Резултатите от изборите за руски парламент оставиха неизяснен само един въпрос - дали руснаците постигнаха резултат, който задоволява Кремъл, или пък Кремъл "задоволи" изцяло руснаците. В Държавната дума влизат четирите партии, които и преди бяха там. От тях реална опозиция е само компартията. Депутатите от повечето фракции си остават същите - представители на различни елитни групи и на големия бизнес. На практика руснаците бяха лишени от възможността да изберат президент догодина. Държавен глава ще бъде този, когото "назначи" Владимир Путин.
Бъдещата Държавна дума ще бъде едновременно и единна, и слаба. Монополът на "Единна Русия" не просто ще се запази, а и ще се засили. По последни данни партията събира около 64% и ще има 315 депутати. По този начин тя получава конституционно мнозинство. Запазва се обаче и директният контрол на президентската администрация над парламента, без да има нужда от коалиция.
Защо избирателите гласуваха точно така?
По всичко личи, че съществен фактор е бил предизборният натиск - по всички телевизии се показваха най-вече предимствата на "Единна Русия". Роля изиграха и реалните страхове на руснаците ("как ще живеем без Путин?", "ами ако се върнат олигарсите?"). Останалите играчи по един или друг начин бяха изключени от телевизора и не можаха да предложат своя разбираема алтернатива.
Трябва да се признае и заслугата на пиар специалистите на "Единна Русия". Организираните от тях събития бяха силни, а цялостната кампания - наситена и мощна. Още по-силна се получи и кампанията срещу Съюза на десните сили (СПС), който бе "оплют" със стари рецепти.
Не се размина и без ексцесии. При избирателна активност над 99% в Чечения победилата партия "Единна Русия" събра приблизително същия брой гласове. Излиза, че буквално всички гласоподаватели там са дали вота си за нея. Коментари от проруския президент Рамзан Кадиров не последваха, но в дадената ситуация наистина е разумно да се мълчи.
На изборите обаче победи не "Единна Русия".
Истинският победител е административният апарат
Доказателства? Противоречащата на здравия разум активност в Чечения (над 90%) и въобще в целия Северен Кавказ, рекордите в Красноярския край, Подмосковието и на други места. Вече не е новина, че "електоралната демокрация" е управляема. Изборите само доказаха, че тя е крайно управляема.
Победи, разбира се, и Владимир Путин. Той вече има пълна свобода да маневрира с оглед на своето политическо бъдеще независимо дали като национален лидер, шеф на парламента или премиер. А президент ще стане този, когото той посочи - Зубков, Иванов, Медведев или дори понито Вадик заедно с лабрадора Кони.
Победител е и зам.-шефът на президентската администрация Владислав Сурков. Той доказа, че контролира партийно-политическата система и затвърди статута си на "главен политически технолог". Победи също и шефът на ЦИК Владимир Чуров, който проведе изборите и ще продължи да оглавява този важен орган, а това не е малко.
Победи и СПС. Наистина десните не влязоха в парламента. Но за да бъдат обуздани, трябваше да се прибегне не само до административния ресурс. Наложи се в оборот да бъде пуснат авторитетът на самия Владимир Путин. Цифрите, които представи ЦИК за десните, не бива да заблуждават. СПС остава в политиката.
На изборите
загуби политическата система на Русия,
тя все по-рядко се вписва в термини като "демокрация", макар и с екзотичната приставка "суверенна". Но се запазва опаковката: има избори за парламент и формалното разделяне на властите.
Загуби и Генадий Зюганов, чиято компартията не успя да стане единствената парламентарна опозиционна сила.
И накрая - все пак ние ли избрахме този парламент.
Хе, хеее, що народ ....ахме с тази демокрация и те пак се хващат на въдицата.
*
Хайде малко история. Когато бащиците на Хамериката са я основавали, те изобщо не са говорили за демокрация, а за СВООБОДА. Политическа, икономическа, лична. И са смятали, че гарант на тази свобода може да бъде само СИЛНА ЦЕНТРАЛНА ВЛАСТ. За това са предлагали на Вашингтон да стана крал. И който е ходил в Конгреса, е видял как са го изрисували по куполите - като Господ. Смятали са още, че демокрацията е вредна за слаба държава (по това време) като САЩ. Защото при демокрацията винаги ще има дрязги, които може да отслабят държавата и да я разрушат (Макиавели - винаги ще има недоволни).
*
Демокрацията е едно от най-силното оръжие за овладяване на ресурси. Понеже винаги ще има недоволни, може силният да ги използува в своя изгода (да руши държави например).
*
Сега обаче срещу това силно оръжие се изправя едно още по-страшно - китайският подход на тихо овладяване на ресурси, чрез икономически интереси. Няма режим чейндж, няма бомби, няма демокрация - има само ти на мене, аз на тебе.
*
Кой метод ще победи - ще видим.
*
Така, че хайде стига за демокрацията. Навлизаме в период на жестока борба за ресурси и Господ да ни е на помощ на обикновените хора.