Радвам се, че България не е монархия. Макар и да управлява цели четири години, е хубаво, че Симеон Сакскобургготски остана без корона. Знам, че мнозина ще скочат, ще обясняват как отвъд Белград той е най-големият българин, европейски политик и бла-бла-бла. О, да. Симеон е готвен за държавник и публичното му поведение буди респект - фин човек, топъл глас, леко дистанциран. Но какво от това? Изглежда по европейски, минава за възпитан, но политическият му манталитет е чисто балкански. Ако сме точни - даже повече балкански, отколкото могат да понесат българите.

Колкото и да се спори, стремежът на нашето общество в началото на 21 век продължава да бъде демократизация от западноевропейски тип. Появяването на Симеон преди десетина години върна надеждите, че у нас може да се появи лидер, който категорично отстоява тези ценности и да наложи друг модел на поведение. Опитите на леви и десни да го държат настрана от политическия живот само засилиха усещането сред избирателите, че партийният елит у нас не желае да съществува по законите на демокрацията.



Българинът мрази някой да му казва "не"



и затова жестоко наказа политическата класа. Достатъчни бяха едно решение и една декларация и народът тръгна след монарха. Решението беше да се създаде нов политически субект, а декларацията посочи пътя, по който страната ни може да се промени. Макар и набързо по опълченски сформирано, НДСВ декларира, че ще отстоява принципите на либерализма и че ще въведе нов морал. Макар и да е азбучна истина, трябва задължително да подчертаем, че свободата е основната политическа ценност в либерализма. Свободата означава конкуренцията на идеи, защото схващането на привържениците е, че споровете и различното мнение водят до развитие, до напредък.

Събитията от миналата седмица окончателно сложиха



точка на мита, че НДСВ е либерална партия



Политическа свобода има само царят, и то дотолкова, доколкото може да прави каквото си иска и когато си поиска.

От една страна, може би има логика в тезата на повечето застъпници на Симеон - че в крайна сметка това си е партията на царя и всеки трябва да слуша неговата воля. Правилно - това е царската партия, но тя няма нищо общо с либералните ценности. Тя с нищо не се различава от ДПС и ДСБ - който не следва лидера си, заминава по живо и здраво.

Не случайно започнах с очакванията, които се възлагаха на монарха при неговото завръщане у нас. Той трябваше да надмогне точно този модел на тоталитарно лидерско поведение. Да донесе със себе си нов морал, ново мислене и да зарази българите с него. Това, което стана обаче, е като онзи виц за шопа, който трябвало да бъде възпитаван от един английски лорд. Получило се точно обратното и благородникът пратил депеша до България: "Ела си приберете шопо... подпис: Лордо".

Симеон не успя да зарази с нищо позитивно обществото ни, по-скоро от идеята да е цар на българите



се превърна в цар на балканския манталитет



Един лош подражател на Ахмед Доган и Иван Костов. Симеон царствено се наслаждава, когато в партията му воюват различни крила, и винаги взема страната на победителите. Лош имитатор, защото Костов и Доган рядко се отказват от верните си хора, докато Симеон с удоволствие ги хвърля на зверовете, след като веднъж станат непотребни. Да пази господ да ни управлява човек, който лесно може да потъпче всички принципи, с които е дошъл на политическата сцена.

Има една максима, която гласи, че можеш да лъжеш един човек цял живот, можеш да излъжеш всички един път, но не можеш да лъжеш всички и постоянно. Рейтингът на НДСВ показа това недвусмислено. Ясно е, че винаги ще има придворни лакеи, пажове и поданици, особено ако слагачеството може да се капитализира в милиони левове. Но най-хубаво е Симеон да отиде там, откъдето е дошъл - в историята.