От римско време ни е останала мъдростта, че парите не миришат, а от българския преход ще се запомни, че корупцията не мирише. Тя е начин на живот, естествена среда на днешното българско общество, което дотолкова е свикнало с нея, че почти не я усеща.

Цяла Европа сочи България заедно с Румъния като държави, заслужили специално наблюдение заради корупцията, а властите нищо не надушват. Затова и трудно можеше да се измисли нещо по-скучно от дебата в парламента миналата седмица за корупцията. Сценката напомни писаното през пролетта на 1923 г. от Александър Стамболийски в "Земеделско знаме", че българските партии са като шугави овце в полето, които търчат да се чешат една о друга. Всички ги сърби и си помагат. В българското политическо поле днес не стърчи нито едно високо дърво, което да послужи за облекчаване на корупционния сърбеж. Показателен за това е дори само един детайл. Ден след дебатите в парламента председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов се яви по Би Ти Ви, за да се изложи още повече. Той самодоволно заяви, че има още куп документи за корупция, но няма да ги извади сега, защото предстоели избори. По закон корупцията е престъпление и затаяването на сведения за нея също би трябвало да се смята за престъпление. Но Бакалов явно не се притеснява, че някой може да му дръпне ушите, защото за него



корупцията е политически инструмент в борбата за власт



Вината не бива да се търси само у политиците, защото те са се поставили в служба на народа си, който по някаква причина ги търпи. А причината може да бъде само една - народът е спрял да усеща колко е вмирисана цялостната атмосфера. Да вземем за пример лекарското съсловие. Щом един анестезиолог бе уличен, и то с белязани банкноти, във вземане на 60 лева подкуп, колегите му скочиха: уронва се достойнството на 34 хиляди лекари. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов написа открито писмо до медиите и се яви в няколко телевизии, за да се възмути, че се повдига въпросът за такава дребна корупция, когато други завличат милиони - като братоците от пътното. Излиза, че свой сред свои не мирише зле. Но корупцията расте както от дребни, така и от едри подкупи. Всеки сегмент на обществото, който участва в корупционната игра, си има тарифи и размерът им е относително понятие. В Букурещ например депутатите се опитаха да прокарат поправка в Наказателния кодекс, според която злоупотребата до 9 милиона евро е дребно престъпление.

Важна е търпимостта към явлението. Стигнали сме до такова примирение, че



предпочитаме да си плащаме, вместо да си затрудняваме живота



Както при социализма "връзките" се бяха превърнали в начин на живот, чиято философия беше "услуга за услуга", така и сега даването на подкуп е като цена за услуга. Ако нещо може да ни възмути, е само размерът й, а не нуждата да бъде платена. Затова корупцията си е изработила ценова листа за различните етажи на обществото. На нейната сергия има оферти за всеки джоб. Онова, което на богаташа струва десетки хиляди, на бедняка излиза десетки левчета, но всички плащат. Примери има не само в здравеопазването. Еврокомисията ни посъветва да се вгледаме също в образованието, в административните услуги на местните власти и пр. Корупцията си е изградила свой паралелен свят, в който е създала дори някаква социална справедливост. Той е станал по-реален от действителния, в който си мислим, че живеем.