Домове за сираци, за възрастни, за хора с увреждания или с психични отклонения... Звучи все неприятно и скучно. Колкото и държавата да открива тържествено защитени жилища и дневни центрове, по-запомнящи се остават скандалите - Могилино и филмът по Би Би Си, нахапаното от плъх бебе в Търговище, проституирането за няколко вафли. Реформата на сектора на книга върви сполучливо, макар и с костенурски ход, но добрият пример в социалните услуги си остава почти невидим. Проблемите изскачат на всяка крачка - като се почне от все още недостатъчния капацитет на общини и неправителствени организации, мине се през некачествената координация между държава, местна власт и граждани, през



скромното и хаотично финансиране



и се стигне до липсата на глобален поглед къде какви услуги са необходими.

Да погледнем проекта, назован с дългото "Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи". Той получи наскоро финансиране по програма ФАР на ЕС за 6.6 млн. евро, като националното съфинансиране от социалното ведомство е 1.6 млн. евро. 60 организации и общини вече са запретнали ръкави и работят усилено по създаването на алтернативни социални услуги.

"Глобална инициатива в психиатрията" например след няколко неуспешни опита да открие партньор накрая намира общ език със столичния район "Слатина". До май 2009 г. фондацията трябва да изгради дневен център, защитено жилище и информационен център за хора с психични разстройства. Намеренията са в тях 16 социални работници да помогнат на близо 100 човека в нужда. Финансирането по ФАР е 206 000 евро, като 55 000 евро ще отидат за реконструкция на предоставената за 10 г. от общината сграда. Допълнително фондация "Лале" ще даде 85 000 лв. за ремонт на покрива. За щастие район "Слатина" е обещал да продължи да финансира тази услуга и след края на проекта, като кандидатства през държавния бюджет за делегирани дейности. "Много е важно публично-частното партньорство - не може нито само общината, нито само ние да се справим", казва Гергана Георгиева, ръководител на проекта.

На изградено вече партньорство с община Велинград се радва и Националният център за социална рехабилитация, който за 14 месеца трябва да изгради дневен център за 30 възрастни с увреждания. Оттам също



наблягат на разбирателството с местната администрация,



което е от особено значение за привличане на заинтересовани страни по време на самото изграждане на центъра. "Ключова е и обществената информираност и чувствителност за проблемите на целевата група", казва ръководителят на проекта Боряна Андонова.

От "Международна социална служба" обаче, която е спечелила 108 000 евро за изграждането на звено "Майка и бебе" за 6 майки в риск, във Враца не могат да се похвалят с категоричен ангажимент на местната власт. "Целта ни е да развием услугата и после да убедим общината да я подкрепи - да я управлява или да предостави това право на друг", обяснява Сабина Събева от организацията. Тя е на мнение, че държавата е направила огромни усилия, за да разработи и финансира алтернативни услуги за хората в риск, но покрай голямата суматоха около това класическите социални домове са останали встрани от фокуса на вниманието.

"Деинституционализацията тръгна, без общините да са подготвени, и сега те не знаят какво да правят", коментира Събева. По думите й повечето общини, особено малките, смятат, че са изпълнили дълга си, като ремонтират даден дом, и през ум не им минава, че престоят в подобна институция е крайно неподходящ за едно дете. "Общинските власти още



не виждат смисъла да закрият домовете си



и да съкратят целия персонал в тях - просто никой не им е казал какви са възможностите, които дават алтернативните грижи - за тях могат да отговарят пак същите служители, но след допълнително обучение", казва тя. Според нея общините освен това не знаят и какви са потребностите на дадения регион - има ли нужда точно там от дневен център за възрастни, или пък повече са нуждаещите се от закрила деца. Понякога общината предпочита и да разкрие нова социална услуга само защото иска да си ремонтира някоя сграда.

Макар че т.г. издръжката на социалните домове бе увеличена, все още пречка пред реформирането на социалните домове продължава да бъде и ниското заплащане на социалните работници. "Трудно ни е да намерим хора от бюрата по труда, не им харесват заплатите", коментира Елисавета Миленова от "Общество и православие". Сдружението трябва да изгради защитено жилище за 10 възрастни хора с увреждания в с. Извор, община Радомир, като по ФАР са отпуснати 158 000 евро. Миленова споделя, че през 2006 г., когато са кандидатствали за субсидии, 240 евро заплата за персонала е изглеждала добре, но днес сумата е вече ниска.

Подобна тенденция е забелязал и кметът на Стралджа Димитър Андонов - социалните работници напускат домовете, за да търсят по-високоплатена работа. Андонов обаче не е съгласен, че общините не знаят какво да правят. "Набрахме доста опит в подготвянето на проекти за алтернативни услуги и макар да сме средна община, имаме капацитет - не е голям, но не е и много малък", казва той. Стралджа е спечелила проект за близо 200 000 евро за реконструкция на дом за възрастни хора с увреждания.

Въпреки течащото години вече хармонизиране на законодателството изпълнителите на социални услуги посочват юридически кусури. "Взаимоотношенията между общината и НПО-та не са ясно регламентирани -



често възниква сблъсък за сградата,



в която да се предлага съответната нова социална услуга - тя може да е най-подходяща за даден вид грижи, но общината да я е предназначила за друго", обяснява Габриела Антонова от "Перпетуум-мобиле". Организацията е спечелила проект за изграждане на дневен център за 35 възрастни в Ябланица със 114 000 евро финансиране. В техния случай местните власти вече са предоставили за стопанисване сграда, освен това са се ангажирали да поддържат персонала в центъра след края на проекта. Друг проблем е липсата на регламент каква част от финансирането да се ползва за възнаграждения на персонала.

Самите неправителствени организации обаче също имат какво да учат. Според Боряна Андонова от НЦРС някои от тях нямат достатъчно подготвени експерти, липсва им опит или даже лиценз за предоставяне на услуги. "При провеждане на обучения на персонала или за въвеждане на нови подходи за работа често липсва последователност и координация между различни организации", споделя тя. По думите й процесът на извеждане на хората от специализираните социални институции изисква поредица от промени - свързан е със законодателни решения, с промени в начините на определяне на потребностите от социалните услуги, във финансовите потоци, в професионалната подготовка и в нагласите на специалистите, работещи в социалната сфера. Сега според нея се развиват еднотипни социални услуги - масово се създават защитени жилища и дневни центрове и по-малко се експериментира с други форми на социална подкрепа - като мобилна работа, подкрепа в домашни условия, жилищно настаняване с различни степени на подкрепа и др. Новите услуги трябва да са съобразени с индивидуалните потребности на човека - например различни формати на защитено жилище с различна степен на подкрепа според специфичните нужди на ползвателите, обяснява експертът. Необходимо е и общините да си взаимодействат на регионално ниво - например за връщане на лица от специализирани институции от други общини и региони или чрез създаване на съвместни специализирани услуги за специфични популации.

"Забавянето на социалната реформа идва и от доминиращата обществена нагласа - все още се очаква държавата да даде изрични инструкции, да поеме отговорност, да осигури финансирането", казва още Боряна Андонова. Според нея обаче ролята на държавата е просто да създаде условия за новите услуги - чрез необходимата правна база и чрез осъвременяване на моделите на финансиране на социалните услуги.