Камен Ситнилски е зам. главен прокурор при Върховната касационна прокуратура. Завършил е право в СУ през 1973 г. Започва кариерата си като следовател и прокурор в Самоков. След това е преместен в Централната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетните и малолетните. Бил е в Районната и Градската прокуратура в София. От 1990 до 1992 г. е в Главната прокуратура. Адвокатства до май 2004 г., когато е назначен във ВКП. После става завеждащ отдел "Борба с икономическата престъпност".



- Г-н Ситнилски, докъде стигнахте с проверката на ДОТИ на МВР, която започна заради скандала във ведомството?

- Тя приключи. Черновата на доклада е готова, остава да се допълни с някои експертни данни и да се обсъди от проверяващите. Надявам се това да стане в първите дни на юли. В доклада има различни констатации, но предпочитам да ги обявя, когато сме напълно готови. Предварително обявих една отрицателна констатация за липсата на сертификат на ДОТИ и това предизвика неочаквана за мен реакция.

Установиха се проблеми, направени са изводи и препоръки, за да има проверката резултат. Трябва да се знае, че използването на СРС-та не е нито нещо тайно, нито нещо опасно, а необходимост за разследването.

- Стига да не излиза от рамките на закона.

- Да, разбира се. Защитник и гарант за законосъобразността на СРС-тата е и ще бъде прокуратурата. Въпреки че и от някои прокурори са допускани нарушения при заявяването и използването им.

- Разкрийте тях, щом не искате да говорите за пропуските на МВР.

- Искани са СРС-та за леки престъпления, за които не е било необходимо. Например една обикновена кражба. Неизползването им, както и прекаленото използване за елементарни случаи са еднакво вредни. Друг пропуск е неефективното използване след провеждането на СРС. Някои веществени доказателствени средства просто не са използвани съобразно тяхното съдържание. Но това са редки случаи. Има и такива, когато отделни наблюдаващи прокурори са кореспондирали директно с министъра, нарушавайки йерархичните взаимоотношения. Това не е редно.

Натъкнахме се и на противоречие между Закона за СРС и НПК по отношение на органите заявители. В ЗСРС сред заявителите са посочени окръжна прокуратура и всички прокуратури над нея, а НПК казва, че това се прави от наблюдаващия прокурор. Ние приемаме, че НПК е специален в случая и съответните наблюдаващи прокурори могат да заявяват СРС.

- Все пак констатирате ли такива проблеми, които се въртят в публичното пространство - безконтролност, минимална част от СРС-тата стигат до съдебната зала...

- Не може да се каже, че липсва контрол. Той би трябвало да се упражнява още от самото решение за СРС и после върху самото техническо провеждане - да няма възможност някой извън системата да се добере до съответните данни.

- Каква част тогава от приложените СРС-та са стигнали до съдебна зала? При предишната проверка, която беше преди десетина години, се оказа, че едва около 2% се превръщат в доказателства.

- Едно СРС е ефективно, когато данните, събрани с него, могат да послужат за доказване в наказателния процес. Не сме изчислявали каква е ефективността. Но не може да e 1-2 %. Според мен поне по 10 % от СРС-та се изготвят веществени доказателствени средства. Колко обаче от тях са достатъчно ефективни, за да послужат в съда, трябва да е предмет на по-задълбочено изследване.

- А председателите на окръжните съдилища, които по закон разрешават СРС, допускали ли са грешки?

- Не може да се твърди, че са допускали грешки. В много редки случаи са дадени разрешения за по-леки престъпления. Съдът много правилно контролира този вид дейност.

- А натъкнахте ли се на случаи на събиране на информация с цел някой да бъде притискан например?

- Ако някой е искал да използва по този начин СРС, той едва ли го е направил така, че да разберем. Нямаме констатации, че СРС е използвано целенасочено, за да се злоупотреби.

- Обобщено, къде са най-много пропуските и нарушенията - в МВР, прокуратурата, съда...?

- Подредени по количество, като че ли са най-много в МВР, после в заявителите (тук влизат органи и служби на МВР и прокуратурата), прокуратурата и накрая в съда.

- А колко струва 1 час подслушване или следене например?

- Нямам данни, а това е много важно. Законодателството ни не поставя във финансова зависимост заявителя на СРС, той не си плаща, всичко е за сметка на МВР. Това може би до известна степен довежда до по-голямо безразличие. Финансовата зависимост би въздействала възпиращо при неоснователно използване на СРС. Струва ми се, че СРС-тата малко се фетишизират, едва ли не се имат като панацея за разкриваемостта и доказването. Не е така. Традиционните методи и средства на доказване не трябва да се подценяват.

