:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,231,360
Активни 95
Страници 20,313
За един ден 1,302,066

Бюрократизиране на демокрацията

Дали мерките, които БСП предлага срещу стачките, ще изкара синдикатите от политиката, или са застраховка за евентуална атака срещу правителството през пролетта
Емил Спахийски
В интерес на истината предложените от БСП промени в закона за колективните трудови спорове, или както ги нарекохме "драстични мерки срещу стачките", имат смисъл. Важно е, преди да се подпали една държава, да има достатъчно механизми, които да изглаждат взаимоотношенията между работодатели и представителите на синдикатите. Ясно е, че стачките са форма за налагане на волята на работещите, но както и в световната политика, преди да влязат две държави в състояние на война, минават през всякакви филтри на преговори и посредничества.

Това обаче е България. Тук много



често стачките се употребяват за чисто политически,



а не социални цели. Диалогът, доколкото има такъв, е по-скоро извиване на ръце, а не конструктивен подход за постигане на решение. Красноречиво доказателство за това е самият факт, че създаденият от години Национален институт за помирение и арбитраж (НИПА) е използван един-единствен път. Сиреч само един път противостоящите страни са искали да се помирят. Странно, нали?

Когато започваше учителската стачка (справедлива сама по себе си), се хващахме на бас с колеги, че тя ще свърши точно в навечерието на изборите и в крайна сметка протестиращите няма да останат доволни от постигнатото. Така и стана. Когато се прави национална стачка от такъв мащаб в навечерието на изборите, винаги е подозрително. Пак повтарям - не исканията на учителите са подозрителни, а странното поведение на някои синдикални лидери, които през години твърде често прескачаха на политическото поле. Затова е логично да се прокара някаква



по-ясна граница между синдикалните и партийните амбиции



От друга страна, БСП, въпреки че е социалната партия на България, има горчивия опит да бъде сваляна от власт именно от улицата, чрез стачки и протести. Днес пак е на власт. И съвсем естествено изниква въпросът дали сегашният законодателен ход има за цел да се предпази партията и коалицията от нови колизии, или действително да се уреди диалогът между власт, работодатели и синдикати?

Коалиционното управление на страната днес изглежда стабилно. Толкова стабилно, колкото изглеждаше управлението на БСП през 1995 г. Но историята показва, че това винаги може да е измамно. Политическата карта на страната след местните избори е драстично променена. При извънреден вот за Народно събрание днес повечето партии и депутати ще влязат в архивите без шанс повече да припарят до властта. Както е известно, очертават се само четири партии отличнички, които могат да спорят за формирането на едно ново правителство при нов парламент - ГЕРБ, БСП, "Атака" и ДПС. Странна смесица от една популистка, една традиционна, една етническа и една националистическа партия. Но това е България. Така или иначе, от четворката само партията на столичния градоначалник Бойко Борисов в момента не е в парламента и не участва по някакъв начин във властта. Нормално е при подобна промяна на обществените настроения и при сериозната победа на местните избори генералът да поиска управлението и на държавата. Ако не го направи, рискува да загуби инерция. Затова не спира да говори за предсрочни избори през пролетта. Очевидно е, че нито БСП, нито ДПС, още по-малко НДСВ искат предсрочни избори. За десницата да не говорим - към момента тя е повече екзотика, отколкото реална опозиция.



ГЕРБ могат да предизвикат предсрочни избори по два начина



- парламентарна криза и чрез уличен натиск. Парламентарната криза би се получила само и единствено, ако цялото НДСВ и част от БСП се обърнат против коалицията. Това обаче изглежда доста нереално към този момент. На герберите остава единствено да предизвикат недоволство сред хората, което да се излее в поредица от стачки, които пък да предизвикат парламентарна криза.

След учителската стачка сухи клечки и керосин има във всеки сектор от обществото - лекари, медицински сестри, "Кремиковци" и т.н. Освен това след гладнишкия начин, по който беше разцъкан излишъкът от държавния бюджет, хората видяха, че в държавата има пари. Малко трябва, за да тръгне лавината.

