Седмица след като Агенцията за приватизация (АП) обяви, че продава на търг с явно наддаване ТЕЦ "Бобов дол", в публичното пространство настъпи гузно мълчание. Това не е първият опит през последните години да се продаде най-проблемната централа в България. Но всеки път до сделка не се стига, защото избухват протести. 4-годишната сага на преговорите с гръцката компания PPC дори се ознаменува с уникален епизод: два синдиката на КНСБ - на енергетиците и на въгледобивниците, се скараха помежду си, защото работещите в мините настояваха централата да се продаде в пакет с мините, които й доставят горивото.

Сега държавата пуска централата на търг с начална цена 100 млн. лв. При тази схема е



немислимо да се поставят някакви изисквания на купувача,



но въпреки това никой не смята да протестира. Вероятно защото още от обявата личи кой ще е инвеститорът, който единствен ще може да отговори на всички условия за участие в търга. За наддаването се търсят два типа инвеститори - стратегически и фирми, които добиват или продават български въглища. За предполагаемите стратегически инвеститори летвата е вдигната до небесата. Те трябва да отговарят едновременно на три критерия - през всяка от последните 3 години да са произвели и продали 5 млрд. киловатчаса ток на националния пазар, на който работят, да имат собствен капитал от минимум 1 млрд. евро и определен кредитен рейтинг по международните стандарти - поне "А-" (по Standard & Poor's), "А3" (по Moody's Investors Service) или "А-" (по Fitch Ratings).

За българските купувачи изискването е за последните 3 години да са добили или изтъргували общо минимум 1.25 млн. тона български въглища. Допуска се и консорциум с други фирми, но производителят на въглища трябва да има минимум 51%. За сравнение - годишното производство на въглища у нас е около 24 млн. тона, като най-големият дял - около 20 млн. тона, се пада на държавната "Мини Марица-изток". Кафявите въглища, с които работи ТЕЦ "Бобов дол", се добиват от 12-15 мини в района на Бобов дол, Дупница и Перник, като 9 от тях се



държат или контролират от фирми на бизнесмена Христо Ковачки



Енергийният бос никога не е криел, че иска да увенчае империята си именно с ТЕЦ "Бобов дол", от който до голяма степен зависи бизнесът му с въглища в региона. Но за всеки случай в АП са се постарали да изчислят много точно какви количества въглища трябва да е произвел кандидат-купувачът. Защото ТЕЦ "Бобов дол" работи основно с въглища от четири мини. Три от тях - "Чукурово", "Станянци" и "Бели брег", са притежание на Ковачки и по данни на Българската минна камара са произвели през последните 3 години точно 1.25 млн. тона въглища. Ковачки наследи и правата за добив от самите "Мини Бобов дол", като купи пернишката фирма "Ораново МК", която има 5-годишен договор за наем. Производството в тези мини е 900 000 тона въглища годишно. Останалите мини в България са микроскопични в сравнение с рудниците, които контролира Ковачки.

Любопитен детайл в случая е, че АП дори не е изчакала да приключат съдебните спорове с гръцката РРС. В момента на втора инстанция във ВАС тече дело срещу решението на АП от миналата година да прекрати преговорите с гърците. РРС предлагаше 71 млн. евро за 100% ТЕЦ "Бобов дол", но след 3 години преговори и многократно удължаване на крайния срок през май м.г. приватизационното ведомство внезапно реши да сложи точка. Официално бе обяснено, че крайният срок е изтекъл, а неофициално - че с гърците не е постигната договореност за инвестициите, които трябва да направят в постигането на съвременни екологични стандарти. Покана към втория участник в тогавашната процедура - италианската "Енел", не последва, а обяснението беше, че те предлагат драстично по-ниска сума - само 100 500 евро.

Пред "Сега" изпълнителният директор на АП Тодор Николов се опита да даде някакво обяснение за странното поведение на ведомството. "По принцип трябваше да проведем търга още през втората половина на м.г., но до октомври 2007 г. съдът още не бе насрочил дата за гледането на делото. А губим ценно време, защото новият собственик трябва да може да проектира и изпълни екологичните подобрения по оставащите два блока в централата - първият от тях иначе трябва да затвори през 2011 г., а другият - през 2014 г. Ако пък съдът отсъди в полза на PPC, нищо не пречи да отменим търга. Има достатъчно време, докато той се състои", каза Николов. Според обявата търгът ще се организира на 97-ия ден от публикуването й, т.е. някъде в началото на юни.

Екологията е много интересен аспект от предстоящата сделка. Когато през 2002-2003 г. България затвори преговорните глави "Енергетика" и "Екология", се ангажира да плаща за всяко замърсяване на въздуха над определените норми



жестоки глоби, които могат да стигнат до 30 000 евро на ден



Наскоро се оказа, че и квотите, които са отпуснати на България за изпускане на серен и въглероден двуокис, са орязани до минимум. По презумпция тези пари се плащат от държавния бюджет. Но в сключените междувременно договори за приватизация на ТЕЦ "Марица 3" Димитровград (с Христо Ковачки), на ТЕЦ "Варна" (с ЧЕЗ) и в подписаните още през 2001 г. договори с AES за ТЕЦ "Марица-изток" 1 и с "Енел" за ТЕЦ "Марица-изток" 3, няма заложени санкции за превишаване на вредните емисии. Има просто запис, че инвеститорът се ангажира да спазва екологичните норми на страната и толкова. Ако не го прави, би следвало Министерството на околната среда и водите да го глобява, а тези глоби са несравнимо по-ниски. С други думи, държавата пропусна един от най-ефективните начини чрез приватизационните договори да си компенсира поне донякъде глобите, които предстои да плаща. По всичко личи, че същото ще се получи сега и с ТЕЦ "Бобов дол", въпреки че проблемът вече е ясен и неизбежен.

Това означава, че



Ковачки получава огромен подарък



от държавата. Оставащите два блока в ТЕЦ "Бобов дол" могат да се експлоатират в сегашния им вид, без в тях да се вложи нито стотинка, съответно до 2011 и 2014 г. Цяло чудо ще е, ако Ковачки и хората му не решат да използват ТЕЦ "Бобов дол" само докато успеят да пласират добиваните въглища. След 2014 г. могат спокойно да затворят централата, защото и ресурсите на тези мини са на изчерпване и през последните няколко години трябват все повече пари за обогатяване на въглищата. Само че през 2011 г. оправданията вече ще са Брюксел и екологията. А ние ще се питаме защо никой не се е сетил да поиска от купувача на ТЕЦ "Бобов дол" ангажимент да инвестира в екологията, както сега се чудим защо няма сила, която да накара "Кремиковци" да направи нещо по същия въпрос.

Интересни дни предстоят и пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Комбинацията между мини и ТЕЦ "Бобов дол" ще е първият случай у нас, в който производството е напълно "затворено". Вероятно първото нещо, което Ковачки ще поиска от държавата, е да се увеличи изкупната цена на тока от ТЕЦ-а, а второто - да му дадат по-голяма квота за износ. Както е известно, комисията "Шушулов" не е особено силна в контрола, а при положение че няма и как да регулира цената на въглищата, новият собственик на централата може спокойно да представя каквито цифри си пожелае.