|
| Само с показни изгаряния на заловена дрога няма да бъдат туширани световните критики, според които България е основен производител на синтетични наркотици. |
Въпросното лице от сръбски произход, разполагало през годините и с множество фалшиви български самоличности, е било обект на оперативна комбинация, която трябвало да го уличи в организирането на канал за прекарването през територията на България на 4 тона хероин към Западна Европа.
Така отново наяве излезе проблемът със синтетичната дрога. В момента на Куйович се приписва организирането на няколко разбити през годините лаборатории за амфетамини. При това често във време, през което не би трябвало да е в страната. Но едва ли той е най-високото ниво в търговията с наркотици в България.
Проблемът със синтетичната дрога бе поставен още по-драматично от председателя на вътрешната парламентарна комисия Николай Свинаров: "Ние трябва да си дадем ясен отговор на въпроса в България има ли производство на синтетична дрога, какво е то, кой организира производството и пласмента, каква е системата в МВР, която да гарантира успеха на едно подобно производство".
Години наред
България търпи сериозни критики в доклади и на ООН,
и на САЩ, и на европолицейските структури точно по линия на производството на синтетична дрога. Например последните поне пет години са белязани от един набиващ се на очи извод в докладите на Държавния департамент за контрола върху наркотиците в световен мащаб. Според него "от транзитна страна за наркотиците България се превърна в голям производител на синтетична дрога". И още - България е започнала да измества Турция като център за производство на синтетични наркотици. Амфетаминът е предназначен за домашния пазар и за износ най-вече в Турция, Близкия изток, Югозападна Азия.
Подобни тези има и в докладите на ООН, с които на България се препоръчва да си взаимодейства с Интерпол и с други органи
за разследване производството на каптагон
в нелегални лаборатории в страната. Всъщност точно каптагонът е в основата на проблема и със странното несправяне на огромната държавна машина с производителите и пласьорите му. Тази дрога изобщо не е по-малко опасна от хероина, кокаина, халюциногенни гъби и т.н. Напротив - тя въздейства по сходен начин, печалбата от нея е с пъти повече, а пък лесно може да се прикрива и под легален бизнес - химически или фармацевтичен.
Всъщност за никого не е тайна, че социалистическа България дължи част от мрачната си слава точно на каптагона. Има сериозни подозрения, че нелегалното му производство през втората половина на 80-те години е било държавна политика. Това лъсна при една проверка на военната прокуратура през 1991 г., когато немска частна фармацевтична фирма поиска разследване на това производство и дори заплаши, че е готова да заведе дело срещу страната ни на стойност 360 млн. германски марки заради съмнения за нелегално производство и търговия на каптагон, за което тя имала лиценз.
Скандалната информация тогава бе потвърдена под сурдинка от Националната служба по наркотиците, както и от Прокуратурата на въоръжените сили, която образува през 1991 г. следствено дело, наречено кратичко "Каптагон". През разследването
като кандидат-обвиняеми минаха 22-ма високопоставени бивши шефове
на държавни фирми и началници от МВР. Делото под номер 02/1991 г. бе засекретено. Въпреки това обществеността успя да научи, че в хода на разследването са заловени десетки хиляди блистери незаконно произведен "каптагон" (в един блистер има 10 таблетки). През 1992 г. неочаквано разследването бе прекратено с мнението, че извършено престъпление няма, а каптагонът не е наркотик. Специализираните органи се опитаха без резултат да атакуват решението на военните прокурори и следователи пред тогавашния главен прокурор.
Според хората от Националната служба за наркотици от онова време ратифицираните от България конвенции на ООН, конституцията и Закона за народното здраве каптагонът е психотропно вещество, което се причислява към групата на наркотиците. А производството на тези вещества е забранено с Конвенцията за наркотичните и лекарствените средства, приета през 1961 г., ратифицирана от България през 1972 г., но видяла бял свят едва след 10 ноември 1989 г. В края на 1992 г., на среща във Виена,
към България е отправено предупреждение,
че ще бъде санкционирана, ако участието й в производството и търговията с психотропни вещества бъде доказано. Ръководствата на няколко химико-фармацевтични завода отрекоха да са произвеждали психотропни вещества, въпреки че тогавашното ръководство на МВР съобщи, че "има оперативен интерес към всички фармацевтични заводи и те са подложени на полицейско наблюдение". Тогава стана известно, че държавна фармацевтична фирма се опитва да изнесе 6 милиона психотропни таблетки за Африка. Средната цена на един блистер по онова време е 8-10 долара. Реакцията на държавата (през 1992 г.) беше логична - правителството забрани производството на амфетамин, дексамфетамини, фенетилин, левамфетамин, метамфетамин рацемат, левометамфетамин и производните им на територията на България.
Не бяха минали две години и ООН ни предупреди да вземем мерки по отношение на психотропите, произвеждани в България. Реакцията на българското правителство бе обяснима - ставало дума за поредния опит България да бъде дискредитирана и да й се отнемат завоювани пазари.
В специален доклад до правителството през 1994 г. обаче тогавашната Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) предупреди, че новата вълна в наркотрафика е медикаментозният бизнес. Според спецполицаите по онова време
цели 120 фирми
са подали молби в Националната служба по наркотиците за получаване на лиценз за търговия с наркотични и психотропни вещества.
"Фирми внасят, изнасят и реекспортират наркотичните вещества, като в много случаи се опитват чрез подкупи да предизвикат "бездействието" на държавните служители. Констатирани са случаи на недекларирани амфетаминови препарати, обявени при износа им за чужбина като обикновени лекарства. Образувани са следствени дела срещу лица от Дупница, изнасящи психотропи от Химико-фармацевтичния завод в града", пишеше в доклада на ЦСБОП. Разбира се, след доклада на антимафиотите у нас не се случи нищо съществено. С изключение на няколко "козметични" и профилактични акции, колкото да не е без хич.
В началото на 1995 г. гръмна скандалът с произведените "по погрешка" от друга държавна фармацевтична фирма
десетки хиляди блистери психотропи
вместо поръчаните от търговците витамини. През декември 1994 г. бе арестуван дори шеф на държавна фармацевтична фирма. Според съобщението на пресцентъра на СДВР тогава той е арестуван по обвинение за съучастие в контрабанда на психотропи. При операцията на ЦСБОП били задържани 14 тона суровини за производството на синтетична дрога в нелегални лаборатории у нас и в чужбина. Но нищо не излезе от това.
После - през 1996 г., дойде случаят "Опицвет", който още се точи в съдебните зали. При него бяха хванати хора, докато бъркат 660 кг амфетамини. И по едно време Върховният съд обяви, че понеже имало учебник по химия в лабораторията, ставало дума за експеримент, а не за производство на дрога. Добре, че бяха медиите и ръководството на съда, та чрез извънреден процесуален способ измиха съда, отмениха решението и върнаха делото да се гледа отново. Повече от 12 години след залавянето все още няма окончателни присъди. Ако това не е пълно безхаберие!
Няма присъди и по още дузина случаи на разбити лаборатории из цяла България. При тях бяха установени огромни мащаби на производство, включително и внесени таблетиращи машини и завършен цикъл.
Но за проблема със синтетичната дрога
се говореше след някое поредно дръзко убийство.
Като например след това на българския гражданин от сирийско-кюрдски произход Филип Найденов - Малкия Фатик преди няколко години. По онова време главен секретар на МВР беше Бойко Борисов, който обяви: "Имаме основание да считаме, че с одобрение на Фатик са извършвани действия от територията на страната към Близкия изток, свързани с трафика на амфетамин, каптагон и синтетична дрога". Пак той заяви, че 7-8 месеца преди убийството службите на МВР разработвали Фатик активно. Но нищо не излезе - не бе доказано каквото и да е.
Същото бе и след убийството на две лица от арабски произход в столичния квартал Лозенец, и след като с килограми синтетични наркотици бяха хванати дори две дипломатически лица от азиатско посолство.
Все неща, които показаха, че има стройна мрежа за производство на синтетична дрога тук. Което за съжаление може да бъде казано и в момента. Защото уж бяха разбити десетки лаборатории, а продължават да се бълват огромни количества. За последното е достатъчно да се видят само случаите, в които МВР залавя - мине, не мине седмица - по 100, по 200 кг синтетични наркотици. Пренасяни от полицаи дори.
Затова, ако наистина парламентът, политическите сили, специалните служби, МВР наистина са решили да извадят на показ целия проблем, с всичките фактори, които позволяват тази излагация на България пред света, с мрежите, каналите, с чадърите, могат да бъдат само адмирирани. Но да се изкара всичко - чуждите граждани, с бизнесмените, с политическите благодетели дори.
Но ако пак само ще замазват, докато производството и търговията процъфтяват - изобщо да не започват.
|
| Българският нелегален пазар на синтетична дрога бълва всичките й разновидности. |