- Докладът ви ще даде ли повод да бъдат образувани наказателни дела или търсене на дисциплинарна отговорност?

- Не можем да отделим данни, които да са достатъчни за започване на досъдебно производство. Въпросът за дисциплинарната отговорност пък ще се реши от съответните ръководители, до които ще изпратим доклада.

- А другите проверки и дела, които тръгнаха покрай скандала в МВР, докъде стигнаха?

- Работата на военната прокуратура също върви към приключване. Вече е в съда и делото за изнасяне на класифицирана информация и злоупотреба с власт срещу бившия шеф на криминалния отдел на столичното второ РПУ Любомир Иванов. Скоро ще приключат делата и срещу бившия зам.-директор на ГДПОБ Иван Иванов и срещу шефа на икономическия сектор на Национална служба "Полиция" Георги Радков. А също и делото срещу бившия главен секретар Илия Илиев. То вече беше предявено, но защитата му се възползва от правото си да направи допълнителни искания.

- А делото срещу Румен Петков за осветляването на сътрудник на ДАНС?

- Разследването продължава.

- Това дело не може ли да се реши бързо? Изглежда елементарно.

- Елементарно е на пръв поглед. Но ние трябва да издирим и съберем абсолютно всички изявления в тази връзка. Защото утре може да бъде възразено: защо смятате, че този човек е издал служителя, след като малко преди това някой друг е казал нещо и така го е разкрил. Трябва да сме много внимателни.

- Самият Румен Петков разпитан ли е вече?

- Мисля, че не е още. Разследващите преценяват тактиката си.

- От скандала изскочи и името на бившия шеф на следствието Ангел Александров. Търсят се доказателства, че е съдействал на братя Галеви да избягат от наказателно преследване.

- И там има образувано дело, но то не е срещу Александров, а срещу виновни длъжностни лица от МВР, които са станали причина да се издаде държавна тайна. Не може да се образува директно срещу него. Трябва да се изясни кой и по какъв начин е станал причина за изтичане на информацията.

- Чака ви поредното горещо лято. Скоро е евродокладът...

- Нямаме основание да се притесняваме от остри, негативни констатации. Прокуратурата демонстрира воля да се справи с всеки случай, който ни бъде предоставен за разследване. Има ли разкрит случай на престъпление, ние го довеждаме докрай. Нещо повече - заехме се и с нетипичната за прокуратурата дейност по разкриване на престъпления.

- Звучи добре, обаче не се радвате на особено висока разкриваемост.

- Това е голямата ни болка. Не искам да се разграничаваме от колегите от МВР. Практиката през последните няколко години е прокуратурата да навлиза на по-ранен етап в разработките на МВР и подпомага оперативните работници. Причините за недобрата работа по разкриването трябва да се търсят в миналите години и сътресенията в МВР. Освен това слабо се използва агентурата.

- Но наред с всички поръчкови убийства вече повече от две години не сте напреднали и сантиметър по делото за убийството на сестрите Белнейски.

- Тук са извършени много следствени действия, но няма резултат. За пръв път от толкова години опит на един такъв напреднал етап на разследването лично аз нямам категорична яснота за механизма на извършването.

- Какво показа последната експертиза, направена след ексхумацията? Вещите лица доста говориха вече пред медиите.

- Тя още не е приключила. Но не смятам, че такова поведение на експертите е законосъобразно и професионално. Това са твърде сериозни неща, за да се търси сензация или разчистване на сметки. Това дело е тест за българските разследващи органи. Не съм отчаян за изхода му. Много разчитаме на тази експертиза. Тя обаче ще бъде обсъждана заедно с другите, те не са зачеркнати.

- Кои са най-спешните законови корекции, които биха ви помогнали по-добре да си вършите работата?

- Трябва да се активизира работата по промените в НПК и ЗСВ, нов НК по отношение на подхода за наказването. Много важно е да се реши въпросът със следствието. Има различни становища. Аз съм "за" следствието да премине в прокуратурата. Тук му е мястото и това няма да наруши конституционното изискване. Това ще ни позволи да правим разследващи екипи. Колегите следователи започнаха да разбират тази необходимост. Европейските партньори така и не успяха да разберат що е то следствие.

- На следователите може и да им харесва да си стоят така - нямат работа, несменяеми са и получават поне три пъти по-високи заплати от дознателите, които пък изнемогват с купища дела.

- Струва ми се, че вече се усеща неудобството от това им положение. Те приключиха по-голяма част от изостаналите дела. Следствието трябва да бъде натоварено с работа. Дознанието изнемогва. Не може да се справи. Законодателят трябва да има воля да ни помогне. Иначе перспективите за разследването не са добри.