Преди три години в Лондон срещнах млад българин, който работеше като компютърен специалист в антикорупционно звено на едно от английските държавни ведомства. Напуснал България през 1995 г., за 10 години той бе постигнал много. Попита ме дали в България още има мутри и гангстери, като разказа, че у нас е имал компютърна фирма, която се развивала бързо, но бил многократно рекетиран и заплашван. Затова решил да замине за Великобритания.

По онова време се опитах да му обясня, че онези отявлени, безпардонни мутри са на изчезване. Тогава България тъкмо бе влязла в НАТО и бе на път да стане пълноправен член на Европейския съюз. Забелязваше се по-голямо спокойствие и даже в Сохо можеше да се срещнат повече хора с физиономии на гангстери. За съжаление сега не бих могъл да кажа като културния министър Стефан Данаилов "Die Mutri станаха по-цивилизовани" (интервю пред "Дер Щандард" ).

Последните три седмици поставят основателния въпрос дали в България се връщат отвратителните времена от средата на 90-те години, или вече са факт. Защото убийствата, взривовете, отвличанията, рекетът и наказателните гангстерски операции отново се сгъстиха. А МВР и прокурорите са просто регистратори на дръзките престъпления.

На 4 ноември в София бе застрелян петролният бизнесмен Бончо Запрянов. На 17 ноември в столичния квартал "Младост" бе разстрелян 31-годишният Десимир Николов. На 23 ноември пак в София с 11 куршума е надупчен занимаващият се със спедиция 36-годишен Ивайло Иванов. На 29 ноември до един от столичните молове и близо до училище е тежко ранен 37-годишният Мартин Първанов-Лудия. Той наскоро бе оправдан от съда заедно с Илиян Варсанов, че са пребили Христо Георгиев-Хамстера.

Тези дръзки престъпления са извършени и поръчани естествено от лица, които очевидно няма да бъдат открити, а още по-малко някога наказани.

Към горните краски може спокойно да прибавим и увеличаващите се домови кражби и грабежи, всекидневното източване на банкови карти, новият бум на имотни и всякакви други измами, поредният пик на контролирани от известно кого заложни къщи и казина.

Но нека тях да ги оставим настрани и да видим само



грубите и безцеремонни демонстрации,



характерни именно за мутрите. Може да са верни социологическите изследвания, че хората вече имат повече доверие в полицията и в МВР. Може да е истина, че в България има по-малко убийства, отколкото в стари страни-членки на Евросъюза. Дори допускаме, че правоохранителната и правораздавателната система се опитват да направят нещо срещу организираната престъпност.

Но кой може да отрече, че по улиците отново плъзнаха дебеловрати момчета, наемни биячи и убийци, които демонстрират пълно безочие и неуважение към държавата и закона. И че пак си остават и нехванати, и ненаказани. Достатъчно е полицията и прокуратурата да се поразходи около 10 -11 часа през нощта до няколкото известни клуба в София, за да види за какво става дума. Какви хора, какви коли, къде са паркирали. Сигурно си спомняте как



МВР и прокуратурата правеха показни акции



преди година и половина в и около въпросните заведения. И как се хвалеха, радваха, даваха пресконференции и обещаваха, че законът ще важи за всички. А когато пишехме, че всичко е кампанийно и показно, те се сърдеха.

Сега пак коли за милиони спират в паркове, на трамвайни релси, задръстват цели улици, докато катаджии пишат глоби на обикновени хора на стотина метра по-нататък.

Може би мнозина биха казали, че е пресилено да се прави сравнение с времето през 1993 -1995 г. Поне засега труповете и ранените са по-малко. Но е факт, че особено през последните месеци отново има несигурност. Късмет е, че все пак много от оцелелите бандити се изнесоха в чужбина.

Няколко пъти през годините сме посочвали едно изречение от отчет на бившия председател на Върховният съд и настоящ конституционен съдия Румен Янков, написано през 1994 г. Предупреждението му бе, че



бавното и мудно правораздаване може да разруши държавността



и да накара хората да решават споровете си не в съдебните зали, а с бухалки. 13 години минаха и все още е актуално. Разликата между тогава и сега е, че по онова време те будеха ужасяващ страх у хората, но толкова. А междувременно се превърнаха в модел за поведение на цяло поколение, чиито ценности се формираха благодарение на процъфтяването на мутренския манталитет. Това са днешните 17-25-годишни, които дори и да нямат нищо общо с престъпността, се стремят да докарат тяхната външност. И това е най-малкото. Изискванията им от живота, мечтите им са да живеят толкова лъскаво, колкото си позволяват техните мутренски идоли.

Това е резултатът от тежкото и неизлечимо обществено лицемерие, в което все се говори срещу борбата с престъпността, променя се конституцията, приемат се нови кодекси и закони, наливат се стотици милиони в правоохрана и правораздаване и нищо.

Парадоксално е, че за 10 години например не можа да се направи единна информационна система за противодействието на престъпността.

Всички опити за по-добра координация между институциите удрят на камък и се израждат в политическа говорилня - в парламента, в Консултативния съвет за национална сигурност, по медиите. Нищо не се променя и мутрите го знаят. Партиите не им отказват подкупите, а някои даже на местните избори директно се кандидатираха за съветници и кметове. Всъщност в това културният министър Стефан Данаилов видя признак за цивилизованост. Но той все пак е артист.