулсиран от страната ни заради търговия с наркотици, че е провалил операция по разбиването на канал за 4 тона кокаин, че е наредил подслушване на депутата от БСП Татяна Дончева, че е отказал да полага подписи под откриване на процедури за външно наблюдение (едно от използваните специални разузнавателни средства) на хора от политиката.

Няма спор, че за оставката има съвсем конкретен повод. Самият Илиев призна, че е подписал спорен документ, който може да доведе и до други действия спрямо него. От прокуратурата също намекнаха, че може да се стигне до разследване и обвинение. Всичко това обаче



изглежда по-скоро като операция за сплашване



За всеки, който е имал досег със системата на МВР, е ясно, че главният секретар не е случайна фигура. Той по закон е професионалният началник на всеки в системата - от директорите на контраразузнаването, жандармерия и пожарната до най-низшия оперативен работник и постовак. Дневно той разписва хиляди документи, които не може не само да изчете, но и дори да прелисти. Сигурно допуска десетки грешки и няма никакъв проблем да му се открие издънка. Най-малкото защото в България съществуват множество наркоканали (ливански, сръбски, турски, сирийски и какъв ли още не), които си действат под чадъра на "оперативни комбинации и ползи". Дори когато след някой разстрел ставаше пределно ясно, че в схемата има намесени полицаи, и то достатъчно висшестоящи, няма практика да се подава оставка. Защо този случай да е по-различен? Обяснението е просто - от оскъдната информация, която се прокрадва, става ясно, че главният секретар е подведен от една спецслужба, а нарушението му е разкрито от друга. Т.е. става дума за битка вътре в МВР - за повече информация, за повече власт, за повече благоволение от министъра, за постове. И щом цял главен секретар падна жертва,



залогът никак не е малък



В цялата история има още един интересен факт - изказването на премиера Сергей Станишев. Той хем потвърди информацията, че Илиев е допуснал грешка, за която ще трябва да поеме отговорност, хем намекна, че ще бъде запазен за сектора за сигурност в държавата. Това само подхрани подозренията, че в един момент Илиев може би се е обърнал срещу доскорошния си покровител Румен Петков и сега търси нов, по-висшестоящ "чадър". Плащайки съответната цена, разбира се.

Но всички тези игрички няма да имат добър край. Историята го показва, макар че политиците упорито отказват да научат нейния урок - че мръсните битки във и около МВР винаги се връщат като бумеранг срещу тях. Доказан факт е, че вътрешният министър (който и да е той) не се задоволява само с ролята на политическо лице във ведомството. Той винаги се изкушава да използва наличната информация, за да управлява, при това не само повереното му ведомство, но и държавата като цяло. Понякога опитите са успешни, друг път - смешни. Но резултатът и в двата случая е един и същ - престъпниците са недосегаеми и все по-нагли.

Затова е крайно време МВР наистина да бъде поставено под най-строг граждански, политически и парламентарен контрол. Случаят "Илиев" е много удобен повод за това. Като за начало обществото трябва да научи цялата истина за случилото се - чрез прокурорска проверка, парламентарна и правителствена анкета и т.н. Защото, когато една страна допусне МВР да се превърне в "държава в държавата", то дните й като демократична са преброени.