|
| Илко Димитров |
Завършил е Юридическия факултет на СУ, Национален университет по отбрана и Национален военен колеж във Вашингтон. От октомври 1992 г. до юни 2001 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. 8 месеца през 1992 г. е бил началник на Военна полиция. Женен е, има четири деца.
- Г-н Димитров, прави впечатление, че правителството в момента няма никакви идеи как армията ни да продължи да участва в мисии зад граница. До края на годината напускаме Ирак, а може да върнем и контингента от Кандахар. Като член на комисията по отбрана обсъждали ли сте бъдещето на членството ни в НАТО и в Съвета по отбрана на ЕС?
- Ангажиментите на България по отношение на мисиите в чужбина е далеч под процента, който ние сме заявили като политически ангажимент и в Истанбул, и в Рига. В момента имаме под 4% участие на сухопътни войски в мисии, а заявеният процент е 8. Това обаче не е най-големият проблем. България в момента се държи като играч, в чиято глава битува убеждението, че може безнаказано да играе противоречиви роли с други геополитически играчи. Това нямаше да е толкова опасно, ако ние имахме яснота за това кои в момента са нашите интереси. Липса на такова решение води до това, че всеки един проблем се решава конюнктурно и е все по-трудно да се обясни всяка наша позиция. Трудно обясняваме защо поддържаме или не поддържаме независимостта на Косово, както и защо участваме в мисии зад граница. Липсата на ясно дефинирани национални интереси ни поставя в състояние да намираме неадекватни обяснения за нашето поведение, което ни прави непредвидими. В този смисъл аз не съм оптимист как ще се развие бъдещето ни участие на мисии зад граница. Поради липса на приоритети се оказва, че ние участваме насила в генериращите конференции на НАТО. На тях ние приемаме единствено опции, които са изгодни за нас или са ни предложени като последна възможност.
- Кой пречи да бъде дадена тази ясна дефиниция за дългосрочните национални интереси на държавата?
- И аз не знам. За мен беше учудващо, че в сегашните проекти за стратегия за националната сигурност липсва дефиницията, която да дава яснота за българските национални интереси. Тази пасивност, която ние непрекъснато показваме, вече става досадна и доказва един имидж на хитреци.
- Преди време вие бяхте зам. военен министър. Каква е разликата в тогавашната визия за развитието на дългосрочните ни военните ангажименти и сега?
- Картината в момента е различна. Противоречива. По времето докато нашият екип ръководеше нещата, беше направен много сериозен опит за дефиниране на националните интереси и това беше вкарано в дългосрочната визия, която беше приета от НС. От друга страна, ние направихме много компромиси при реализирането на План 2015. Затова сегашното ръководство предприе добри стъпки като намаляване на числеността на армията и освобождаване от излишна техника и въоръжение. Именно тези тежести ще освободят ресурс, който да увеличи участието на страната ни в мисии зад граница. Принципно добро решение е и в закона за отбраната да бъде вкаран текст, от който да става ясно, че след като си влязъл в редиците на армията, си длъжен да ходиш и на мисии.
Това, което липсва в момента и е проблематично, е ясната геополитическа визия на България, липсата на дефинирани национални интереси.
- В комисията по отбрана не са ли обсъждани някакви предложения за бъдещи мисии? Имам информация за няколко предложения за участие с гражданско-военни пулове в Афганистан и Ирак и малък контингент за обучение на иракски войници.
- Участието в мисии е рефлексия на политическо виждане. Аз твърдя, че ние ще продължим да се държим все по-рестриктивно по отношение на участието ни в мисии. Това ще е поведение на политически актьор, който си позволява да се заиграва с противоречиви каузи. Ние ще продължим да участваме дотолкова, доколкото да не бъдем изпратени в задния двор на НАТО и ЕС.
- Намекнахте отново за някакво заиграване. Това Русия ли е и какво ги дразни партньорите от НАТО?
- Не. Няма лошо да се заиграваме с Русия. Моето усещане е, че ние, като национална позиция, срамежливо сме приели тези критерии, които ни се налагат от НАТО и ЕС, а вътрешно се борим с нашата приобщеност към други ценности. Това разкрачено положение е в основата на проблемите ни при вземане на решения за участие в мисии зад граница. Ние участваме формално и не с тези ангажименти на нация, която изцяло е прегърнала принципите и ценностите на НАТО и ЕС.
Нужно е съвсем скоро да се изведе като приоритет участието на България в мисии и на този приоритет да се изгради структурата и философията на изграждането на въоръжените ни сили.
За мен голям проблем е и в това, че нашите контингенти участват в еднотипни мисии. Ние участваме предпазливо. Това ни поставя в неадекватно положение с нашите партньори, но също и не позволява на въоръжените ни сили да развиват способности (в повечето мисии българските бойци работят като охрана, и то във вътрешната част на обекти - б.р.). За това мисля, че трябва да се избират и други варианти. Все още си мислим, че с минимални усилия можем да постигнем максимален ефект. А максималният ефект е оставането в НАТО. Важно е да не останеш там като един апендикс, а да бъдеш адекватен и достоен партньор. Може да прозвучи популистки, но ние не сме на нивото на нашите войници и офицери. Те са в състояние адекватно да участват във всякакъв вид мисии. Ние обаче се страхуваме да ги изпращаме.
- Запознат ли сте с промените, които се предлагат в План 2015? Военният министър Веселин Близнаков обявява почти всяка седмица, че през следващата ще бъдат внесени за разглеждане в Министерския съвет.
- Най-общо казано, се предвижда в края на 2008 г. числеността на военнослужещите да бъде до 32 000, а гражданските лица - до 6000. Това би трябвало да даде ресурс през 2009-2010 г. за модернизация на армията. По мое време военнослужещите бяха 39 000 и около 8000 граждански лица. Има редукция, но тя със сигурност няма да бъде болезнена. Много хора ще се пенсионират, има и много кухи бройки.
- Според вас ако се приемат промените в закона за отбраната, според които всеки военен ще бъде длъжен да ходи на мисии, няма ли да има още една вълна от напускащи армията?
- Има такъв момент, но е хубаво, че се извършва едновременно с повишаване на социалния статус на военнослужещите - по-високи заплати, жилища и др. В крайна сметка, след като си дефинирал пълна професионализация на армията няма как да обясниш, че трябва да има отбор А и отбор В. Допускам, че ще има първоначален минимален отлив, но после, ако има усилия за повишаване на социалния статус, ще бъде нормализиран процесът. Това е една професия като останалите, но тя трябва да е добре платена. Държавата трябва да застане финансово зад декларираната професионализация. В противен случай ти обричаш тази част от закона на ревизия. Ако държавата не поеме тези ангажименти, след време може би ще се постави въпросът за ревизия на концепцията за професионализация заради липсата на хора.
- Може ли да се стигне наистина до връщането на наборната служба?
- Може. Да. Не изцяло, но на смесен модел. Такъв, какъвто има в много страни. Това реално може да се случи, ако финансовите проблеми са в основата на липса на военнослужещи. Аз мисля обаче, че няма финансови проблеми, а има политически проблеми. Има достатъчно финансов ресурс, който обаче трябва да бъде пренасочен към повишаване на статуса на българския военнослужещ.
- Поставяна ли е в комисията по отбрана в НС идеята за ревизия на професионализацията и какво е становището на колегите ви от БСП, НДСВ и ДПС?
- Не. Още не е.
- Идват ли сигнали за корупция при вас - в комисията по отбрана?
- Не. Нямам спомен да сме сезирани с такива сигнали. Непрекъснато сме се занимавали с темата за имотите и замените, но според мен това са вечни теми.
