На 30 юни 1908 г. около 07.00 часа местно време над територията на Източен Сибир между реките Лена и Подкамена Тунгуска се появил огнен обект, който изминал няколкостотин километра. След това на хиляди километри от мястото се чул невероятен гръм. Полетът на космическия пришълец завършил с грандиозен взрив над безлюдната тайга на височина 5-10 км. Той съборил всички дървета в местността между реките на 65 км от селото Ванавара. Жителите му, както и малкото номади евенки, които се намирали в тайгата, станали свидетели на космическата катастрофа.

Взривната вълна унищожила цели гори в радиус от 40 км, загинали всички животни в района, имало и пострадали хора. Заради мощната светкавица и потока от газове избухнал пожар, който довършил опустошения район. На огромно пространство, ограничено на изток от река Енисей, на юг от жп линията и на запад от атлантическата брегова ивица на Европа, се разгърнали небивали по мащаба и съвсем необичайни светлинни явления, които влезли в историята като "светлите нощи на 1908 г."

Изучаването на последствията от катастрофата показало, че енергията на взрива била равносилна 10-40 мегатона тротилов еквивалент, което е сравнимо с 2000 едновременно взривени атомни бомби, подобно на тази над Хирошима през 1945 г. По-късно в центъра на взрива е установен усилен растеж на дървета, което говори за радиационно замърсяване.

В историята на човечеството е трудно да се намери по-грандиозно и загадъчно събитие от Тунгуския метеорит. Първите изследвания на това явление започнали чак през 20-те години на миналия век. Към мястото на падането се отправили четири експедиции, оглавявани от минералога Леонид Кулик. Но въпреки многобройните изследвания тайната на тунгуския феномен все още е неразгадана.



Хипотезите



Има стотици различни хипотези какво всъщност е станало в тунгуската тайга - взрив на газ в блатото, падането на кораб на извънземни, на железен или каменен метеорит с никел, на ледено ядро на комета, на гигантска гръмотевична мълния и т. н. Американските физици Албърт Джексън и Майкъл Райън заявиха, че Земята се е срещнала с т.нар. черна дупка. Други изследователи предполагат, че това е бил фантастичен лазерен лъч или парче плазма, която се отделила от Слънцето. Голяма част от учените обаче смятат, че това все пак е бил метеорит, който се взривил над повърхността на планетата.



Падането на гигантски метеорит



През 1927 г. съветски учени, водени от Леонид Кулик, търсели именно следи от метеорит в района на взрива. Но на мястото на произшествието не бил открит обичайният метеоритен кратер. Експедициите открили, че около мястото на падането на Тунгуския метеорит гората била повалена от центъра навън, като в самия център били открити дървета, които не били изтръгнати, а само с изпочупени клони. Следващите експедиции открили, че районът на повалената гора имал характерната форма на пеперуда. Общата площ на падналите дървета била 2200 квадратни километра. Моделирането на формите на тази област и разчетите с помощта на компютри на всички обстоятелства на падането показаха, че взривът не е станали при удар с повърхността, а преди това във въздуха на височина 5-10 км.



Сблъсък на Земята с комета



Тази хипотеза бе предложена от астронома акад. Василий Фесенков. Той открил дори веществени доказателства като силикатни и магнитни топчета, но много малко на брой. Това пречи да се приеме неговата теза, тъй като според разчетите на сътрудниците от Института по физика взривната вълна би трябвало да остави голям брой отломъци при удар на комета с повърхността. Според друга версия Земята се е сблъскала с тяло с голяма кинетична енергия, но е имало ниска плътност. Това довело до бързото му разрушаване и изпаряване в резултат на рязко спиране в ниските плътни слоеве на атмосферата. Такова тяло би могло да е комета, съставена от замръзнала вода и газове във вид на "сняг".



Извънземен кораб



През 1988 г. участниците на изследователската експедиция на Сибирския обществен фонд "Тунгуски космически феномен" под ръководството на Юрий Лавбин откриха недалеч от Ванавара метални прътове. Лавбин предложил своя необичайна версия. Според него огромна комета приближавала Земята и заплашвала да я унищожи. Това станало известно на някаква високоразвита цивилизация в Космоса. Извънземните изпратили свой кораб, който да ни спаси. Той трябвало да разцепи кометата. Но за съжаление атаката срещу едно от най-мощните космически тела не била успешна. Ядрото му се разпаднало на няколко парчета, някои от които попаднали на Земята, а голяма част от тях подминали нашата планета. Земляните били спасени, но едно от парчетата повредило кораба на извънземните и той извършил принудително кацане на нашата планета. По-късно екипажът успял да поправи своята машина и членовете му благополучно напуснали нашата планета, като оставили на планетата разбити части от кораба, които били открити от експедицията на мястото на катастрофата.

През дългите години в търсене на космически останки на извънземни различни експедиции откриха общо 12 широки дупки с конусовидна форма. Никой не знае колко са дълбоки, защото не са изследвани. Неотдавна обаче изследователите за пръв път се замислиха върху произхода на дупките и гледката с повалените дървета в района на катаклизма. Според всички известни теории и според практиката дърветата е трябвало да лежат в паралелни редове. А тук те лежат явно "антинаучно". Значи и взривът не е бил класически, а неизвестен на науката. Всички тези факти карат геофизиците да предполагат, че едно детайлно изучаване на конусовидните дупки в земята ще хвърли светлина на сибирската тайна.

През 2006 г. според съобщение на президента на фонда "Тунгуски космически феномен" Юрий Лавбин изследователи от Красноярск открили кварцови тухли със загадъчни надписи в района на река Подкамена Тунгуска, там, където е паднал Тунгуският метеорит. Според тях странните знаци са нанесени върху повърхността по техногенен начин вероятно с въздействието на плазма. Анализите на кварцовите тухли, които бяха изследвани в Красноярск и Москва, показаха, че кварцът съдържа примеси на космически вещества, които не могат да бъдат получени на Земята. Изследователите потвърдиха, че предметите се явяват артефакти, много от които всъщност са "спластени" слоеве от пластини, върху всеки от които са нанесени знаци на неизвестна азбука. Според хипотезата на Лавбин кварцовите тухли са всъщност отломки на информационен контейнер, който бил изпратен на нашата планета от извънземните и се взривил заради неуспешно приземяване.



Ледена комета



Последната хипотеза е на физика Генадий Бибин, който в продължение на 30 години се занимава с изучаването на тунгуската аномалия. Той смята, че загадъчното тяло е ледена комета. Той стигнал до този извод, докато изучавал дневниците на първия изследовател на мястото на падането на "метеорита" - Леонид Кулик. Той открил там вещество във вид на лед, който бил прикрит от торф, но не му придал голямо значение, тъй като търсил съвсем друго. Този пресован лед със замръзналите в него газове, намерен 20 години след взрива, не е признак на замръзване, както било прието да се смята, а именно доказателство, че теорията за ледената комета е вярна, смята изследователят. За кометата, която се разпръснала от удара с нашата планета, Земята на практика се превърнала в "нажежен тиган". Ледът бързо се топял и взривявал.

Своите версии за тунгуското явление са дали и редица писатели. Известният фантаст Александър Казанцев описва тунгуското явление като катастрофа на космически кораб, който долетял от Марс. Писателите Аркадий и Борис Стругацки в своята книга "Понеделникът започва от събота" предлагат своя хипотеза. Според тях събитията през 1908 г. се обясняват от обратния ход на времето, т.е. космическият кораб не е пристигнал на Земята, а е излетял от там.

На 9 октомври 1995 г. Русия създаде държавния природен парк "Тунгуска". Това е единственият природен парк в света, където се изучават екологичните последствия от космическа катастрофа. Там е разрешена ограничена туристическа дейност с цел екологично просвещаване на населението и запознаване с красивите природни обекти на парка. Има три екомаршрута. Два от тях са по реките Кимчу и Хушма, а третият е пеша по "пътеката на Кулик", знаменитият маршрут на първия откривател на мястото на катастрофата на Тунгуския метеорит.