"Попитайте келнер за маса за непушачи и той ще ви се изсмее, сякаш казвате някаква шега", написа Уил Харди от Ройтерс преди известно време от Белград. Статията му се казваше "Цигарен дим над Балканите" или нещо подобно.
Онзи ден влязох в сладкарница със сина си, за да му купя боза. Вътре беше като около летище "Враждебна" в седем сутринта през навъсено зимно утро или ако предпочитате, като в агитка на "Левски" или ЦСКА преди дерби помежду им - без видимост от димки. Гъсти облаци се стелят в повечето наши заведения независимо от срамежливо кокорещите се тук-там картончета "За непушачи", моментално захлупвани по очи, щом някой седне на тази маса и извади табакерката...
Българинът продължава да пуши яко, тровейки себе си и околните без милост. Философията му е:
"Кефовете в тоя живот така и така са малко,
а ядовете много. Майната му (ви, ми) тогава!"
Интересна на този фон вече не е толкова истината, отдавна доказана научно, че цигарите попиляват здравето.
Интересна е още една истина - бедните пушат повече. Не че няма богати пушачи или бедни непушачи, но като цяло тенденцията е такава. Според едно изследване в САЩ още отпреди петнайсетина години е установено, че непушачите печелят със 17 % средно повече от пушачите.
Наташа, моя позната рускиня, работила дълго време като модел в Канада, САЩ и другаде, ми каза, че едва след две години на Запад проумяла защо "онези там" отказват цигарите в полза на морковите или джогинга.
"Защото си ценят живота, приемайки го за хубав. А у нас го смятаме за непоправим и лош, затова се тровим на воля" - каза тя. Това простичко и вярно съждение не обяснява все пак въпросите за богатството и бедността. В Индия например, която е по-бедна от нас, пушат едва 3.4 % от децата. У нас този процент при учениците според изследване на Световната здравна организация, УНИЦЕФ и други международни институции е 69.1! Но и бедните могат да си смятат живота за хубав, както е установено. Тоест не е само в богатството въпроса, а в общата настройка на мисловната машинка спрямо битието.
Всъщност въпросното изследване, проведено преди пет години в цял свят, установи, че българските деца са трети по тютюнопушене след връстниците си от Чили и Украйна. Не знам как е сега, но ми е достатъчно да мина покрай някое прясно отстачкувало школо, за да видя как още на входа излизащите 13-14-годишни питомци и питомки трескаво засмукват папиросите пред очите на засмукалите ги вече преподаватели...
От тази картина лъха униние. Ще ви споделя още нещо, което е мое лично откритие, макар да съм сигурен, че биха го потвърдили и статистическите данни. Преди време готвех материал за огромна психиатрична болница. Прекарах цял ден из двора и коридорите й. Това, което ми направи най-голямо впечатление, беше, че центърът на устремленията на почти всички пациенти вътре бяха цигарите. "Имаш ли цигара, имаш ли огънче, дай да си дръпна, хайде да съберем пари за една кутия..." - такива бяха най-честите разговори. Любимите при вицовете мотиви - кой се смятал за Наполеон, а кой - за Байкушевата мура, не чух...
Дали
нашето училище заприличва на клиника,
дали лудницата заприличва на училище, или и двата типа заведения са близки в страстта си към леката дрога поради обща житейска безперспективност, не се наемам да обобщя.
С риск да изпадна в дидактични реминисценции все пак ще кажа, че при нас не беше така едно време - о, не беше. Криехме се много, защото улавянето с цигара носеше сериозен риск от изключване. А за които си ценяха училищата, това беше неприемлив гаф; лично аз си го ценях.
Не че забраните ни спираха от пушене по купони, но в известен смисъл го ограничаваха. Всъщност повечето от нас гледаха на акта на палене на цигара като на отчасти бунтовно, еманципиращо действие, а не като на обикновена зависимост от алкалоида и на делнично справяне с уж леката и бавна, но също удушаваща примка на абстиненцията.
Две трети от учениците между 13 и 15 години са опитвали цигарите. При това този опит по-често правят момичетата от големите градове.
А защо все пак са по-бедни пушачите като цяло? И дали са по-бедни, защото пушат, или пушат, защото са бедни?
Според друго изследване на Колумбийския университет, коментирано наскоро и у нас, пушачи стават тези, които са по-склонни да си вземат моментното удоволствие днес, отколкото да инвестират в бъдещото, сдържайки желанията си.
Тоест като цяло непушачите са с по-високо и продължително образование и по-образовани родители. А пушачите като личности се характеризират с по-висока отдаденост на настоящето, отколкото на хипотетизмите на бъдещето.
Може и да е така. Аз мисля обаче, че са по-бедни,
защото си харчат парите за цигари
и илачи впоследствие.
"Браво бе, ти откри Америка - подмята жена ми, докато гледа какво пиша. (Тя, слава богу, не пуши, но много говори.) - Ако мислиш, че да си даваш парите за бира и жени е пряк път към богатството, значи си по-глупав и от пушачите."
И донякъде е права, но и аз съм прав: всеки си избира дрогата - въпросът е твоята да не вреди на цялата стая.
(А самият Димитър Димов* е бил страстен пушач. Което не му е пречело непрекъснато да съветва студентите си да не пушат.)
-----
*Автор на прочутия роман "Тютюн" - бел. а.
|
|