Вече трета седмица започваме с топ новините от скандалите в МВР. Каквото и да се изговаря като информация, обяснения, позиции, мнения, морални и политически оценки, все ще стигнем до два основни проблема: функционирането на институцията и отговорността на политическото ръководство. Общото между двата проблема е, че полезен ход е почти невъзможен. Каквото и да се направи, то е закъсняло и от гледна точка на общественото мнение - този път не само в България, но и в Европа, няма да доведе единствено до положителни оценки и резултати. Но макар и обвързани, двата проблема изискват решения, които се формират на базата на относително различни мотиви и имат за цел постигането на различен резултат.

Институционалната реформа е важна на всеки отделен гражданин и за институциите в Европейския съюз. Естествен е изводът, че реформите в МВР трябваше да започнат преди три години, а не сега, и то в резултат от скандал. Но също толкова естествена е надеждата, че ще се вземат толкова забавените - почти с 10 години, и толкова очакваните мерки. От една страна, става дума за действия, които да превърнат МВР в ефективна институция, която се грижи за сигурността на гражданите.

Досега тя изпълняваше - поне като резултат и в очите на хората - по-различни функции. Беше превърната в място на политически назначения, на липса на мотивация за работа и развитие на кадрите, в нещо все по-малко професионално, но с все повече власт. Поради простия факт на пълно затъмнение какво, защо и как се върши. В тази своеобразна "черна кутия" с годините попадаха разни хора, превръщаха се в хора с власт, пръкваха се генерали, които след това неизбежно оказваха влияние върху или директно вземаха участие в политиката. Така преди всеки национален избор се оказвахме в скандал, ако не директно произтекъл, то създаден от тези хора. Папки с информация, доклади, бръмбари... достатъчно е дълъг списъкът, за да започнем да се объркваме. Това поражда първата, стратегическа и основна задача към управлението - да се вземат



ясни политически решения за преструктуриране на МВР



и ефективно функциониране на институцията. Защото хората са заинтересовани от гаранциите за сигурността си и за гаранции, че законите се спазват. Дори за редовите полицаи едва ли е интересно точно кой е министърът, от по-голяма важност е да могат да работят, тази работа да е оценена адекватно и развитието им да зависи от постигнатите резултати. Едва тогава можем да си говорим за управлението й и за отговорността по повод това управление.

Трябва ли да подаде оставка министър Петков - това е въпросът на седмицата. Според учебниците и практиката на политиката - да. Това е очевидният знак за поемане на отговорност. Дали нещо ще промени тази оставка - отговорът е също така очевиден - не. Защото едно ново лице едва ли за една година ще се развърти да променя системата. По-логично е да се опита да остане чист.

Това води до мисълта, че трябва да се съчетае несъчетаемото. Как ще бъде разрешен казусът с оставката? Най-вероятно и този път решението няма да бъде взето бързо. Повечето сигнали говорят, че до смяна на министъра няма да се стигне. Поне не в близките дни. Казвам това, защото ситуацията търпи развитие и най-вероятно ще се трупат нови факти. Когато един конфликт не е завършил, трудно могат да се правят категорични прогнози. Засега всичко е в полето на МВР и министър Петков. Ако той подаде оставка, отговорността не само символично, но и практически се пренася в полето на Министерски съвет и на министър-председателя.



Но освен



преместването на центъра на отговорност



проблемът с оставката е проблем за позициите, поведението и оценката на БСП. При това трябва да се решава в ситуация на практически започналата предизборна битка. В подобна ситуация всяко решение "за" или "против" е еднакво вредно за една партия. Затова решението трябва да отчете практическата предизборна работа и засилването на вътрешнопартийните битки. Ако към това добавим и факта, че БСП се готви за конгрес, на който ще се гласуват ръководството на партията и решаващи промени с устава, поне част от сложността и стратегическия характер на решението се изясняват.

Когато съществува рискова ситуация, азбучно правило е да се вземат мерки за неутрализация на риска и превенция на възможността той да се превърне в криза. Казвам това, за да си дадем сметка, че днешната ситуация до голяма степен се дължи на абсолютно непрофесионалното комуникационно поведение на всички субекти, публично ангажирани в скандала. На практика всяко говорене по скандала само го задълбочава и има ефекта на снежна топка.

В това отношение всеки може да се похвали с принос - генералите, опозицията, министърът, премиерът и дори президентът. Сбъркано беше както държанието им, така и думите им. Върхът в комуникационното недоразумение, на което сме свидетели, са дупнишките съветници, на които веднага се появи контрапункт - плевенски такива. Какво ще разберем от всичко това, остава загадка. Едни ще са убедени, че е започнало разплитането на кълбото и истината ще излезе наяве. Други - не.

Ако погледнем данните на социолозите,



ще установим една добра и една лоша новина



Добрата е, че в България има 25% оптимисти. Има хора, на които политиците могат да се опрат, ако решат да действат. Лошата е, че доминират хората, които са песимисти и смятат, че полза от всичко това ще имат само престъпниците. Що се отнася до изборите - техният резултат и този път няма да се определя изцяло от ефекта на подобни скандали. Не защото хората забравят, а защото твърде ранната игра на омърсяване има един задължителен ефект - притъпява емоциите и намалява избирателната активност. Така изборът се решава от "твърдите" ядра на всяка партия. А тъй като и политиците знаят този ефект, днешните решения най-вероятно ще се вземат под натиска на съобразяването с него. Факт, зловреден за всяко решително политическо решение, което трябва да има стратегически ефект. Но ако погледнем краткия български демократичен опит, ще се убедим, че такива решения са кът. И това съвсем не е случайно.