|
| Димитър Чобанов |
- Г-н Чобанов, през последните месеци разни експерти - и наши, и от чужбина, се надпреварват да внушават, че левът е много надценен, някои даже твърдят, че "истинският" курс не е 2, а 4 лева за евро, защото инфлацията в България е доста по-висока, отколкото в еврозоната?
- Това е основна теза на противниците на валутния борд - че по-високият темп на инфлация в страната води до надценяване на лева спрямо фиксирания курс. Те обаче бъркат две различни понятия - текущ и равновесен валутен курс.Тези два курса трябва да се анализират и сравнят, преди да се говори за над- или подценяване на лева.
- Текущият е фиксираният, а кой е равновесният?
- Той зависи от няколко фундаментални фактора. Определя се от условията на търговия - относителните цени между стоките за износ и за внос, реалните лихвени проценти на международните пазари, брутните спестявания в страната, преките чуждестранни инвестиции.
- Нека си представим, че БНБ и МС решат, че трябва да има корекция, и обявяват нов курс - 1 евро равно на 4 лева. Какво би последвало?
- Първият ефект ще е едно много сериозно увеличение на инфлацията в страната. Голяма част от стоките, които се употребяват при производството на стоки за износ, са вносни. Което означава, че при промяна на курса вносните стоки ще се окажат по-скъпи.
- Някои експерти твърдят, че текущият курс е нездравословен за българските износители, надцененият лев работел против експорта...
- Девалвацията няма да направи българските производители по-продуктивни и няма да запълни търговския дисбаланс.
Да, девалвацията по принцип е стимул за повишаване износа на стоки и услуги. Но по-ниската стойност на лева всъщност означава оскъпяване на вносните стоки, а в нашата икономика, както знаете, делът на вносните суровини, материали, техника и др. е доста голям. България е бедна на природни ресурси и при по-евтин лев основните енергоизточници - нефт, газ, ще ни излизат по-скъпо. При това положение, за да компенсират нарастването на тези цени, нашите фирми ще бъдат принудени да понижат разходите за труд - простичко казано, това означава сваляне на заплатите. А да се търси конкурентно предимство чрез намаляване на разходите за труд не е добър вариант, по-добре е да се повишава производителността - чрез инвестиции в машини и технологии, чрез по-ефективно използване на ресурсите.
За България е добре левът да поскъпва, защото това създава стимули за повишаване на производителността - като се понижават разходите за машини и иновации, които най-често се внасят от чужбина.
А девалвация на лева би довела до понижаване на реалните доходи в страната. Явно е, че никой нормален политик и експерт не може да иска това. Такъв ход би бил доста силно антисоциален, особено за хората с фиксирани доходи, пенсионерите, част от служителите в бюджетния сектор.
- Значи шок за гражданите, шок за икономиката...
- И това е в краткосрочен план. А в дългосрочен план очаквам заплатите да започнат да се възвръщат към сегашните си нива, просто хората ще разберат, че са ограбени, и ще поискат индексация.
- Което пак ще доведе до по-висока инфлация...
- От друга страна, една промяна във валутния курс би прозвучала и като много силен негативен сигнал, че нещата в България не са стабилни. И макар че би довела до понижаване разходите на труд, което, да речем, е някакво предимство в очите на инвеститорите, външните инвеститори ще бъдат много по-предпазливи, преди да решат да дойдат тук. Доверието в стабилността в България, което се създаде с валутния борд през последните 10 години, е много сериозно и ценно.
- Няма кой знае колко модели по света на валутен борд, някъде случвало ли се е такова нещо - корекция на фиксиран курс?
- Корекцията на практика означава, че държавата се отказва от това да поддържа валутата, означава отказ от борда. Тази корекция би довела до нови корекции, до все по-голяма обезценка на лева. Такъв практически отказ от борда би означавал, че не може да се има доверие в българската икономика.
- Кои са групите играчи, които имат интерес от отвързване на лева, от девалвация? Щом има натиск, няма съмнение, че зад него стоят определени играчи. Четем, че брокери на недвижими имоти съветвали хората да теглят левови кредити, защото щяло да има обезценка на националната валута. И да обръщат спестяванията си в евро по същата причина. Кои са тези среди, които нагнетяват напрежение и клатят борда, подриват доверието в националната валута?
- Курсът на лева, ако стане нестабилен спрямо останалите валути, дори да се фиксира за известно време отново за еврото, няма да издържи дълго. И хора, които разполагат с повече информация, специалисти в подобни сделки, те ще спечелят от корекциите. Нормално е да се предположи, че част от финансовите посредници имат такъв интерес - инвестиционни фондове например, които наистина биха могли за много кратко време да направят огромни печалби.
- Тези финансови спекуланти какви са - български, чужди?
- Може да са и наши, и чуждестранни.
- А банките?
- Банките, опериращи в България, със сигурност нямат интерес от премахване на валутния борд. Банковата система не би трябвало да има интерес от подобни промени. Това, че нещата в реалната икономика биха се влошили заради нестабилния лев, във всички случаи ще окаже негативно влияние върху банките. Тъй като, ако се разклати финансовото здраве на фирмите, това ще се отрази доста зле и на финансовото посредничество, на банковия сектор.
- Левовете днес са много ценни, ако съдим по лихвите - банките предлагат по-високи лихви за левови депозити, отколкото за валутни. А преди 5-10 години бе обратното. Как ще коментирате това обръщане!?
- Важна е тенденцията, а тя показва, че лихвените разлики в левове и в евро стават все по-малки, което означава, че левът става все по-пълноценен заместител на еврото и това ще продължава до официалното приемане на еврото в България.
- На конференцията "10 години валутен борд" вие обявихте, че сте правили изчисления за тежестта на лева. Какъв е "истинският" курс спрямо еврото, какво показват вашите калкулации?
- Като цяло през периода от въвеждането на борда до първото тримесечие на 2007 г. текущата и равновесната стойност се разминават с плюс минус 4%. Следователно изобщо не може да се говори, че левът е надценен. Изводът е, че фиксираният курс трябва да се запази при сегашното си равнище. Освен това при този курс трябва да се извърши и конверсията при приемането на еврото като официално платежно средство в България.
- Радва ли ви огромният бюджетен излишък - България тази година счупи всички рекорди?
- България има прекалено голям бюджетен излишък, тя е рекордьор сред всички държави - членки на Пакта за стабилност и растеж. Ще ви припомня, че правителството официално беше заложило да е 0.8% от БВП, а сега се оказва, че е няколко пъти повече. Разумното ниво на бюджетния излишък е до 0.5%.
- И сега правителството набързо ще похарчи 1.2 милиарда лева, за да се доближи поне малко до разумните нива?
- Отново се потвърждава тезата, че независимо дали решението се взима от правителството или от Народното събрание, наличието на излишък в бюджета представлява сериозно изкушение за управляващите. Логиката им е проста - съставя се бюджет с подценени приходи и надценени разходи, а на края на годината натрупаните "излишни" пари се харчат за кратко време. По-справедливият вариант би бил тези пари изобщо да не се отнемат от хората, а процентът на преразпределение през бюджета да се понижи с поне 4-5 процентни пункта. Това би означавало по-ефикасно използване на средствата и по-висок икономически растеж. Но за управляващите би означавало те да се разпореждат с по-малък финансов ресурс и да имат по-малко лостове за влияние.
- Данъчната "утопия" на вашия институт - за 10% плосък данък за всички доходи - се превръща в реалност. Но има и доста критики, че въвеждането на десятъка върху личните доходи ще ощети най-бедните, че е несправедливо?
- Данъците по принцип не са справедливи, тъй като са принуда, отнемат от хората пари независимо от тяхното желание. А при пропорционалния, плоския данък всички понасят еднаква тежест - в нашия случай 10%. И този, който има 300 лева облагаем доход, ще внесе в бюджета 30 лева, а който получава 3000 лв., ще плати десет пъти по-голяма сума - 300 лв.
Пропорционалното облагане означава, че ставката е еднаква, че за всеки изработен 1 лев се плащат точно 10 стотинки данък, независимо дали са изкарани 250, 500 или 1000 лв. Това означава, че държавата не наказва предлагането на допълнителен труд с по-висока ставка, а тъкмо обратното - чрез своята данъчна политика се стреми да насърчи работливите, предприемчивите.
