Бившият вицепрезидент на Демократична република Конго Жан-Пиер Бемба бe арестуван наскоро по обвинение за сексуално насилие срещу цивилни по време на въоръжени конфликти. Арестът е по искане на Международния наказателен съд. През 2002-2003 г. ръководеното от него Движение за освобождение на Конго (ДОК) се намесва във вътрешния конфликт в съседната Централноафриканска република (ЦАР). Съдът обвинява Бемба, че от 25 октомври 2002 г. до 15 март 2003-та неговите войници системно са тероризирали цивилното население на тази страна чрез масови изнасилвания и грабежи, изтезания, безчинства и посегателства срещу човешкото достойнство, извършвани с невъобразима жестокост.

Въпросът със сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти се глобализира. Той влезе в дневния ред на международното право, а и на дипломацията. Миналата седмица Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която настоява за "незабавно и цялостно прекратяване на сексуалното насилие срещу цивилни от всички страни във въоръжени конфликти". Съветът окачестви този вид насилие като военно



престъпление и проява на геноцид



43-годишният политик бе задържан в Брюксел - близо 60 години на миналия век страната му е била колония на Белгия. Заповедта за ареста му е издадена на 16 май, но била пазена в тайна, за да не разбере Бемба за нея и да се укрие. Той е четвъртият задържан по искане на МНС, но първият в рамките на разследването на главния прокурор на съда Луис Морено-Окампо за престъпленията в ЦАР. Това разследване се води от май 2007 г.

Демократична република Конго извоюва независимостта си от Белгия през 1960 г., но оттогава историята на тази 65-милионна държава, населявана от 250 етнически общности, е пълна с метежи, преврати и кръвопролития, предизвиквани както от социални, така и от племенни противоречия. Последната гражданска война в страната обхваща периода 1998-2003 г. Всяка по-значима политическа сила, съответно всеки по-изявен лидер, си има въоръжени сили. Такъв е случаят и с Бемба. Неговото движение воюва срещу вътрешните си съперници от 1998 г.

В ЦАР Бемба се намесва на страната на тогавашния президент Анге Феликс Патасе срещу бунтовническия лидер Франсоа Бозизе. През 2003 г. обаче Бозизе организира военен преврат и сваля Патасе от власт. В момента той е държавният глава на бившата френска колония.

На 21 декември 2004 г. ЦАР се обърна към МНС да разследва ситуацията на нейната територия. Тази африканска държава има това право, доколкото е подписала Римския статут, който е правната база, или юридическата конституция, на съда. Миналата година прокурорите на съда започнаха разследването в ЦАР. Този февруари аржентинецът Морено-Окампо посети тази държава на юг от пустинята Сахара и събра достатъчно



доказателства от жертвите на престъпленията,



извършени от хората на Бемба. Морено-Окампо твърди, че войниците на ДОК са извършвали системни изнасилвания на млади момичета и възрастни жени, като това е ставало публично.

"Аз бяха в ЦАР и се срещнах с жертвите. Ние не може да изкореним от тях страха. Но ние може да им дадем справедливост... Жертвите ще разкажат своите истории пред съда", заяви латиноамериканецът пред журналисти.

"Няма милост за стотиците случаи на изнасилвания. Няма милост за изнасилването на малки момичета, извършвано пред родителите им. Няма милост за командирите, които са заповядвали, извършвали или са си затваряли очите за изнасилванията и грабежите. Имаме доказателства, че Бемба е обвързан с тези престъпления", изтъкна прокурорът.

Всъщност конгоанецът и още няколко негови последователи ще трябва да отговарят за действията си по няколко алинеи и точки на чл. 7 и 8 на Римския статут.

Подобна престъпна тактика срещу невинни цивилни граждани конгоанският политик и ръководената от него армия са използвали дори в собствената си страна. През 2003 г. агенцията Асошиейтед прес разпространи зловещи съобщения, че бунтовниците на Бемба практикували канибализъм. Нещо повече, командирите и войниците на ДОК карали жертвите си да ядат плътта на свои близки. Зверствата на ДОК включвали изтръгване и изяждане на детски сърца, изнасилване, осакатяване и убийство на малки момичета, както и екзекуции на хора пред техните семейства. Десетките



случаи на нечувани злодейства



били установени от мисия на ООН, която посетила източните райони на Конго през октомври 2002 година. Сред жертвите на бунтовниците имало и много пигмеи, които им доставяли храна в джунглата. На Бемба обаче все още никой не търси отговорност за тези му действия.

Жан-Пиер Бемба е бизнесмен. Следвал е в Белгия. Преди началото на гражданската война през 1998 г. в Конго се занимава с бизнес в сферата на мобилните телефони, чартърните самолетни полети и телевизията. През 1998 г. с подкрепата на съседна Уганда подема бунт за свалянето на тогавашния президент Лоран-Дезире Кабила. Бемба е син на бизнесмен, приближен до заирския диктатор Мобуту Сесе Секо, управлявал страната близо 30 години - от 1965 до 1997 г. Мобуту прекръсти страната си, която от 1971 до 1997 г. се наричаше Заир. През 1997 г. режимът му бе разклатен от войната в съседна Руанда, чиито власти подкрепиха опозиционния Алианс на демократичните сили, предвождани от Лоран-Дезире Кабила. Военните действия в Източен Заир бързо се прехвърлиха към столицата Киншаса и на 18 май частите на Кабила влязоха в града. Мобуту бе принуден да бяга, а два дни по-късно Кабила се самопровъзгласи за президент на Конго.

Семейство



Бемба "има зъб" на фамилията Кабила,



чиято власт така или иначе засегна бизнеса му. Всеки случай на президентските избори през 2006 г. в качеството си на вицепрезидент Жан-Пиер Бемба застана срещу тогавашния държавен глава Жозеф Кабила. Той е син на Лоран-Дезире, който междувременно бе убит през 2001 г. по време на все още бушуващата гражданска война. Общо взето, синовете продължават войните на бащите. Това, че президентът и неговото вице се оказват противници, не бива да учудва. Те са били във висшата държавна власт, за да се гарантира балансът между основните политически играчи в страната. Самите избори през 2006 г. преминават крайно ожесточено, 23-ма души загиват при сблъсъци между привържениците на двамата кандидати.

Така или иначе Бемба губи изборите. Той обаче не се примирява със загубата и през 2007 г. предприема опит за преврат срещу Жозеф Кабила. В Киншаса отново се водят престрелки между правителствени войници и бунтовници. Загиват стотици хора. Превратът обаче се проваля и бившият вицепрезидент бяга в Португалия, а после и в Белгия.



---КАРЕ---

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред международния съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

Съдът започна да функционира на 11 март 2003 година. Седалището му е в Хага, Холандия. В съда са назначени 18 съдии, между които и българката Екатерина Трендафилова. В момента тече процес срещу бившия либерийски президент Чарлз Тейлър, обвинен за жестокости и зверства по време на гражданската война в съседната Сиера Леоне през 1991-2002 г. Освен в ЦАР съдът разследва и престъпления в Судан, Конго и Уганда, в тази връзка са задържани трима заподозрени. Ирак не е в обсега му, защото САЩ не са ратифицирали Римския статут. МНС не бива да се бърка с Международния трибунал за престъпления по време на юговойните. Това са две различни международни съдебни инстанции, макар правомощията им да са сходни.