Трагедиите, които сполетяха страната ни през последните 7-8 години с досадна точност повтарят реакциите на властта, чиято съпричастност трае само няколко дни. В началото хвърчат щедри обещания за обезщетения, а след това тихомълком политиците се изнизват и оставят бедстващите и опечалените сами да се справят с проблемите си.

Но под напора на общественото недоволство след големия взрив във военния склад край Челопечене властта промени навиците си. Въпросите за безхаберието на висшите военни, които пряко или косвено са причина за експлозията, станаха прекалено неудобни. Когато се говори за гръмналия военен склад, естествено интересът стига и до върховния главнокомандващ на българската армия, който изненадващо се скри от камерите и микрофоните в деня на взрива. С гузно закъснение се появи и премиерът. А военният министър и шефът на Генщаба първия ден се оплетоха в обясненията си, като що се отнася до ген. Златан Стойков, това май е трайно състояние.

Заради спора кой да покрие щетите на хората столичният кмет Бойко Борисов започна да плаши с разследване и вкарване в затвора на отговорните.

В крайна сметка властта прозря, че



пламналото огнище от въпроси ще нанесе повече щети на имиджа й,



отколкото прекият взрив, и миналата седмица реши да не протака, както в много други предходни ситуации, и отпусна достатъчно пари за обезщетения и за унищожаването на ненужните боеприпаси. Забележителното в случая е, че се отказа от редица тромави процедури, които досъсипват живота на и без това пострадалите хора.

Но не могат да бъдат забравени трагедиите от последните 7-8 години и как са действали съответните органи.

Първият пример е "Индиго". В края на 2001 г. пред печално известната дискотека загинаха 7 деца. Други 16 бяха така изпомачкани от връстниците си, че едва ги спасиха. Царското правителство тогава мисли, мисли и накрая реши да обезщети родителите на загиналите и пострадалите 23 деца с по 2000 лв. Вносител на предложението бе финансовият министър Милев Велчев. За компенсация правителството обеща бързо разкриване и наказване на виновните. Делото приключи тези дни окончателно, и то с почти никакви наказания.



Пет години след "Индиго"



бяха произнесени първите симптоматични присъди - под минимума, предвиден в НК. Пред съда бяха изправени шестима, обвинени за "причиняване на смърт по непредпазливост". Това са собственикът на МК "Ялта" Красимир Илиев, управителят на дискотеката Ангел Николов, двамата бодигардове в заведението - Анри Силаги и Георги Василев, бившият архитект на София Стоян Янев и Цвятко Барчовски - бивш шеф на бившата Държавна агенция за младежта и спорта. Само двама бяха признати за виновни - Барчовски и управителят Николов. Първият получи 3 месеца условно, а вторият бе освободен от наказателна отговорност и получи само административно наказание - глоба от 3000 лв. Той трябваше да плати и 30 000 лв. обезщетение на близките на едно от загиналите деца. Бившият правосъден министър Антон Станков ръководеше съдебния състав, който оневини управителя на кооперация "Ялта", охранителя и портиера на дискотеката и бившия главен архитект Стоян Янев. В края на януари тази година Софийският апелативен съд отмени оправдателната присъда на първа инстанция на Анри Силаги и Георги Василев и ги призна за виновни. Осъди ги на глоба от 800 лева за всеки един. САС потвърди присъдата на Барчовски и намали глобата на Ангел Николов от 3000 на 1000 лв. Николов, Силаги и Василев солидарно трябва да платят 50 хил. лева на семействата на загиналите деца. Оправдателна присъди получават Стоян Янев и Красимир Илиев.



През април 2004 г. в мътните води на Лим загинаха 12 деца



Катастрофата тогава потресе властта и внезапно се загрижи за децата. В крайна сметка виновен се оказа шофьорът Илия Измирлиев, чиято присъда беше намалена от 7 на 4 години. Гражданските искове за всяко от загиналите деца са в размер на 1.2 млн. лв. Те трябва да бъдат платени солидарно от Измирлиев и фирмата превозвач "Пампорово" АД.

"До този момент не сме получили никакви обезщетения. БЧК само дадоха по 1000 лв. на семействата на загиналите деца, с които пари основахме фондацията "Ангели от Лим", каза Веселина Тошева-Петкова, член на фондацията. За погребенията от социални грижи отпуснали също някой лев, но родителите не си спомнят колко.

Те обаче са разтревожени и разочаровани от друго неспазено обещание на властта. "Обещаха ни да забранят екскурзиите на деца в тъмните часове на денонощието. Една камара приказки, обещания. 100 пъти го внасяха това предложение в парламента и 100 пъти го отхвърляха", каза Петкова. Техни познати вече им се присмивали, че фондацията не е в състояние да реши нито един проблем, защото властта не си спазва обещанията.



През пролетта и лятото на 2005 г. страната ни преживя невиждан потоп



Пострадаха хиляди къщи, стотици семейства останаха без дом, щетите бяха оценени на над 1 млрд. лв. Тогава имаше парламентарни избори и правителството на Станишев обяви решаването на проблема на бедстващите за приоритет номер 1. Тогава беше създадено и министерството на бедствията. Три години по-късно равносметката е жалка. Все още стотици хора живеят във фургони и държавата продължава да нехае за проблемите им, макар че обеща да се погрижи за тях. В с. Дълго поле, общ. Калояново, фургоните са над 50 и министерството на Емел Етем още не може да измисли механизъм, по който да подпомогне хората да си построят нови къщи. Проблемите са основно с незаконните ромски къщи и макар че бяха обещани пари за общините, които да построят общински жилища за бедстващите, те не бяха отпуснати. МС даде само 9 млн. лв. за социално подпомагане на наводнените семейства, с които те си купиха печки и хладилници. Около 3 млн. лв. от тази сума обаче останаха в социалното министерство и не стана ясно за какво друго бяха изхарчени. БЧК събра от дарители над 2 млн. лв., но и те бяха разпределени по неясни критерии. Само БТВ се отчете за събраните от тях 1.7 млн. лв., с които построи къщи.

След потопа в Ихтиман Етем обеща да се поправи канализацията в населените места, да се почистят деретата на реките и да се възстановят дигите. Две-три години по-късно инспектори констатираха, че на много места това не е свършено. Комисията за възстановяване към МС отпускаше суми по неясни критерии, макар че общините настояваха за ясен механизъм и приоритети при покриване на щетите. Комисията на Етем продължи да финансира ремонт на църкви и джамии, изграждане на горски пътища, поправка на собствени бази и фаворизира определени общини, предимно в Русенско и Кърджалийско. Междувременно прокуратурата оневини собствениците на язовир "Тополница" за потопа в Пазарджишко.

Гражданска защита, "Напоителни системи" и общините трябваше да прегледат всички язовири и да вземат мерки за обезопасяването им. Но и това не се случи както трябва.



На 6 август 2007 г. Цар Калоян беше удавен



от двуметрова приливна вълна. Скъсаха се язовирните стени на микроязовирите над градчето, превърнати в рибарници. Загинаха 7 души, сред които и дете. Но и за това бедствие се оказа, че виновни няма. Прокуратурата обяви, че концесионерите на рибарниците не са виновни и комисията на Емел Етем дори отпусна пари за възстановяване на един от язовирите - "Езерче 2", който удави Цар Калоян.

Веднага след бедствието там се озова министър Емел Етем и посипа щедри обещания. При следващите й идвания тя вече се криеше от хората, които се почувстваха излъгани. Правителството показа загриженост, но само на думи. От комисията към МС пари за възстановяване на къщите бяха отпуснати през зимата и пролетта - пет-шест месеца по-късно. Тогава обаче хората нямаше как да строят и останаха във фургоните си. За някои държавата плати разходите им за закупуване на нови къщи вместо строеж. Заради липсата на ясни правила хората в Цар Калоян негодуваха, че посредниците за доставка на строителни материали вдигнали цените. От БЧК хората получиха социална помощ и дарения като супички, морени, кроасани. Все пак заради огромното бедствие в общината постъпиха доста дарения. С голяма част от тях обаче бяха покрити разходите на частни фирми за разчистване, включително и на обектите на концесионерите на язовирите. Цар Калоян все още не е възстановен напълно.

В края на 2006 г.



18 души загинаха при катастрофа между автобус и камион в Бяла



Процесът срещу шофьора на камиона Синан Алиев приключи сравнително бързо и той получи 12 години затвор.

След като гръмна новината, властта показа изключителна съпричастност. В Бяла веднага се озоваха вицепремиерите Даниел Вълчев и Емел Етем и министрите Румен Петков и Радослав Гайдарски. Премиерът Станишев се завърна извънредно от официално посещение в Португалия. Шефът на парламента Георги Пирински заяви, че НС трябва да бъде готов да възстанови в пълен размер всички разходи на община Бяла за преодоляване на последствията от катастрофата и подпомагане на семействата на загиналите. Оказва се обаче, че това не е било нужно. Наследниците на 18-те загинали и 11-те пострадали са получили застраховки. "Някои обаче не са доволни от застраховката на камиона, от която получиха около 22 000-23 000 лв., и сега водят дела", разказа кметът на Бяла Юрий Симеонов. Хората са получили пари и от дарителската сметка. Тези дни тя е закрита и на наследник са дадени по около 700 лв. От около половин година нямало никакви постъпления по сметката. Мостът в Бяла е грижа на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и все още четирите му платна не са отворени за движение.

След катастрофата в Бяла депутатите обещаха да въведат по-голям ред в контрола дали товарните автомобили се претоварват и дали работодателите карат шофьорите да бързат, за да направят повече курсове. Според кмета на града Симеонов това обещание се спазвало. "Пътувам от София до Бяла и на три места видях автомобилната инспекция да мери теглото на камионите", каза Симеонов пред "Сега".

Начинът, по който управляващите реагират на трагедиите, сполетели хората, е тест за техния морал. И при безгрижие, и при свръхзагриженост.

Големите обещания са запазен патент на политиците, но несбъдването им винаги оставя следи. А когато болката е лична, следите няма как да избледнеят.