:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,067,541
Активни 87
Страници 13,651
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Информацията ще ни направи мобилни при търсене на работа

Над 6 хил. сънародници са заявили желание за работа в чужбина, твърди шефът на EURES Зина Андреева
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Зина Андреева
Зина Андреева е шеф на EURES - мрежа за трудова мобилност в ЕС. Нейна цел е да помага на работодателите да подберат подходящите за тях кадри, а на хората - да си намерят работа в чужбина чрез предоставянето на информация за трудовите условия в съответната държава.



- Г-жо Андреева, европейската мрежа за трудова мобилност EURES действа у нас от година. Позната ли е тя на хората?

- Бих казала, че е скромно позната. Все още работодателите не са информирани за положителните моменти от използването й. А те могат лесно да се регистрират на сайта й http://europa.eu.int/eures/home.jsp?lang=bg, да заявяват търсените от тях позиции, както и да получават CV-та на хора, които търсят работа. Във всички областни бюра по труда се предоставя информация по EURES, имаме съветници в Пловдив, Монтана, Ловеч, Велико Търново и Бургас, в момента се обучават за такива и двама от Хасково и Русе.

Мобилността се опира на работодателите - колкото повече заявяват работни места, толкова по-голям ще е ефектът от нея. А целта ни е именно да насърчаваме мобилността, като предоставяме информация на работодателите и на търсещите работа. Интересното за EURES е, че има 2 вида работни места. Тези, които се заявяват със синьо флагче, са местата, в които работодателят изрично заявява, че търси работна сила от друга страна. Останалите са обикновено тези, които се заявяват в националните служби за заетост.

- Колко заявки от българи за работа в чужбина сте получили и кои са най-предпочитаните сфери за работа?

- До момента имаме 6125 регистрирани в EURES мрежата българи, които са заявили желание да работят в чужбина. Горе-долу толкова са и заявките от Гърция и Чехия, а от всички държави-членки на ЕС кандидатите за работа в друга страна са над 300 хил. Най-много в момента искат да работят като системни инженери и програмисти, готвачи, сервитьори и бармани. След това се нареждат машинните инженери и техниците, продавачите, другите компютърни специалисти, дърводелците, монтажниците, заварчиците и др. На десето място по интерес са професиите на компютърните инженери и мениджърите продажби и маркетинг. Като области най-предпочитани са работата в администрацията, икономиката и правото. След това са сферата на продажбите, покупките и маркетинга, следват културата и средства за масова информация, хотелите и ресторантите и др. По-малко хора търсят работа в строителството. Българите предпочитат работа в 15-те стари страни-членки на ЕС - Франция, Германия, като интерес напоследък се забелязва и към Чехия и Словения, които имат висок стандарт на живот.

- А колко българи са заминали действително на работа в чужбина чрез мрежата?

- Нямаме пълна статистика, защото работодателите нямат ангажимент да ни докладват колко човека са наели. Ние можем само да им се молим за обратна връзка. Но вече сме изпратили доста българи в чужбина чрез EURES. Скоро например ще се провежда интервю във Варна с норвежки работодатели, за да наемат водолази. Офертите са изключително примамливи, защото заплащането там е много добро. Сътрудничеството между Норвегия и Полша например вече е стигнало дотам, че норвежците са създали школа за изучаване на техния език в Полша. В нея за 1-3 месеца могат да се обучават тези поляци, които имат нужда и които вече са преминали през интервю и са били одобрени за работа в норвежки фирми.

В момента чрез EURES заминават за Испания и няколко шофьори, малка групичка, но е много примамлива офертата. Имаме 379 души, които вече работят в Чехия. Повечето са в складови стопанства. Вярно, че е тежък труд, но е срещу добро заплащане и за това биват предупредени. Въобще за повечето оферти за сезонна работа предупреждаваме всички желаещи, че става дума тежък труд.

- Заплащането ли е основният стимул на българите за работа в чужбина?

- Естествено! България има едни от най-ниските доходи, така че в която и да е страна в ЕС заплатите са по-високи от нашите. Затова и нямаме такъв наплив от чужденци, които да искат да работят у нас. Може би дошлите чрез EURES са едва десетина души. Знаем за чужденци, които са търсили работа у нас, но нямаме стопроцентова гаранция, че са били назначени. Имаше например един компютърен специалист, който е живял в България, обикнал е страната и изяви желание да работи тук. Имахме и няколко учители по английски, както и две чехкини, които се обърнаха към нас. Не знам дали предложените им позиции са ги удовлетворявали, или по-скоро заплащането е било проблем.

Миналата година имах много интересен случай - човек от Белгия се интересуваше за обявената работа за преподавател в Международния колеж - Албена, който сега е в Добрич. Позицията беше много хубава и може би той е започнал. По принцип нашата работа е именно да предоставяме информация. И точно това ни разпитаха - какво е положението в Добрич, къде точно е този град, какви са условията и др. И ние обяснихме, че е хубав град, близо до морето, на една крачка, с много добро заплащане и т.н.

