На 3 март Русия осъмна с нов президент - 42-годишния юрист Дмитрий Медведев. След два месеца ще има и нов премиер - досегашният държавен глава Владимир Путин. Предварителното разпределение на ролите предизвика критични коментари, особено на Запад, но то бе продиктувано от идеята за приемственост и предсказуемост. Все пак това се цени в политиката. Дали Русия на Медведев ще бъде копие на Путинова Русия? Не навлиза ли страната в друг етап от развитието си?

Когато през 2000 г. прекрачи прага на Кремъл, Путин влезе - образно казано - в една рушаща се и безстопанствена постройка. Чеченски сепаратисти подкопаваха носещите колони. Покривът течеше - демократичната иначе власт не можеше да събере данъците от гражданите и вноските от отделните субекти на федерацията. Те пък на свой ред налагаха собствени такси в нарушение на конституцията. Група чевръсти обитатели изнасяха най-ценното от нея - при Елцин отливът на капитали достигна умопомрачителното равнище от 20-25 млрд. долара. Върлуваха и шайки бандити, които отмъкваха и най-дребната вещ от безпомощните обитатели. От тях една трета не съумяваше да върже двата края заради 36-процентната инфлация, ниските пенсии и неизплащаните по 12-18 месеца заплати.

Русия на Елцин не просто бе образец за слаба държава според категоризацията на американския институт "Брукингс" и на Центъра за глобално развитие - неработещи политически институции, неконтролирана от властта територия, въоръжени конфликти и незадоволеност на основните нужди на населението. Русия бе стигнала до интензивното отделение на историята и там береше душа.



Как изглежда днес руската постройка?



Чеченският екстремизъм бе смазан, а конституционният ред и териториалната цялост възстановени. Руската територия вече не е парцал, продран от сепаратистки мераци. Държавата взе да работи не за олигарсите, а за обществото. Тя наложи контрол върху енергийния отрасъл и резултатът е $350 млрд. приходи през 2007 г. (при $76 млрд. през 1999 г). Резултатът е и $480 млрд. златно-валутен резерв, който нарежда страната по този показател на трето място в света след Китай и Япония. Рублата стана конвертируема, притокът на чужди инвестиции скочи 7 пъти и през 2007 г. достигна 82,3 млрд. рубли. Външният дълг бе стопен до 3% от брутния вътрешен продукт - един от най-добрите показатели в света. Пак през 2007 г. икономическият растеж достигна рекордните 8,1 %. Въпреки засиленото държавно участие частният сектор е 65% от икономиката. Реалните доходи и пенсиите се увеличиха с по 2,5 пъти, безработицата и равнището на бедност паднаха 2 пъти. Показателна е оценката не на кого да е, а на американския бизнесмен Доналд Тръмп, привърженик на либералния капитализъм, който все още не е любим модел за Путин: "Вижте какво извърши този момък с Русия. Харесва ли ви или не, но той работи отлично. За имиджа на Русия, за преустройството на руската епоха", каза той пред Лари Кинг по CNN.

Наследството на Путин е териториалната цялост, възстановена икономика, концентрация на финансовите ресурси за следващия етап от развитието на страната, подобреното качество на живот. Отиващият си президент наистина извади Русия от интензивното на историята.



Разбира се, картината съвсем не е розова



Русия има тежки проблеми с корупцията, престъпността, здравеопазването, пенсионната система. Най-много Путин е критикуван заради потъпкването на демокрацията. При него Темида наистина мина на щат към изпълнителната власт. Свободата на словото бе орязана. Той отне на руснака правото да избира губернатори, както и федерални и местни депутати по мажоритарната система. От Елцин останаха само многопартийната система и прекият избор на президент.

И въпреки това Путин стана любимец. Руснакът го призна за национален лидер. Парадоксът си има своето обяснение. Прав или не, но руският гражданин е убеден, че разбойническият капитализъм от 90-те години бе резултат от демокрацията. Путин усети тази обществена нагласа, затова с лекота оряза някои нейни функции. Освен това не бива да забравяме, че той не пипна конституцията.

17 години след съветския разпад Русия продължава да се представя на световния пазар само със съветска продукция - суровини, "Калашников", водка. Другият дефект е липсата на средна класа. В страната има съсловие с доходи за тази категория, но те не са от собствен бизнес, а от заплати в държавни или частни компании. Който пък върти малък бизнес, е притискан от монополите и нелоялната конкуренция.

Последните два месеца Владимир Путин представи вижданията си за развитието на Русия до 2020 г. - по същество за пръв път страната си позволява дългосрочно планиране. С натрупаните досега пари Русия създава 6 държавни корпорации, които ще инвестират във възлови отрасли. Новата Банка за развитие ще вложи 4,9 млрд. евро за големи инфраструктурни проекти, създаването на особени икономически зони, за средния и малък бизнес. Наскоро бъдещият премиер спомена, че очаква средната класа да стигне до 60% от населението. Корпорацията пък "Роснанотех" има 3,5 млрд. евро за иновационни проекти в ядрената енергетика, съобщенията, медицината, робототехниката и разработката на нови материали. Според отиващия си президент след време тези корпорации ще бъдат приватизирани. Идеята е те да измъкнат страната от суровинния й модел, който според Путин застрашава самото й съществуване. Разчита се също корпорациите да създадат работни места, с които да се ограничи бедността и да се стопи огромната разлика между бедни и богати.

На свой ред Дмитрий Медведев обяви, че Русия трябва да концентрира усилията си в четирите "и"-та -



институциите, инфраструктурата, иновациите, инвестициите



Той се зарече уважението към частната собственост да стане една от основите на държавната политика, а принципът, че свободата е нещо по-добро от несвободата, да залегне в самата държавна политика. Медведев обеща да гарантира свобода във всички аспекти - лична, икономическа, свобода на словото. За свой приоритет той определи изваждането на Темида от щата на изпълнителната власт. Всъщност двамата говорят за нов етап в развитието на страната. Путин бе фазата на възстановяването на страната. Управлението Медведев-Путин и впоследствие а ла Медведев се очертава да бъде не просто нов етап, а скок за Русия, сравнен с миналото и настоящото й развитие. Без големи грешки, без външна опасност и някакъв глобален катаклизъм този скок може да бъде направен. В този смисъл Русия на Медведев няма да бъде копие на Путин.