Докато стърчах в жежката уикендова утрин с въдицата, относително умиротворен, изведнъж ми хрумна, че имам основания за протест. Понякога се чувствам недостатъчно разбран и приласкан от обществото. Чувал съм за себе си (през трета ръка) и обидни квалификации - че съм женкар, мъжкар, хитрец, глупак, (пудра, захлупеняк и т.н.)
Сигурно има още, но човек не може да знае всичко, нали.
Ще призная, че най ми е весела квалификацията "мъжкар", изказана с обида и отвращение от един хомосексуален младеж, който по неведоми за мен причини ми се разсърди, при все че му оказвах искрена подкрепа в литературните му начинания преди време.
Та вероятно имам право и аз да изляза на парад и да подефилирам срещу създадения ми дискомфорт, роптаейки най-законно. Някой пък там лидер на душманите ми би могъл да спретне контрапарад, да се намеси полицията и от съпътстващия екшън да се роди, ако не истината, то поне достатъчна медийна шумотевица за утеха. Вместо това ловя риба с журналиста И. Беров (който по едно време хвана гората, вероятно огорчен от факта, че аз все пак хващам костурчета, а той само неприятни слънчевки) и размишлявам над сложния казус с ориентацията.
Тъкмо сме чули по радиото психиатъра и политика Н. Михайлов да се изказва за гей-парада в духа на това, че християнският брак все пак е съюз между хора от различни полове, но той, както е тръгнало, се бои за институцията брак въобще... И че гей-парадите вероятно не са добър педагогически пример, защото всяват у неукрепналите младежи карнавален дух,

желание за разни травестии и мода към нездравото...

Преди да изостави риболова, Беров се зачуди защо оскъдната гей-манифестация интересува медиите повече, отколкото Брюксел, САПАРД и тройната коалиция; а аз пък се изумих от поредния безумен гаф с българските щангисти, станали световно посмешище след цели десетилетия допинг скандали...
Както и да е - не мисля, че само екзотиката и гъделът привлякоха толкова внимание към гей- и лесбо-активността. Мисля, че

обществото ни се чувства уязвено, но не знае защо

И реагира първосигнално - с хихикане или патриотарски крясъци тип "Расате".
Работата е там, че бързо топящите се като антарктически ледник остатъци от патриархален български морал не само отричат хомосексуалността; те се свенят пред всяка демонстрация на сексуалност изобщо. Целият ни фолклор, между другото богат на любовен драматизъм, е пропит от този свян; знаците за харесване и желание са трогателно целомъдрени: напиване на менче, грабване на китка, някой поглед, изпратен с копнеж през съседския плет или дувар...

Нам това отдавна се струва вече селско, примитивно, достойно за насмешка. Ние препуснахме към всепозволеността и цинизма с устрема на туземци, заменили лъка с калашник, преди да разберат, че не е добре да ядеш врага си. Ние подиграхме многовековните си патриархални канони, преди да ни е дошло наум, че без канон ставаш играчка на чужди щения и норми, разпадаща се национално и морално общност.

И май тук ни е проблемът, а не в гей-движенията. (Отношението си към хомосексуалността народът ни отдавна е изразил с едно от най-тежките си проклятия: "Син да ти се роди, зет да ти доведе".)
Разбира се, много от нормите и табутата на миналото са остарели, а хуманистичните параметри на съвременната цивилизация са плод на мъчително постигнатата толерантност към другия и различния. Това е справедливо.
Нека кажем още, че част от желанията на общността, характеризираща се като сексуално малцинство, са напълно достойни за уважение. Тези люде имат право да живеят в мир, да се ползват с уважение в своята професия и реализация, да общуват с когото си пожелаят, без да нарушават закона...
Никой няма право да ги малтретира, заплашва, подиграва.
Но нека кажем и това, че по-радикалните активисти на тези общества мечтаят за статут на "абсолютна норма". Това включва както официалното признаване на еднополовите бракове, така и желанието за някаква, що ли - агресивно демонстрирана хомосексуалност чрез паради, шоута, знакови заведения и медийна пропаганда. Нещо повече, при общуването си с част от тези люде съм установил, че те независимо дали го признават или не се усещат или копнеят да се усетят в някакво обозримо бъдеще като по-добрата, по-пълноценната част от човечеството... Част от тях

развиват нещо като хетерофобия

Ще ми се да ги посъветвам: не правете от сексуалността си знаме на своето земно осъществяване. Аз също се старая да не го правя, при все старомодните си привички в тази област. Вслушайте се в традиционното българско отношение към любовта - повече целомъдрие, стеснителност, а съответно - и повече страст. По-важно е да обичаш някого, отколкото да се бориш за идеология, основана на вида ти сексуалност.
Все пак вие не сте норма, макар това да не е престъпление. Има и други, още по-малцинствени в сексуалната си ориентация групи. Някои от тях се ориентират към животни, други - към малолетни, трети ги привлича насилието, четвърти - като великия писател и философ Жан-Жак Русо, са се отдавали на редкия и грозен гъдел на ексхибиционизма... Наличието на тези групи не е повод за упрек към обществото, нали.
Уважавам много мъже и жени с нетрадиционно влечение към собствения пол (двама професори, един гениален актьор, някои колежки), но не би било така, ако те не се осъществяваха като пълноценни личности в професията и етоса си, а се фиксираха само върху либидните си ерупции.
Тоест на въпроса дали днес е срамота да си гей, искам просто и твърдо да кажа - не, не е срамота.
Но не е и повод за демонстрации.