Косово обяви независимост, но едва ли скоро ще се превърне в 193-ата държава в света. Това, което почти сигурно ще бъде, ще е една провалена държава, непризната от ООН, неспособна да се самоуправлява, зависима от Европа за полицията си и от НАТО - за въоръжените си сили.

След 8 г. битие като международен протекторат и милиарди долари помощи и фондове за реконструкция икономическите перспективи пред Косово са мрачни. Безработицата е 57%, а сред младите - дори до 70%, половината от населението е под 25 г. Затова не е чудно, че



основната експортна стока е организираната престъпност



Косово е етнически прочистено от сръбското малцинство, което оцелява в провинцията единствено под въоръжената охрана на НАТО. И има потенциала да провокира по-широк конфликт, докато други сили се опитват да измислят как точно да забъркат още една балканска каша.

На теория Косово се самоуправлява още откакто НАТО бомбардира сръбската провинция за 78 дни през 1999 г., а ООН с резолюция 1244 на Съвета за сигурност я обяви за автономна провинция под защита на ООН, но и потвърди, че е част от Сърбия.

Косово никога не е било федерална част от Югославия, както бяха другите страни, откъснали се от сръбския контрол. Въпреки преобладаващото албанско население дългогодишната историческа връзка със Сърбия, която възприема Косово като нещо като своя Ерусалим, поставя провинцията в съвсем друга категория.

Жестокостите на сръбската армия в провинцията доведоха до намесата на НАТО и мандата на ООН. Оттогава мисията на ООН в Косово ЮНМИК заедно с ЕС и ОССЕ администрира всички обществени институция в Косово, а силите на НАТО - КФОР, осигуряват военната защита. Усилията на ООН да посредничи за постигането на споразумение със Сърбия за преход към независимост се провалиха миналата година. С подкрепата на Русия



Сърбия остана непреклонна в отказа си



да предостави на Косово нещо повече от самоуправление.

В крайна сметка парламентът на Косово се събра в неделя и изслуша декларацията, прочетена от премиера Хашим Тачи, с която Косово се обявява за "независимо, суверенно и демократично". Този ход бе очакван и албанците препълниха улиците на столицата Прищина, развявайки американски и албански знамена, както и новосъздадения косовски флаг - жълта карта на Косово под няколко звезди на син фон.

Реално обаче Косово си остава протекторат. Поне досега не е предприето нищо за предаване на контрола на администрираните от ООН министерства на косоварите. Тъй като статутът на мандата на ООН е неясен, а и руснаците вероятно ще наложат вето на евентуалното му удължаване, преди седмица ЕС обяви, че ще изпрати 2-хилядна "полицейска и правосъдна" част в областта, а НАТО се ангажира да продължи да гарантира сигурността чрез КФОР.

Един от актуалните вицове, които се разказват тези дни в Сърбия, е, че



страната е като "Нокиа"



- всяка година се появява нов, по-тънък модел на държавата, която преди две десетилетия Слободан Милошевич искаше да превърне във Велика Сърбия. Има и много гняв. Обявяването на независимост предизвика размирици по улиците на Белград, хулигани и ултранационалисти замеряха полицията с камъни и хвърляха коктейли "Молотов" по американското посолство и ресторантите на "Макдоналдс".

Косово добива застрашителни размери на фона на обърканата и нестабилна политическа сцена на Сърбия - премиерът Воислав Кощуница, непримирим враг на ЕС и Америка, е начело на нестабилна коалиция, включваща и прозападни елементи. Кощуница нарече решението на Косово "нелегитимно обявяване на марионетна държава на територията на Сърбия". На неотдавнашните президентски избори в Сърбия прозападният лидер Борис Тадич победи с малко кандидата на Радикалната партия Томислав Николич, смятан за бъдещ партиен лидер на мястото на Воислав Шешел, който в момента е подсъдим в Хага за военни престъпления. Николич заема войнствена позиция спрямо Косово.

Никой не очаква дори и по-екстремистко правителство да се опита да нападне Косово. Поне не на този етап. Но сърбите са бесни от отношението към малцинството им в Косово. 200 000 сърби избягаха от провинцията, откакто ООН и НАТО поеха нещата и албански банди започнаха да нападат сърбите където и когато могат.



Едно ново клане би могло да предизвика по-остра реакция в Сърбия,



защо не и интервенция. Но за разлика от 1999 г. днес Сърбия има силен съюзник в лицето на Русия, където президентът Владимир Путин поддържа твърд курс по косовския въпрос - руснаците поискаха извънредна сесия на Съвета за сигурност на ООН в понеделник. КФОР е далеч по-слаба сила, отколкото бе в началото, след като американските части бяха пренасочени към Ирак, а други партньори от НАТО имат проблеми при набиране на контингенти за Афганистан. Бившият държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук, който бе човекът на Америка в балканските войни, призова преди време за укрепване на КФОР, особено ако Косово обяви независимост. Което вече е факт.

В следващите дни се очаква САЩ и повечето европейски страни да признаят независимостта на Косово. Но Русия сигурно ще наложи вето на приемането на страната в ООН. Дори ЕС може да се натъкне на вътрешни трудности заради очакванията 6 от страните-членки да не подкрепят независимостта - Испания, Румъния, Гърция, Кипър, България и Словакия. За страни като Испания с нейния баски регион и Кипър, където турците в северната част обявиха своя държава, Косово е опасен прецедент. За първи път от Втората световна война насам вътрешните граници на една европейска страна се преначертават (като изключим Германия, разбира се). Но пък и Косово не е Германия.