Все още не сме се прикачили директно с нашите свободни работни места в EURES мрежата, но те не са интересни за чужденците, защото кой ще дойде за 200 евро заплата у нас? Повечето работни места, които се обявяват в Агенцията по заетостта като член на мрежата, на който се опира тя, са за неквалифицирани хора, които получават ниски заплати.

- Какъв тип наши работници търсят другите държави?

- По последни данни имаме 74 заявки за 860 работни места от чужди работодатели. От Австрия например имаме 3 заявки от австрийски фирми с месторабота България за работа в производството, регионален ръководител маркетинг и мениджър програми в организация за грижа за животни. От Белгия имаме електронен инженер, управител на магазин и месар се търсят в Гърция. В Естония са обявени 4 свободни места за шлифовчик и за работници за боядисване на кожа. Най-много места - 334 са обявили от Чехия, откъдето търсят месари, пекари, тапицери, стругари, строители, шлосери, монтажисти, стоманолеяри и др. Следват обявите от Кипър - 3 заявки за 175 работни места за продавачи и медицински сестри, и от Словакия - 153 места за шивачи, заварчици, ключари, болногледачки, рехабилитатори и др.

- А от какви кадри нашите работодатели заявяват, че имат нужда?

- Нашите работодатели, както и в цяла Европа, търсят изключително много кадри за туризма. Работодателите в този сектор, за да получат работна ръка отвън, освен да се регистрират в различни мрежи като EURES, трябва и да обявяват работните заплати. Защото никой няма да дойде на минимална заплата и под масата да се доплати. При туризма има положителен момент, защото хората, обслужващи този бизнес, вече се наемат за цяла година на работа - шефовете им ги ползват и на морето, и на планината. Така че вече нямаме чак такъв наплив хората да се връщат в бюрата по труда по морето, повече се наблюдава пълна заетост на тези кадри. Търсят се много хора от преработвателната промишленост, а тя е обикновено сезонна дейност. Интересно е, че и у нас започват да се търсят инженери. Икономистите и юристите все така са желани, свободни са и позициите за учители по английски език. Има обаче по-затънтени краища, където не желаят да ходят хора.

- Как ще се накара българинът да си смени работата, при положение, че не е склонен на това?

- Първото нещо е да се дава повече информация, за да се насърчи мобилността - да се правят повече информационни дни, да идват съветниците на EURES и да обясняват какви са условията на работа в техните страни. Затова и сме предвидили във всички региони такива информационни дни и борси с няколко страни, на които ще каним работодатели и съветници и на които ще се представят изискванията и заявките за работни места в чужбина. В момента имаме нова мярка в Закона за насърчаване на заетостта, която стимулира мобилността. Целта е да се спонсорират работодателите за транспорта, ако те си наемат работници от други градове. Например фирмата е в Монтана, а шефът си взема хора от Белоградчик. Другото, което ние правим в бюрата по труда - казали сме на колегите от бюрата по труда да обявяват работните места не само от самия град, където е бюрото, но и от съседните прилежащи градове. И ако работодателят прецени, че например в Априлци има подходящата работна сила, да обяви в Троян свободните си места. Така по-лесно ще стане стиковката и се насърчава мобилността.

- Какви са впечатленията ви, доколко са мобилни българите в чужбина?

- Като цяло смятам, че могат да са по-мобилни, ако имат повече информация. Миналата година направихме голяма борса за проучване на нагласата на населението в Разградския регион дали желае да отиде на сезонна заетост във Великобритания. Бяхме събрали към 1600 CV-та на желаещи, а на борсата присъстваха около 2000 човека. Предстои фирмите да си селектират хората и скоро да проведат интервюта с тези, които са подбрани. Така че бих казала, че има интерес за работа навън. Вътрешната мобилност обаче трябва да бъде насърчавана, защото на едни места се търсят едни работници, на други места - други. A не навсякъде ги има тези кадри, които се търсят.

- Защо според вас се получава така, че хем у нас има глад за кадри, хем като почне човек да търси работа, не намира подходяща?

- Причината може да е тъкмо регионалното несъответствие - човекът може да живее в регион, където няма такава необходимост от него, а в друг регион да се търсят именно кадри с неговата специалност. Затова и столицата набъбва. Макар че и тук може да има такива проблеми, защото желаещите пък могат да не отговарят на някои изисквания на работодателите - например за стаж. Това е големият проблем на младите хора по принцип - че много ги търсят, обаче хем искат да е млад, хем да е със стаж, което трудно се постига. Съответно трябва да се търси по-гъвкав работодател, който наема и без опит.
4
4900
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
17 Януари 2008 01:30
Зина Андреева? Да нема грешка? Не беше ли Наташа Алексеева другарката? Ма то все тая де - важното е, че някой се грижи за българите.
17 Януари 2008 14:16



Колкото по-ниски заплати и по-мобилни българи - толкова по-добре за "бизнесмените" в анцузи.
17 Януари 2008 17:22
Тинтири-минтири и скрита реклама.
18 Януари 2008 10:00
Тръпна да разбера разликата между компютърен инженер и системен инженер...Както за някои компютърно престъпление е кражба на компютър.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД