Стават ли Балканите по-цивилизовано, по-привлекателно и по-мирно многоетнически място след самопровъзгласяването на Косово? Става ли светът по-разумен, предвидим и справедлив? Ще са доволни ли хората в региона от възникването на новата, 12-а държава на Балканите?
Ако да, значи всичко е наред.
Ако не, значи някъде има грешка.
Хашим Тачи, Якуп Красничи и президентът Фатмир Сейдиу заявиха онзи ден, че "Косово ще бъде демократична държава и в нея ще се спазват правата на всички граждани, включително и на косовските сърби". Точно на този елемент натърти и президентът на САЩ. Един вид - оттук нататък - цъфтеж.
Само че не знам дали помните, щото аз да - абсолютно същото повтаряше и о бозе почившият Слободан Милошевич преди 8-9 години. Че няма друга грижа освен да спазва правата на всички етноси и че добруването на населението в западната ни съседка му е висша цел.
Част от населението обаче не искаше да добрува с комшиите от другия етнос. И захвана да се буни. Белград прати полиция и армия в размирната област, които да неутрализират въоръжените бойци от АОК.
Последваха бомбардировките на НАТО, продължили два месеца и половина. Мостове, заводи, казарми, пътища и случайно уцелени граждани пострадаха. В резултат Сърбия се изтегли от Косово, а ООН резолира, че Косово ще се управлява от международни сили, като си остава част от страната. Тези неща се знаят, повтаряме ги, защото някои ги интерпретират наопаки.
Срещат се странни неточности, които продължават и сега, хем от уважавани люде. Например бившият външен министър на отбраната на САЩ Франк Карлучи заяви, че НАТО бомбардира, след като "Милошевич предприе операция за етническо прочистване и други жестокости". Тези, да ги наречем изкривености, за да избегнем по-грозна дума, се повтарят до днес. Истината е, че близо 800 000 души бяха прогонени от Косово едва след като
НАТО бомбардира -
тоест прочистването беше отговор на бомбардировките по цяла Сърбия, и, разбира се, беше жесток акт. Само че акт, предизвикан от военна интервенция в суверенна страна.
Всъщност реалните данни за ситуацията в Косово преди януари 1999 г. сочат, че там от междуетнически стълкновения дотогава бяха загинали около 2000 души. Сред тях основно - сръбски полицаи и войници, както и бойци от АОК (атакуващи предимно от Албания). Целта на атаките, което не криеше и АОК, беше да се предизвика остър сръбски отговор... Което от своя страна да мобилизира общественото мнение по света в защита на косоварите. Като тактика в това няма нищо ново; да си спомним и нашия Бенковски след кланетата и пожарищата на Априлското въстание: "... аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее, а сега нека Русия да заповяда."
Според едно старателно проучване на Никълъс Уилър сърбите са отговорни за около 500 убити от тези 2000...
Бомбардировките изглежда бяха грешка - знаехме го и тогава. Косово не стана многоетническо вследствие на тях, ако не броим, че повече от половината сърби се изселиха от областта, а останалите са под постоянна охрана, щото иначе може да загинат. Разрушените манастири са десетки.
Но защо беше предприет този акт? За защита на населението? Че защо тъкмо това население? По същото време Индонезия извършваше нещо като геноцид в Източен Тимор, в сравнение с което случващото се в Косово беше като игра на стражари и апаши. Индонезия обаче беше подкрепяна от САЩ и Британия почти докато не стана крайно неудобно...
А може би беше необходимо да се засилят интеграционните процеси в Европа? И както твърдят лидерите на днешно Косово, областта да влезе в ЕС, та това най-сетне докара мир, благоденствие и междуетническа хармония?
Но дали в такъв случай не беше далеч по-разумно
да се интегрира цялата Сърбия заедно с Косово в ЕС?
Кой би бил против? Милошевич? Че той имаше силна вътрешна опозиция и рано или късно щеше да загуби властта (Както и стана.)
Кому бяха нужни тези бомбардировки и този международен прецедент - силово откъсване на територия от една страна, за да бъде създадена друга, всъщност на етнически принцип?
Ноам Чомски твърди, че целта е била една - да се "обезпечи сплотеността на НАТО и безапелационността на американското могъщество и превъзходство в Европа." Той се позовава на историка Ендрю Бацевич.
Имайки предвид фиктивните причини, които прокламираха САЩ и Великобритания при инвазията в Ирак - ликвидиране на разработваните оръжия за масово унищожение, и действителните цели, днес очевидни за всички: обезпечаване на контрол върху нефтените находища в Персийския залив, можем да допуснем, че г-дата Чомски и Бацевич са прави и за Косово.
Самите ние като член на НАТО би следвало да желаем неговото сплотяване.
Но като балканци с много стара история сме скептични. Вярвате ли, че Сърбия някога ще забрави откъснатата територия, а сърби и албанци ще се прегръщат в новата страна?
Ами ако сръбска Митровица реши да се обяви за независима република утре, както и Сръбска Краина в Босна? Някой ще каже - малко са... Но и чеченците са малко, нямат милион... Кой определя цифрата, нужна за независимост? НАТО ли? То нещо като Господ на международното право ли е?
Я кюрдите колко са - 40 милиона. А си нямат държава, но искат... А кой ще спре абхазците и защо? А баските? А още 40-50 окуражени мераклии? НАТО?
Че то да не е слънце, едвам в Афганистан успява да огрее чукарите, кога да сколаса навсякъде...
Една грешка може да се поправи, а може и да се мултиплицира.
Бих искал Косово да е пример за първото, но не съм оптимист.
БЕЗ възражения!
Но с едно допълнение: САЩските бомби падаха над Белград, за да вдигнат рейтинга на Бил Клинтън след оралната му афера "Люински" в Овалния кабинет на Белия дом!
Отделно от това, изразходвано бе солидно количество залежало в складовете на Пентагова оръжие- с идеята изразходваното да бъде заменено с новоизработено и новозакупено! За радост на производителите и търговците на оръжие и военно снаряжение! И за радост на генералите от НАТО, които се оказаха пак нужни, след очевидната НЕнужност на дотогавашното НАТО след разпадането на Варшавския договор и отпадането на "заплахата" от Комунизма!