За сегашната власт рискови са два-три месеца, през които това е възможно да се случи - февруари, март, април. Януари е някак си махмурлийски месец - хората още са в празнично настроение. През май вече мислят за море, отпуски, ваканции, абитуриентски балове, идат топли дни, отива си зимната депресия и най-важното поникват копривата и лападът - един вид от глад няма да се мре. Лятос парламентарна криза е невъзможна, освен ако Сергей Станишев лично не взриви АЕЦ "Козлодуй", не дай си боже.

В този ред на мисли идеята за промяна на закона за колективните и трудови спорове показва, че хипотезата "предизвикване на предсрочни избори чрез уличен натиск" се отчита по етажите на властта. Както е съмнително, когато се правят стачки в навечерието на избори, така е съмнително, когато се лансират подобни инициативи във възможно най-кризисното време на едно управление. Предложените промени до голяма степен биха бюрократизирали възможността за протест на хората. Задължителни преговори, задължително съобразяване с НИПА, Върховен касационен съд, нови преговори, бла, бла... Един трудов спор може да се превърне в поне тримесечна говорилня. Достатъчно време, за да дойде лятото и да си отиде гневът на протестиращите. Идеален замисъл.

Да де, но има нещо друго, което закон не може да възпре. В демокрацията има един много важен принцип: народът има право да свали правителството, когато не е доволно от него. Точка. Ако хората станат недоволни и виждат, че коалицията върши безобразия, няма сила, която да ги спре, защото протестът не е метро, на което се качваш само след купено билетче, а воля за промяна. Още повече че отдавна минаха времената, когато някой може да се провикне: "най-добре е да дойдат танковете"... А то и танкове вече няма.
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Гневът на стачниците редовно е употребяван от политиците за домогване до властта.
11
3143
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
04 Януари 2008 01:13
Разбрахте ли сега, публиката? Казал ви го е в очите човекът:
Това обаче е България. Тук много често стачките се употребяват за чисто политически, а не социални цели.
Стачкува си, значи, някой, щот' вече умирга отглади, но-о-о-о-о-о се оказва, че този субект, видите ли, стачкувал по политически причини, мръсникът. Това, че "политика" като дума идва от един такъв корен, дето предполага, че всичко в "полиса" е политика, не-е-е-е, това не важи за комунистите. Стачкуваш ли--ти си мръсник и искаш да буташ наш'то правителство. Виж, ако БЪЛГАРИЯ УБИЕ ДЕТЕ, това вече е друг въпрос, не-политически и сЯкви протести са позволени.
04 Януари 2008 02:32
И ти ли, Спахийски... НЕ си разбрал за какво иде реч?!
Или и ти се правиш на неразбрал?!
Или умишлено/манипулационно/ пробутваш Неразбиране?!
Става въпрос НЕ за "бюрократизиране", а за "институциотализиране" на Правото на стачка! Става въпрос за това, че НИПА/която е към държавен орган- М-вото на труда/ ще има право да се "самосезира" и решенията на НИПО да са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за страните! Все едно, съдия/арбитър/ да има право сам да заведе дело за Развод между съпрузи- като съдията, при това, е свекър или тъст /ако и кагато става въпрос за стачка на работещи в бюджетната сфера или в държавна собственост предприятия/! Става въпрос, също, и за до болка известното "Елате утре!" !!!
...Националният институт за помирение и арбитраж (НИПА) е създаден преди близо четири години. Институтът е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика, с ранг на изпълнителна агенция/ до този момент има смо 1/един/ случай на доброволно прибягвне до арбитражните "услуги" на НИПА!/. Основната му цел на НИПА е да съдейства при решаването на колективни трудови спорове между работници и работодатели!!! Но в спора работници-работодател НИПА ще може да се намеси/САМОсезира, при това!/, а нейното "арбитражно" решение е задължително за спорещите и може да бъде отменено от Върховния касационен съд само при определени условия..."
Ами ако Работодател е Държавата?!
Тогава... к`во прайм, а?!
Щото, нали, НИПА има Право/?!/ да се "самосезира", а решенията на НИПА са "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за страните" ?!?
Всъщност, дали "Бюрократизиране на Демокрацията" ИЛИ, всъщност, "Диктатуризиране на Демокрацията"/ и на Бюрокрацията/ в Държавния и Бюджетния сектор, а?!? Май, май, за второто става дъпрос?!?
04 Януари 2008 09:43

