Милиарди евро са предназначени за предградията във Франция. Ала ситуацията не бележи почти никакво подобрение. Нещата не се промениха и след продължилите няколко седмици изстъпления през есента на 2005 г., когато предградията се превърнаха в тема номер едно. Атмосферата е напрегната до крайност.

Според социолога Кристоф Барбие "животът в предградията не се е променил в действителност. Основният проблем все още съществува. Т.е. налице е буре с барут. Достатъчна е и най-малката искра - някаква драма, някаква злополука, все едно до какъв извод стигнат разследванията по случая - и това буре с барут може да експлодира".

Близо 5 милиона души живеят в т.нар. чувствителни квартали. Повечето от тях са от имигрантски семейства. Сред тях от години се шири усещането за дискриминация. Те се оплакват от полицейски тормоз, както например 45-годишният Робер, баща на 8 деца, живеещ от 20 години във Вилие льо Бел:

"Полицаят ме притиска към стената, обискира ме като някакъв бандит пред децата ми, пред минувачите, които ме познават. Казвам му: "Момент, мосю, какво е това?" Ето такова е всекидневието ни. На това трябва да се сложи край. Ако не ни уважават, как тогава да науча сина си да се държи коректно с другите хора?"



Цари истинска омраза



срещу полицията. Особено се влошиха отношенията между подрастващите и органите на сигурността, обяснява кметът социалист на парижкото предградие Сарсел Франсоа Пупони: "Положението се изостри. Преди две години бяха нападнати обществени институции. Днес нападенията се насочват срещу хора. Става все по-драматично, а това ни тревожи".

Най-вече политиците социалисти издигат искания да бъде въведена отново т.нар. "съседска полиция". Т.е. полицейските служители да поддържат постоянен контакт с жителите като социални работници, а не да се появяват само когато нещо се случи. Консервативната министърка на вътрешните работи Мишел Алио-Мари не иска и да чуе за това, както стана ясно по време на дебат в Националното събрание:

"Кварталната полиция съществува, тя върши истинската си работа, а не онова, което искат социалистите от нея - да спортува с младежите".

Жители на предградията често казват, че се чувстват



като в гето



Изолирани, неуважавани. Инфраструктурата е лоша, сградите са в отчайващо състояние. Имигрантите и социално слабите семейства са основните обитатели на тези квартали. Подобни са и условията в учебните заведения. Резултатът за част от подрастващите е, че получават слаби оценки или че не успяват да се дипломират и се изправят пред мрачни перспективи на трудовия пазар.

Без работа младежите се размотават, изпадат в мрачно настроение и отчаяние. Това трябва да се промени, казва отговарящата за предградията държавна секретарка Фадела Амара: "При 42% безработица в някои квартали не е чудно, че там се стига до взрив. Трябва да предприемем нещо, да активизираме всички, за да намалее така високата безработица сред младежта".

Нейният план за предградията, който възнамерява да представи през януари, набляга особено върху три сфери: безработицата, образованието и инфраструктурата. Лявата феминистка Амара бе назначена на този труден пост от президента Никола Саркози. От 1990 г. досега 19 министри или държавни секретари са се заемали с предградията. Без особен успех.