В навечерието на визитата ми в България бих искал да споделя мислите си по повод днешното състояние и перспективите на сътрудничеството между нашите страни.
Обединяват ни общи духовни и културни традиции, езикова близост, в основата на която стои великият подвиг на еднакво почитаните в Русия и България Свети Свети Кирил и Методий.
Най-ярките страници от съвместната ни история са свързани с подкрепата на освободителната борба на българския народ, когато руските доброволци са се сражавали за България. Тези години отбелязват един важен етап в утвърждаването на гражданско общество в Русия.
Тогава рамо до рамо с българските опълченци руската армия е извоювала всяка педя свободна и независима България. Даже след векове сраженията на Шипка и край Плевен ще останат в историята. А истински народните завоевания - чувството за единение, проявената твърдост и героизмът, завинаги ще се пазят в нашите сърца. Ето защо 130-годишнината от освобождението на вашата страна от османско иго, която се отбелязва тази година, е наистина знаменателно събитие за всички нас.
Стремителните и фундаментални промени в света през последните десетилетия, разбира се, не подминаха и руско-българските отношения. В тях имаше определена пауза, предизвикана както от формирането на новата конфигурация в Европа и света, така и от необходимостта за съсредоточаване върху сериозните вътрешни промени в двете страни.
С удовлетворение отбелязвам, че днес този етап е отминал. И ние заедно развиваме
нови връзки, отговарящи на изискванията на времето
Тяхната насоченост се определя не от идеологически догми, а от добре разбрани национални интереси, здрав прагматизъм, взаимно уважение и взаимна изгода.
Убедени сме, че в условията на глобализация сигурността и процъфтяването са неразделни повече от всякога. Само на това разбиране може да се основава мирното бъдеще на нашия континент. Продължаваме да бъдем реалисти и с уважение се отнасяме към мотивите, от които се ръководи страната ви при избора на система за осигуряване на националната безопасност.
Най-важното за нас е България да не реализира интересите си за сметка на интересите за сигурност на други страни. Новите съюзнически задължения на страната не трябва да се превръщат в бариера за разширяването на отношенията й с Русия. Този подход се ползва с широка обществена подкрепа у нас, а, надявам се, и в България.
Само взаимно зачитайки позициите си, отказвайки се от стереотипите на миналото, които, както ни показва опитът, спомагат за възпроизвеждане на разделителните линии, ние заедно ще можем да постигнем мир и процъфтяване. Нашето убеждение е, че в основата на единна Европа трябва да залегнат проверените от времето принципи за неотклонното спазване на нормите на международното право. Действайки точно по такъв начин, ще успеем със съвместни усилия да намерим пътищата за решаването на най-сложните регионални проблеми,
най-актуалният от които за Балканите е безспорно косовският
Тук нашата позиция е напълно ясна - каквото и решение да се вземе за Косово, то трябва да бъде одобрено и от двете страни. Също така е ясно, че всяко решение за Косово е прецедент в международната практика.
Очевиден приоритет за нашите страни е създаването на условия, в това число и външни, за последователно подобряване на живота на гражданите ни. Смятаме, че прагматизмът, изхождащ от живота, както и разбираемите от хората интереси, спомага за постъпателното укрепване на регионалното партньорство в икономическата сфера. Тук двустранният формат, разбира се, се вписва в общоевропейското сътрудничество. Ярък пример за това са няколкото големи съвместни енергийни проекта, стартирали през последната година.
Сигурното обезпечаване с енергийни ресурси става все по-значим фактор на прогреса. На дневен ред са диверсифицирането на маршрутите за енергийни доставки, внедряването на нови схеми за застраховането и поделянето на финансовите рискове на партньорите. Такива проекти като "Бургас-Александруполис" и "Южен поток" напълно отговарят на дългосрочните национални интереси на Русия и на нашите европейски партньори, включително и България. Както и Северно-европейският газопровод,
те служат за укрепване на енергийната безопасност на Европа,
за стимулиране на деловата активност и създаване на нови работни места.
Друг показателен пример в сферата на енергийното взаимодействие е започналият през ноември 2006 г. с участието на руската компания "Атомстройекспорт" най-голям в Европа проект за строителството на АЕЦ "Белене". Сигурен съм, че неговата реализация ще позволи на България да се превърне в един от водещите европейски износители на електроенергия към началото на следващото десетилетие.
Черноморският регион винаги е бил зона на нашите общи интереси. Ние сме за тясно сътрудничество в Черноморието с всички, които са реално готови за това. Именно този подход определя нашата позиция в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), инициативната ни роля в утвърждаването и развитието на групата БЛЕКСИФОР. Днес ние сме изправени пред разнопланови задачи: от икономическия растеж до грижливото отношение към екосистемата на Черно море, запазването на уникалното културно наследство. Върху всички нас пада отговорността за тяхното решаване, за стабилността и благополучието в нашия общ регион.
Ние в Русия много високо ценим многовековните духовни връзки, които пронизват цялото руско-българско сътрудничество. Размяната на национални години - на Русия в България и на България в Русия, стартът на която ще бъде даден в хода на визитата в София, ще стане символично потвърждение на традициите на дружбата и дълбокото взаимно уважение между нашите народи.
В заключение бих искал да изтъкна главното: добрите отношения между Русия и България са създала се историческа даденост. Ако щете,
ние сме "обречени" да бъдем партньори,
и нито съображенията на политическата конюнктура, нито стремителният ход на развитието на съвременния свят са в състояние да "отменят" тази даденост. Затова с нетърпение очаквам новата си среща с България, нейния гостоприемен народ и с увереност гледам в бъдещето на нашите отношения.
* Статията е написана специално за предстоящата визита на руския президент в България и е предоставена на в. "Сега" от руското посолство в София.
|
|