Годините минават, но властта е все така упорита в нежеланието си да закърпи хазната, от която продължават да изтичат милиарди. 2 млрд. лв. са несъбираеми частни държавни вземания, а делата срещу длъжниците са за над 1 млрд. лв., но шанс поне малка част от тези милиарди да влязат в бюджета почти няма. Защото политиците услужливо не искат да променят закона така, че неизрядните данъкоплатци да бъдат наказани, а изрядните - поощрени.

В черния списък на данъчните са 7443 души, които дължат космическите 4.8 млрд. лв. Там е например фирмата "Спринт-3" ЕООД от село Петко Каравелово, Търновско, която би трябвало да се занимава с търговско посредничество с горива, руди, метали и химични продукти. Само че очевидно основното й занимание е било как да се опази от плащане на данъци. Тя дължи на бюджета над 27 млн. лв., които са почти отписани. Назад не изостава Християн-радикалната партия, която не е внесла 28 173 029 лв. Сред рекордьорите по неплатени данъци сред физическите лица е Ивайло Иванов Маринов от Павликени, срещу чието име в позорния списък на данъчните висят смразяващите 6 008 739 лв.

Още 1816 граждани и фирми дължат неплатени осигуровки, но тук общата сума е по-малка - 490 млн. лв.



Повечето от тези фирми не могат да бъдат открити



- не отговарят на никакви телефони и адреси.

Сега държавата се опитва да си върне парите по най-трудния начин - с принудително събиране чрез запори на сметки, разпродажба на имущество и т.н. То лежи на гърба основно на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията за държавни вземания (АДВ). Доказателство, че несъбираемостта се бори най-трудно с принудително събиране, е сагата с глобите на КАТ. В началото събираемостта беше под 10% до момента, в който законът каза, че длъжниците рискуват да останат без книжки. Тогава мигом, без запори и разпродажба на имущество, се изправихме пред невиждан феномен - българи да се редят на опашка да плащат глоби. В модерния свят се разчита на друга философия - по всякакъв начин да се насърчава доброволното внасяне на данъци, осигуровки, мита, глоби и да се пресекат опитите за чиста измама чрез добри закони и силна съдебна власт.

Според Валери Попов, шеф на дирекция "Събиране" в НАП, делът на доброволно платените налози расте и е около 80%. "В агенцията имаме ново разбиране - не да унищожаваме бизнеса на хората, а да търсим начини, например чрез оздравителни планове, подпомагане на дейността и други способи, да накараме длъжника да си плати", пояснява той.

АДВ, която е последната надежда поне част от милиардите да бъдат прибрани, обаче не може да се похвали с кой знае какви успехи - всяка година тя слага печата "несъбираеми" на дела за стотици милиони левове. За 2006 г. например сумата е 516 млн. лв., за 2005 г. - 1.34 млрд. лв., а данните от 2007 г. ще бъдат обобщени до няколко месеца. Огромният процент от тези пари са данъци и по-конкретно ДДС, обяснява Станислав Христов, шеф на главната дирекция "Публични изпълнители" в АДВ.

Проблемът е, че



делата идват необезпечени,



т.е. без никакво имущество и пари в банкови сметки, така че агенцията не може да направи почти нищо. "Не само ние, много органи си губят времето и ресурсите. Това е така, защото при самите измамни схеми се залага липсата на каквото и да е имущество и едва ли може да се очаква нещо да излезе на тяхно име", допълва Христов. Той убедено твърди, че ако задължението дойде с обезпечение, успехът на държавата е 100% гарантиран.

Цифри, с които това твърдение може да се подкрепи, обаче няма. 50-60 държавни ведомства отправят исканията си за събиране на различни суми към агенцията, но тя няма обобщени данни за тези пари. Съответно никой не може да каже каква е точно събираемостта на агенцията, макар да е ясно, че е ниска по куп причини.

За разлика от АДВ данъчните са по-прилежни и си водят точен списък на пратените суми с последна надежда за събиране. Миналата година НАП е поискала АДВ да й събере близо 700 млн. лв. От тях 64 млн. лв. са били с наложени обезпечения, т.е. с имущество, което може да бъде разпродадено, 194 млн. лв. - частично обезщетени и 462 млн. лв. - несъбираеми. Тази година общата сума е към 440 млн. лв. за деветмесечието. За сравнение миналата година АДВ е събрала 32 млн. лв. от предадените от НАП, а за първите 9 месеца на тази година - 34 млн. лв. Вярно е, че описите на имущество и провеждането на търговете не са лесна и бърза работа, може да се проточат и 2 години, но картината поне на пръв поглед изглежда доста отчайващо. За толкова стигат силите на сегашната система.

Ясно е, че сериозна данъчна измама, свързана например с източване на ДДС,



не може да се случи без участието на данъчен



Но основният проблем не би могъл да се разреши само от чиновниците. Трябват законодателни промени. Трябва да се ограничи възможността да се регистрират нови търговски дружества със собственици, съдружници или управители лица, които доказано са участвали в данъчни злоупотреби, предлагат от НАП. "За да отвори един магазин за алкохол и цигари, на човек му трябва лиценз, но ако е измамник, няма никакъв проблем да открие фирма, да назначи 100 работници, да не им плаща и да окраде отново държавата", коментира Валери Попов от НАП.

Другият проблем е, че години наред продължава да няма никаква пречка фирма с големи дългове към хазната най-спокойно да се прехвърли на някой социално слаб или на гражданин от малцинствата, който няма никакво имущество. "Няма никаква логика прехвърлянето на едно предприятие, което е правило измами, да става толкова лесно. Не приемам, че е нормално обществото да е търпимо към тази практика", казва още Попов. Той е оптимист, че системата може да се справи с измамниците въпреки депутатите. "Измамите няма да спрат, но ние имаме добра информационна система и ще достигнем до хората, които са извършили злоупотребата, ако не сега - след време", казва Попов.

За 10 години



данъчните са набелязали 3827 най-рискови длъжници



"Знаем ги къде се намират, къде са били, даже да се регистрират като нови дружества, ще достигнем до тях", казва Попов. Те имат забрана да напускат страната. Но гаранция, че хазната някога ще си събере парите от тях, няма.

Няма и наказание. Резултатът от взаимодействието между НАП и прокуратурата за последната година и половина, до средата на ноември, е едва 6 осъдителни присъди.

Същата е ситуацията с т.нар. частни държавни вземания. Това са парите, които трябва да бъдат събрани от следприватизационния контрол, дългове към Държавния резерв, заемите от фонд "Земеделие" и др. Неотдавна частните съдебни изпълнители оповестиха, че само към Агенцията за следприватизационен контрол и Държавният резерв имат 550 млн. лв. признати, но несъбрани дългове. В началото на годината се разбра, че фонд "Земеделие" е предал за принудително събиране дълговете към него на 3200 души на обща стойност 100 млн. лв.

Тогава АДВ стартира експеримент - тези дела да се прехвърлят за събиране на частни съдебни изпълнители, които се очаква да са по-успешни от държавните. Дали това е така, тепърва предстои да се види. Скоро вероятно ще стартира и друг експеримент - частните вземания да се продават на фирми срещу например 10% от дълга. Би могло да се каже, че това е по-добре от нищо, но далеч не е достатъчно.

Универсално решение на проблема с виртуалните милиарди няма. Властта много добре знае, че могат да се вземат конкретни мерки по конкретните проблеми и ефектът да бъде поразителен. Доказателство е развръзката на драмата с глобите на КАТ. Но явно няма воля за промяна. Затова и всяка година загубените милиарди ще се увеличават.