През септември м.г. руският президент Владимир Путин подчерта, че не иска неговият приемник да е марионетка. В близко бъдеще Русия ще има нуждата от силен президент, казваше той, тъй като партийната демокрация продължава да е слаба както преди. Но дали Путин говореше сериозно? Сега, когато той вече няма да бъде президент, въпросът е дали ще даде свобода за маневриране на избрания си наследник ?

Двойствената позиция на Путин беше ясна още тогава - месец преди да заяви, че "би искал" в бъдеще да заема поста на премиер. Той също даде да се разбере, че смята и занапред да играе ключова роля при управлението на Русия, че който и да го смени, "ще трябва да се съобразява с мен". И така, не смята ли Владимир Путин да управлява процесите в политиката от щурманското място? Още сега има прогнози, че кремълският "ЗИЛ" може да направи няколко неочаквани зигзага и да катастрофира, като в случая ще пострада именно президентът Медведев.



Той на практика няма собствени избиратели



Произлязъл от средната класа, юрист, син на университетски преподавател, дължи всичко на Путин, на своя наставник, който има напълно различен характер, друго минало и друга идеология. Медведев е кадърен администратор от "Газпром", който е държавна собственост, и бе превърнат от него в една от най-влиятелните енергийни компании в света. Но за разлика от Путин той няма верни поклонници и подкрепа сред средите от бившия КГБ или сред амбициозните политици. Силните мъже в Кремъл ще приемат Медведев само защото е човек на Путин.

Те и двамата разбират това. Разбират още, че никой няма да приеме просто едно копие на Владимир Путин както в Русия, така и в чужбина. Путин се издигна благодарение на вълната на националистическите настроения, носталгията и комплекса на ощетените. Голям процент от своята популярност той дължи на експлоатираното желание на руския народ да има отново силна държава, в която да цари ред и от която отново да се страхуват.

Кроткият Медведев никога няма да може да облече същите одежди. Но той ще може да си избере друг образ - на либерал (в Русия значението на този термин е относително), апелиращ към средната класа. На умиротворител, мислещ в унисон с младото поколение на деловите хора, за които е характерна голяма откритост към външния свят.



Този образ ще бъде приет благосклонно и сред интелектуалците



- единственият слой, който не беше обхванат от путиноманията. Освен това той ще позволи да се изгладят отношенията на Москва със заобикалящия я свят, които през последната година не бяха лесни. Всичко това ще помогне на Путин, който в ролята си на премиер ще се занимава предимно с вътрешна политика, където авторитарните му методи имат най-голям успех.

Това значи, че двамата могат да работят в познатия тандем - доброто и лошото ченге. По всичко си личи, че лидерът ще е лошият, но ще действа в сянка. В случай че Медведев реши да се противопостави на такъв ред, има достатъчен брой привърженици на Путин, които бързо ще му напомнят кой е стопанинът в къщата.

Независимо от това може да се стигне и до сблъсък. Президентският пост дава пълномощия, които не могат да бъдат игнорирани дори при господството на премиера. Путин ще трябва от време на време да се опира на държавния глава, особено когато става дума за отношения с чуждите държави.

Нито Путин, нито руското общество ще търпят президент, когото не уважават. На Медведев пък му предстои да се самоутвърди, най-малкото за да стане ясно, че той заема своя пост по право. Обаче, ако започне да завива по непозната пътека, щурманът може да му отнеме щурвала, а и съвсем да го изхвърли от кораба. Големият въпрос е дали това ще стане.