В геостратегически план след предстоящото присъединяване към НАТО на Хърватия, Албания и Македония на Балканите само Сърбия ще остане единствената неангажирана в атлантическия процес държава. За колко дълго - само времето ще покаже. Важно е дали продемократични сили в страната ще намерят ресурс да се преборят с надигащия се национализъм след отделянето на Косово.

Срещата в Букурещ ще бъде важна и заради



посланието, което ще отправи към Киев



НАТО без съмнение ще продължи да следи политическата динамика в Украйна, която влиза в сферата на интереси на пакта поради близостта до Русия, Черноморския басейн и Кавказ.

За Киев влизането в НАТО пък е от огромно значение, защото така страната ще придобие статут на прогнозируем, надежден и стратегически партньор със стабилна и развита икономика, което безспорно ще повлияе на целия комплекс от икономически и военно-политически реформи.

Украйна и днес е важен партньор на НАТО, тя взима участие във всички миротворчески операции под егидата на Алианса, активно демонстрира готовност за общ диалог с пакта. Но това сътрудничество освен чрез различните общи научни и други проекти се допълва и чрез сключването на договора за АНТК «Антонов» - за използване на самолетите на стратегическата авиация, което на практика отваря нова страница в научно-промишленото сътрудничество между Украйна и НАТО.

Сред основните противници на желанието на Киев да се присъедини към Алианса е Москва, която винаги е възприемала Украйна твърде близко - не само в географски, но и в политически план. Нещо, от което сегашното ръководство в Киев се опитва решително да се раздели, давайки ясни сигнали към НАТО. Излизането от руската политическа орбита си остава предизвикателство за прозападните сили в Киев. Украинският президент Виктор Юшченко, който бе на посещение в Полша, неотдавна настоя за членството на страната му в НАТО, заявявайки, че то е важно, за "да бъдат поправени грешки от миналото". Юшченко заяви във Варшава, че за 80 години Украйна е губила независимостта си пет пъти, защото не се е възползвала от гаранцията за колективна сигурност. Амбициите на Украйна получиха и подкрепата на 9 източноевропейски държави, между които и България. Страната ни трябва да подкрепи решително стремежите на Киев в посока към НАТО, защото София има все по-нарастващи



ангажименти в черноморския регион



А партньорството с Украйна е съвсем естествено в този сложен край на Европа. Българският пример на извършване на реформи в сферата на отбраната и сигурността се проучва в Киев много задълбочено.

Президентът Джордж Буш започна посещение в Украйна малко преди срещата на върха на НАТО в Букурещ и това покачва залозите в съществуващия в редиците на Алианса спор колко бързо трябва да се придвижва към членство тази бивша съветска република. САЩ енергично настояват на срещата на върха в румънската столица Украйна и Грузия да бъдат приети в Плана за действие за членство в НАТО (ПДЧ), казват западни дипломати. Самият факт, че президентът Джордж Буш идва в Киев часове преди срещата на върха на НАТО в Букурещ, показва недвусмислено колко ангажиран е Вашингтон с бъдещето на процеса на разширяване на Алианса на изток и мястото на Украйна в него. Разширяването на НАТО се възприема от някои членове на администрацията на Буш като част от наследство, което ще остави след себе си сегашния президент на САЩ. Те настояват Алиансът да не се отклонява от курса въпреки руската непримиримост.

Присъединяването на Украйна към НАТО по мнението на по-голямата част и на европейските експерти в сферата на сигурността, ще има много позитивен ефект от гледна точка на важния принос в системата за безопасност на Централна и Източна Европа, а също така ще направи Европа като цяло по-сигурна, от което ще спечелят както Украйна, така и останалите й европейски партньори.

Украйна е важен елемент от енергийната сигурност на Стария континент, което още повече ще засилва значението й напред във времето. Затова именно сега би било много важно да се даде от страна на Алианса ясен политически сигнал към Украйна, който иначе тази европейска държава отдавна чака.