Толкова простотии накуп не бях слушал и чел. През тази година, де. Тя нали скоро започна...

Като отчаян фен на пряката демокрация няма какво да напиша друго освен похвално слово за това, че беше осъществен референдум за бъдещето на петролопровода Бургас-Александруполис. За похвала е фактът, че въобще се стигна до местен референдум, имаше нормална кампания, а самият ден за гласуване протече напълно според правилата на играта. 27% от бургазлии си направиха труда и отидоха да гласуват. За сведение на някои братя по перо това не е "пълен провал", не е и "Бургаско фиаско за Александруполис", това е съвсем нормален резултат от подобен род допитване до населението.

Но мнозина просто объркаха



алгоритъма, по който се тълкува такова събитие -



те насложиха резултатите от гласуването върху Закона за допитване до населението и набързо отчетоха, че цялото упражнение е било ненужно. Никой не коментира действащия закон, който е един от най-безсмислените текстове, гласувани от НС в новата история на страната. Той е толкова блудкав и недействащ, колкото и законът за забрана на комунизма.

За съжаление в цялата дандания около въпросния референдум се чуха 2 глупави позиции - на тези, които не искат да мине тръбата покрай Бургас, и на тези, които не искат да има референдум по този въпрос.

Големият проблем на допитването бе, че то не бе инициирано от гражданите на Бургас, а от политически партии - в случая ГЕРБ и "Атака". Затова и се случи това, което се случва, когато български политици правят избори - активизират се някакви политически ядра, ходят да гласуват някакви хора, а в същото време масата пасивно гледа сеира и бяга от съпричастност с проблема, колкото и актуален да е той. На всичкото отгоре отсрещната страна - тези, които са "за" изграждането на тръбата, също бяха политици, ерго - също бяха тотално неадекватни.

Вземете например министър



Гагаузов. Този иначе толкова кротък човек



се включи в агитацията с обяснение, достойно за рубриката "Златна им уста" - че при пренос на стотици хиляди тонове е съвсем нормално и въобще не е страшно да се разлеят десетина тона. Умопомрачителен довод.

Този човек, този министър, този червен демократ даже каза в национален ефир, че някой трябва да даде община Бургас на Сметната палата за това, че си е позволила да похарчи 60 хил. лв. грешни пари за никому ненужен референдум. Извинете, но как да вярвам на добрите намерения на уважавания президент Георги Първанов - за прекрояване на политическия модел и навлизане на пряката демокрация, след като хора от неговата бивша партия говорят по този начин за референдумите? Според мен такива изказвания са нов приятелски огън срещу държавния глава.

В разправията за референдума в Бургас



имаше само два чисти гласа



- този на еколозите, които повтаряха до припадък мантрата: "Да спрем тази мръсна тръба, за да не отрови прекрасното ни море", и гласът на тези, които обясняваха, че държавата, без да си мърда пръста, ще изкара милиони евро от някаква тръба. Сигурно всички се надяваме, че в края на краищата това ще се случи - ще има някакъв поносим баланс между екологията и финансовия интерес. В края на краищата - ако в акваторията на Шабла някой открие много нефт, ще експлоатираме ли находището, или ще предпочетем да пазим морската фауна, в частност черноморската акула? Ще експлоатираме много и ще пазим - доколкото можем, това е ясно.



Всичко друго е политическа страст



На ГЕРБ и "Атака" - които от спортна злоба решиха да поклатят това правителство и на този фронт, на министрите около БСП, които под лозунга за "националния интерес" се впуснаха в политическа борба, забравяйки да обяснят какъв би могъл да бъде интересът на тези хора, които живеят край буйовете на това море. Какви пари от постъпленията от тръбата ще останат в Бургас? Ще влязат ли няколко милиона годишно в екологичен фонд, който ще гарантира, че морето ще бъде синьо, а градът - зелен? Отговорите на тези въпроси така и не се чуха по време на дебата по референдума и затова хората така и не гласуваха масово.

А в същия ден имаше и друг местен референдум - в Нови хан. Хората там бяха питани да съществува или да бъде закрито местното радиоактивно депо. Резултатът - 65% избирателна активност, 1204 бяха "против", 6 души поискаха депото да се запази. Толкоз. Защо Нови хан гласува масово е ясно отдалеч. Защото проблемът с радиоактивните отпадъци не бе политизиран. Той бе иницииран от избирателите и подкрепен от тях. Тъй като онзи закон - за допитването до населението, е еднакво калпав и на територията на Бургас, и в Нови хан, сега общинският съвет трябва да реши дали да се съобрази с референдума, пък после държавата трябва да реши какво точно да си прави с боклуците. А всички заедно трябва да разчитаме, че Гагаузов или някой друг от компетентните министри няма да попита защо общината в Елин Пелин е похарчила цели 5 хил. лв., за да се проведе това допитване, при положение, че всичко в тази държава зависи от държавата, а не от някакви напористи хора, които се изживяват като гражданско общество.



Други статии от автора - http://petyotsekov.blog.bg