Неоправданото (но удобно) усещане, че българската икономика стои настрани от световните икономически катаклизми, нерядко е изигравало лоша шега на макроикономическото управление. Наивно е да се мисли, че колапсът на ипотечния пазар в развитите страни през 2007-2008 г. е далеч от българските реалности. Независимо от стремежа за икономическа специализация структурните характеристики на отделните страни гравитират помежду си, което обяснява донякъде и значително по-широкото и бързо разпространение на негативните кризисни ефекти в съвременния свят.

Текущата повърхностна устойчивост на българската икономика е следствие от т.нар. равновесие на рационалните очаквания, при което формираните очаквания за развитието индуцират действия на икономическите агенти, които сбъдват първоначалните очаквания. Това стои в основата и на възникването на характерните финансови мехури.



Типичен пример за подобна фиктивна устойчивост



в последните 5-6 години в световен план е поведението на американския долар. Международните наблюдатели и финансови анализатори посочваха немалко основания за задължителен срив на USD спрямо другите световни валути, най-вече отчитайки последователно набъбващите непроизводителни разходи на правителството на САЩ във войната в Ирак, Афганистан и със световния тероризъм. Дефицитите в държавния бюджет и в текущата сметка на платежния баланс твърдо и неотклонно нарастваха и предвещаваха неизбежното отслабване на американската валута. Икономическите агенти в целия свят обаче не можеха да допуснат, че USD би могъл да се срине, и техните действия, продиктувани от очакванията им за вероятната стоическа (магическа!?) издръжливост на долара, поддържаха световните валутни съотношения. Все пак обаче, макар и със закъснение от няколко години, икономическата логика надделя.

Малко по-различни, но все пак аналогични бяха



основанията за избухването на ипотечната криза



в развитите страни. Съзнателно поддържаните от централните банки (ФЕД, ЕЦБ) рекордно ниски лихвени равнища след терористичните атаки от есента на 2001 г. намалиха неимоверно доходността на различните видове финансови активи. В търсене на по-висока възвръщаемост капиталите се насочиха към строителния сектор, а финансовият мехур започна да се издува до неизбежното му спукване.

В България от началото на ХХI в. се очертава нов социално-икономически феномен. Най-новата ни история от Освобождението насам предоставя аргументи в полза на твърдението, че българинът е пестелив човек с вечно поддържана мисъл и грижа за благосъстоянието на собственото си поколение. Практиката от последните десетина години демонстрира определено изместване на този тип добродетели. Благодарение вероятно и на интензивните глобализационни процеси българският гражданин все повече и повече преориентира мислите си към днешния си ден, преосмисля максимата за съчетаването на аскетизма днес с мъглявото удоволствие утре в полза на удоволствието днес. Изборът на спестовно поведение се подчинява на своеобразен "психологически закон", а психологията е следствие от особеностите на обкръжаващата среда.

Традицията все пак не е изоставена безследно и грижата за утрешното поколение се реализира чрез заемането на банкови кредити. Това обяснява съчетанието между скромни спестявания, от една страна, и висока инвестиционна активност, от друга. Дългосрочната инвестиция в традиционната по характер недвижимост, която следва да се погаси някъде в бъдещето, дава възможност за комбиниране на грижата за утре с възможността (и вероятността) материалното й осигуряване да се поеме от бъдещите бенефициенти. Тази специфика не бива да се подминава при анализирането на различните варианти на макроикономическо управление.

Теоретичното осмисляне на подобен тип поведение на микроравнище и неговото отражение върху протичането на процесите на макрониво се материализират в прехода



от потребител с неограничен живот към потребител с ограничен живот



В първия случай, който беше характерен за българския потребител от непосредственото минало, мисълта за бъдещето (неограничавано) надделяваше и спестовността бе доминираща добродетел. В съвременното си амплоа обаче българският потребител все повече и повече се насочва към потребление днес, следвайки максимата "животът е кратък", т.е. инкорпорира жизнения си цикъл в потребителското си поведение. Това обяснява и относителната устойчивост и праволинейна динамика на потреблението независимо от колебанията в конюнктурата и обкръжаващата икономическа среда.

Задача на макроикономическото управление е да коригира дефектите на пазара, без обаче да възпрепятства и да пречи на действието на пазарните механизми. Тук е и труднодоловимата граница между необходимото управленско вмешателство, от една страна, и недопустимото икономическо управленско ангажиране, от друга, което прави макроикономическото управление съчетание между наука и изкуство и може би нерядко - много повече изкуство, отколкото наука. Практиката показва, че макроикономическото управление (почти традиционно у нас) проявява ясно очертана склонност към генерализиране на появяващите се дефекти на пазара и лесно се преплъзва към разширяване на обхвата на управленските въздействия. Правителствата у нас стартират своя мандат с ясно изразена и декларирана неокласическа позиция и постепенно тихомълком превключват и завършват мандата си като практикуващи войствени и вулгарни кейнсианци.

В България от началото на ХХI в. доминират външните капиталови фактори на икономически растеж, но това не може да продължи прекалено много. Членството на страната в ЕС действа благотворно върху изглаждането на цикличните колебания и влива гориво в икономическата машина. Икономическото "прохождане" ще трябва да се замени със самостоятелен ход, при който вътрешните фактори на икономическия растеж ще са определящи.

В конкретната ситуация на България от 2008 г. макроикономическата политика, която е насочена към



предотвратяване на възможни неблагополучия



като следствие от възможна реализация на потенциални макроикономически рискове, следва да стъпи на следните четири пилона:

1. Изграждане и поддържане на качествена и ефективна институционална среда, която да не допуска нерегламентирано (криминално) отклоняване на ресурси. Несанкционираното присвояване на материални и финансови ресурси, последвано от тяхното натрупване и замразяване, което по своята същност е корупционно, действа като препятствие за икономическия растеж и спирачка на социално-икономическия напредък, създава и задълбочава пазарни неравновесия.

2. Ограничаване на непроизводителното натрупване. В български условия традиционно инвестициите в недвижимости се оценяват като най-доходоносни и най-сигурни. Това е причината за замразяване на мащабни финансови ресурси в непроизводителни обекти. Едно съзнателно конструирано законодателство, изградено върху данъчни регулатори и строго съблюдаване на закона, може да пренасочи интереса на инвеститорите към производително инвестиране.

3. Подобряване на контрола върху сделките с недвижимости, предотвратяване на спекулациите във вид на фиктивно извършвани покупко-продажби, ограничаване на нерегламентираната и неотчитана дейност най-вече в строителството.

4. Макроикономическото управление следва да полага целенасочени усилия за контролиране и ограничаване на паричното обращение. В това отношение е препоръчителна добре обмислената координация между действията на Министерството на финансите и БНБ. Чрез фискалната си политика МФ има възможности да изтегля финансови ресурси от паричния пазар и да ги пренасочва към централната банка (поддържане на т.нар. фискален резерв), докато БНБ следва да понесе отговорността за охлаждане на агресивната кредитна политика на търговските банки в търсене на бързи и големи печалби. Непремерената кредитна експанзия корелира с висока инвестиционна активност, а практиката показва, че инвестициите се насочват към непроизводително натрупване.

Описаните елементи на макроикономическа политика могат и е редно да доведат до повишаване на пазарните лихвени равнища в страната. Подобно развитие ще се почувства и възприеме болезнено от определен слой от населението и икономическите агенти - най-вече от тези, които са заели значителни финансови ресурси за инвестиране в недвижимости в търсене на бързи и лесни доходи. В една пазарна икономика инвестиционният риск се оценява, приема и се носи от всеки отделен инвеститор, а оздравителните мерки почти винаги причиняват болезнени възприятия.