Параграфе,

04 Януари 2008 10:47
Защо да не се употребява политически една стачка? Ако не това - какво изобщо да бъде политиката, ако не това?
04 Януари 2008 10:56
Да де, но има нещо друго, което закон не може да възпре. В демокрацията има един много важен принцип: народът има право да свали правителството, когато не е доволно от него. Точка.
Браво! Това е истината, дами и господа. Това е демокрацията-ГЛАС НАРОДЕН- ГЛАС БОЖИ. Като не става с приказки и "седенки"- ще трябва да стане с викове и крясаци. Па ако требе и со кротце, со благо и со малко кютек, са к'во да се праи. Оно кое си требе, оно си сака.
04 Януари 2008 11:03
Абе, сега покрай Нова година се загледах по продаваните фойерверки.
Има едни много хубави на летва - досущ като малки панцерфаусти. А и цената им е съвсем прилична - само 25 лева.
Та сериозно се зачудих дали да не се запася. Добра работа биха свършили при масови безредици.
04 Януари 2008 12:13
забравят, че майка ги е раждала
мислят се за недосегаеми и старателно натрупват несправедливости
рано или късно глупавите сами се издънват
светът се развива и няма спиране
04 Януари 2008 12:41
Почти съм сигурен в едно - събитията от 1996-97 няма да се повторят или поне не през тази пролет.
И това не е защото вече сме членове на ЕС или пък "макроикономическата стабилност" се усеща кой знае колко от обикновените хора. Не! Причината е съвсем прозаична и дори страховито грозна - хората просто се научиха как да оцеляват някак си по единично и проумяха най-накрая, че който и да дойде на власт по тия земи за народа все ще е на зле.
Нещо като синдрома на проститутката - все й е едно кой я яха, важното е за какви пари става въпрос. Това е!
04 Януари 2008 14:51
МАЛЕЧКО,
Не! Причината е съвсем прозаична и дори страховито грозна - хората просто се научиха как да оцеляват някак си по единично и проумяха най-накрая, че който и да дойде на власт по тия земи за народа все ще е на зле.


Причината наистина е прозаичн, но не защото хората се научиха да оцеляват поединично - те са учени на това повече от 500 години. Просто партиите са научиха да оцеляват колективно, наредиха се около и си разделиха баницата, никоя от партиите във властта, вкл. и опозиционните нямат интерес да поведат народа на бунт, както беше през 1997. Оттогава досега изтече много вода - 10 години - през това време териториите се разпределиха, мирното съвместно съществуване на партиите е факт - те имат общи интереси, не си подливат вода една на друга... А народът е стадото за доене и стригане, та да има за тях. Дори да се появи кандидат да поведе народа, той бързо бива покварен от екстрите, които му се полагат като на партиен водач. Виж ББ, Сидеров...Който вкуси от аристократичния живот на партиен лидер, не чакай от него да поведе плебса... Кабинетни интриги, гръмки слова по медиите ... и толкова.
04 Януари 2008 16:27
Сократе, ако ще отваряш цех за хоум-мейд панцерфаусти не забравяй медния конус обърнат наобратно по посоката на движение на заряда. Като развиеш производството до тандемни бойни части и технологията ударно ядро, ме покани за консултант. Вива ла революсион!
04 Януари 2008 18:04
hamer,
Прав си в разсъжденията си - изказваш още една причина.
Но в крайна сметка - резултатът е един и същ.
Никой няма да се дигне и да помита някого.
Приказките на определени партийни лидери, че - ето на, емен-емен народът вече се надига, са предназначени единствено да сплотят електората на партиите им.
Година и половина са голям срок за изчакване. И новите партии ще се стопяват като старите. Такива обществени образования на принципа "долу този, горе онзи " имат къс живот. Защото винаги ще се намери още някой пак да каже, че царят е гол!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД