Най-голямата надежда е, че икономиките, отдали се на самодоволство в условията на постоянно слънчево време и добронамереност, ще се приземят меко. Големите дисбаланси и световната кредитна криза са обезпокоително съчетание. Ларс Кристенсен, анализатор с консервативни възгледи и познавач на Източна Европа в Данске банк в Копенхаген, отбелязва, че изнервянето на инвеститорите в балтийските страни и България предизвика повишаване на курсовете на основните валути и обезценяване на румънската лея.

Растежът на кредитите се забавя. Икономическият прираст и цените на имотите в Естония рязко паднаха: това е лоша новина за строителните компании, но добра за всички останали (сегашният прираст от 6% все още изглежда апетитен по западноевропейските стандарти). Инфлацията обаче остава прекалено висока - тя скочи в края на 2007 г. във всяка страна от района с изключение на Унгария. Растящите цени на храните и природния газ ще влошат нещата и ще засилят натиска над конкурентността.

На второ място в списъка на надеждите е богатите съседи да подобрят отношението си. Включването на новите членки на ЕС в Шенгенската зона, където се пътува без паспортни проверки, може би ще се окаже най-високата точка на интеграция между "старата" и "новата" част на континента.

Хубаво е човек да пропътува с кола от северната част на Финландия до Гибралтар, без да показва паспорта си. Но опасността Западните Балкани да останат ничия земя става все по-голяма. Историческото словенско председателство на ЕС, което завършва в средата на 2008 г., ще бъде голям успех, ако успее да постави начало на преговори за членство с Македония и да размрази преговорите със Сърбия, особено по въпроса за визите.

Неотдавнашното решение на Съда на Европейските общности (СЕО) в полза на латвийска строителна компания, изтласкана от бизнеса от протекционизма на шведския трудов пазар, беше добро начало. Крайно време е да премахнем оставащите ограничения на трудовия пазар и да подновим преговорите за свободната търговия в сферата на услугите.

На трето място е очакването за лъч на надежда от Русия - и в отношението към опозицията вътре в страната, и към съседите. Имайки предвид огромната подкрепа, с която се ползва Кремъл, и лекотата, с която Русия получава каквото поиска от външния свят, изкушаваме се да таим надежди, че тя може да започне да приема нещата по-спокойно.

Има два нови обезпокоителни елемента в тактиката срещу онези, които създават проблеми - произволът със затваряне в психиатрични клиники, приложен неотдавна срещу опозиционен лидер в руската република Марий Ел, и принудителната военна служба за мъже на наборна възраст. Сведенията, че Олег Козловски, лидер на основното антикремълско младежко движение "Оборона", е бил принуден да постъпи на военна служба, макар да е освободен от това задължение, са шокиращи, имайки предвид свръхбруталното отношение в армията дори към мъже, които нямат нищо общо с политиката.

Положението във външната политика изглежда малко по-обнадеждаващо: посоченият за президент Дмитрий Медведев, изглежда, не е настроен зле към Запада. Ако Кремъл иска да покаже приветливо и достойно за уважение лице, трябва да се въздържа от мръсни трикове в Грузия и да се отнася към балтийските държави като към пълноправни членове на ЕС, а не като към непокорни провинции.

На четвърто място е надеждата за нови лица. Не е чудно, че избирателите в региона сe чувстват изморени: втръсналата комбинация от враждуващи, себични и безидейни политици е лоша реклама за демокрацията. Разрастването на икономически независимата и пътуваща средна класа, която съзнава необходимостта от по-добро управление, би трябвало да подхрани почвата за ново поколение от способни и интересни водачи.

Засега новото полско правителство се откроява в конкурса за политическа красота - не толкова със своите качества, колкото заради безличността на опозицията: ту слаба, ту ненадеждна, а често и двете. (БТА)