Напънало се "Позитано" 20 и родило изборни промени. След като три месеца някаква работна група от БСП мъдрува как така да се промени политическата система, че да си остане същата, най-накрая ни поднесоха страхотен законодателен буламач.

Уж с цел да изкоренят съмнителното финансиране на партиите, да спрат трафика на куфарчетата с банкноти към партийните централи и да ги освободят от "игото" (впрочем толкова сладко!) на икономическите зависимости, социалистите предложиха тези дни да се увеличи държавната субсидия. Идеята пръв завъртя президентът в обръщението си към нацията по случай встъпването във втория мандат. Още в края на януари т.г. той очерта пакета от мерки, които традиционните партии трябва незабавно да предприемат, ако искат да оцелеят още някое време на политическата сцена. Тогава в прав текст Първанов предложи да се увеличи държавната субсидия за партиите, така че да покрие поне 50% от цялостния им годишен бюджет, но само ако се премахнат изцяло даренията от юридически субекти и се сложи нисък таван за тези от физически лица.

Шест месеца по-късно сме свидетели на доста



нахална кавър версия на президентския вариант



Съпартийците му от БСП взеха от предложението само онази част, която им уйдисва - тоест увеличението на държавните пари за партиите. И се ослушаха за втората част от изречението - премахването на даренията от фирмите. Така хем ще продължат да приемат куфарчетата, хем ще бъркат в най-сигурния джоб - този на данъкоплатците. Ситуацията е парадоксална по своята наглост - с нашите пари ще обслужват интересите на бизнеса. Само забележете обяснението, с което се оправдава нежеланието на социалистите да спрат даренията от бизнеса - това щяло да доведе до заобикаляне и пълна липса на контрол! Тоест отсега е ясно, че каквито и мерки да се гласуват, няма начин да се спрат куфарчетата!

Нищо случайно няма и в недоразумението с колко точно да се увеличи държавната субсидия за партиите. Отсега се завъртат два еднакво неприемливи варианта - трикратен скок, което означава 6% от минималната работна заплата, или 13 лв. на глас и покачване с 1/3 - тоест от 2 на 3%, което прави 6.60 лв. на глас. Обясненията за голямото разминаване в цифрите са повече от несъстоятелни. Според Румен Петков в коалицията имало съгласие около по-високата тарифа. БСП обаче била застъпник на втория вариант. За да решим уравнението, явно трябва да изчислим доколко Румен Петков е БСП и чий глас - коалиционният или позитанският, ще надделее в надцакването. Но защо ли имам странното предчувствие, че на гражданите се готви поредният коварен капан и накрая ще ни бъде сервирана алтернативата: или се бъркате здраво, ако искате да отбием бизнеса от партиите (а може би обратното), или минавате тънко, но запазваме правото за фирмени дарения. И понеже логиката на редовия данъкоплатец е проста и предвидима, отсега хващам бас, че ще ни споходи второто.

И това е само едната част от безумните идеи за промяна в изборното законодателство. А



какво да кажем за ограничението



в парламентарни, президентски и европейски избори да участват само партии, получили над 1% на два последователни вота за НС? Тоест "Атака", ГЕРБ, ЛИДЕР и всички настоящи и бъдещи бизнес образувания автоматично отпадат от участие в надпреварата догодина. От "Позитано" 20, разбира се, обясняват, че това положение няма да важи за новите партии, но гаранции няма. Как така за заварените правилото ще важи, а за новите - не. Ако целта е да се заличат от регистрите фантомните политически формации, не изглежда особено демократично това да става със задна дата. Ако ли пък им се даде възможност за възкресение - нищо чудно на следващите парламентарни избори да изпълзят всякакви причудливи екземпляри с регистрация. Да не забравяме, че и сега има механизми за заличаване на партии, ако пет години не се вясват на избори или пропуснат да предадат финансовите си отчети в Сметната палата за последните три години преди съответния вот.

Освен това се обмисляло драстичното условие да си спечелил поне 1% на два последователни парламентарни вота да се прилага и за местните избори. Което елиминира всяка възможност за свободно сдружаване на гражданите в една отделно взета община. И осигурява широк терен за мастодонтите да печелят и регионалните надпревари.

Очевидно тишината пред партийните касички също ражда безумия. Особено след като се разбра от последните редовни и недотам редовни местни избори, че бизнесът е решил окончателно да загърби залаганията на познати политически субекти и реинвестира в собствени играчи. А изборите идват...