Един изгонен от България като заплаха за националната сигурност сърбин превърна родното МВР в анекдот. Уж експулсираният Куйович си живее безпрепятствено у нас години наред под каквито си поиска самоличности и където му е удобно. А под претекст оперативна комбинация плеяда полицейски началници и подчинените им газят законите.

Това не е единична издънка по сръбска линия. Изглежда всяко ниво в структурите на МВР си има своя гаф, свързан с наркотрафиканти от бивша Югославия. В последните месеци узнахме за два. Не благодарение на силния вътрешен контрол във ведомството, а защото винаги настъпва момент, когато бандитите почват да се стрелят и излиза наяве, че родното МВР с охота раздава бг паспорти на албанци, македонци и сърби, свързани с някой клан.

Както и при случая с документите за самоличност на членове на Земунския клан, така и при настоящата оперативна комбинация, санкционарина от самия главсек на МВР, с трафиканта Куйович, всичко ще бъде хубаво замазано и хвърлено в боклука на забравата.

В настоящата случка се прави и невъзможното всичко да си остане сложно, тайнствено и неразбираемо като ювелирна оперативна комбинация. Защото от разказите на вътрешния министър и подалия оставка Илия Илиев нищо не става ясно. Освен че версиите и на двамата доскоро много близки съратници по плевенска линия тежко си противоречат.

Да се опитаме да сглобим някакъв, макар и



уродлив от гледна точка на елементарната логика, пъзел



от изявленията им. Един ден главсекът Илия Илиев минавал през разградската полиция. Там му казали как много скоро наркокартел ще прекара през България 4 тона хероин. Организатор на канала бил Будимир Куйович. Висш разградски полицай предлага на Илиев изгоненият преди години като опасен за българската национална сигурност сърбин да получи наши документи за самоличност. Така ще прекара дрогата с лекота, МВР ще чака на гюме и ще удари наркоорганизацията. Речено-сторено. Илиев се съгласява с лекота. И Куйович става притежател на бг лична карта. Минали два-три месеца, но от тоновете хероин нямало следа. Затова главсекът подал оставка - "бил грозно подведен". Министърът веднага приел оставката и я нарекъл достоен акт. МВР пуска в няколко медии, че оперативната комбинация, за която е подведен Илиев, е свързана с Куйович. Той пък дава интервю и отрича да има нещо общо с наркотиците. Минали още месец-два и изведнъж на границата залавят 60 кг хероин.

В този момент достойно напусналият, грозно подведен Илиев се връща на сцената и твърди, че тези 60 кила са част от онези 4 тона. По какво ги позна? Ами арестувани са трима, между които и Куйович. Изведнъж Илиев плесна с ръце и каза, че всъщност оперативната комбинация е сполучила. Това е огромен успех и МВР да си го прибере обратно. Но вътрешният министър отказва да види връзка между килограмите и 4-те тона, а за Илиев място в МВР - няма. Случаят вече е почти приключен. Никой не се кани да отговоря на въпросите.

Кой мозък може да роди идеята, че като се даде паспорт на Куйович и той веднага, в следващите два-три дена, ще прекара 4 тона хероин през България? Същият този, който живее години наред в България, докато се води изгонен като заплаха за националната сигурност.



Защо МВР през цялото време знае, че той е в България, и не му прави нищо?



Как става така, че независимо от скандалите около оставката на главния секретар на МВР и около самия него Куйович решава да прекара първите 60 кг хероин точно сега? Имало ли е чадър над него? Ако този случай бе донякъде осветен, колко подобни е имало през годините?

Законите дават достатъчно възможности на вътрешното министерство и на специалните служби. Включително и да ограничават правата на гражданите - да подслушват, да следят, да правят контролирани доставки, доверителни сделки, да прикриват агенти в държавни институции и фирми. И всяко излизане от тази законова рамка трябва да бъде преследвана и осветявана докрай. За да не се повтаря и за да няма разпасване и полицейщина. Защото законите не са някак между другото - те са за всички. Затова и случаите с издаването на паспорти за лица от Земунския клан и "оперативната комбинация" с Куйович трябва да бъдат разплетени докрай. И да има поемане на дисциплинарна, наказателна и политическа отговорност от всички велики комбинатори. До доказване на противното може да се смята, че МВР е "държава в държавата", която си действа по свои собствени неписани закони.

Игричките и замазванията, на които пак сме свидетели, никога не са имали добър край. Историята го показва, макар че политиците упорито отказват да научат тези уроци - мръсните битки в и около МВР винаги се връщат като бумеранг и върху политиците, и върху държавата. Като подриват устоите й. Каква по-голяма загуба от това?