- Д-р Станчева, тестът по български език и литература удачна форма ли е да се проверят знанията на кандидатите за гимназиите?

- Средната за страната оценка от изпита - 4.53, на пръв поглед изглежда доста обнадеждаваща. Преобладаващата оценка е "много добър" (т.е. в границите 4.50 - 5.49) и ако само върху тези данни правим изводи, не би трябвало да се тревожим за грамотността на седмокласниците. При по-задълбочен анализ обаче трябва да разсъждаваме и върху това дали пък тестът не се е оказал лесен, как е построен, какви са данните от отделните му задачи, т.е. върху качествата му на надежден инструмент за оценяване. На сайта на МОН са представени наблюдения за постиженията и пропуските на седмокласниците въз основа на преразказа, но не и върху данни от теста. А за по-сериозен анализ е нужна съпоставка на резултатите и от теста, и от преразказ.

Няма спор, че тестовият формат е с много по-големи предимства от писането на съчинение-разсъждение. Той е много по-икономичен и рационален, защото с него за кратко време се проверяват цяло ветрило от знания и умения. И много по-обективно. Не така стоят нещата при преразказа, където има по-голяма доза субективизъм, независимо че оценяването се прави въз основа на предварително разработени критерии. Но в изпита трябва да присъстват и двата компонента. Искам обаче да изтъкна, че по отношение на разработването и стандартизирането на тестовете има още доста какво да се желае.

- Преразказът беше ли подходящо избран като текст и съдържание ("Заложна къща" на Деян Енев)?

- Това по мое мнение беше един успешен пробив, защото досега като че ли преобладаваха нагласите, че за преразказ непременно трябва да се дава неизучавана творба на български класик. Истината е, че някои от класическите ни творби в известна степен се нуждаят вече от културен и езиков "превод", за да достигнат посланията им до поколението на 13-14-годишните. Разбира се, изучаването на класиците е неотменна част от националната самоидентификация на учениците ни. Но за целите на изпита за гимназиите е много по-добре да се дава неизучаван текст от съвременен автор. Все пак текстът трябва да се подбира в съответствие със социалния и познавателния опит на децата. В този смисъл изборът на разказа "Заложна къща" търпи критика.

- Има ли толкова сложни въпроси в теста, които да предполагат допълнителна подготовка извън училище?

- Може да ви прозвучи малко еретично, но аз не виждам нищо страшно в това, че голяма част от родителите търсят допълнително обучение за децата си. В целия свят се предлагат образователни услуги извън системата на задължителното образование. Те съществуват, защото съвременното средно образование е с масов характер и невинаги могат да се задоволят индивидуалните образователни потребности на детето. Така или иначе децата не са еднакви, а и развитието им също не върви равномерно. От друга страна, часовете в училище по български език и литература не са и толкова много, защото петте часа седмично в прогимназията, разпределени между двата предмета - български език и литература - не са достатъчни. Програмата в прогимназиалния курс изисква да се овладява огромен корпус от понятия и термини, като наред с това трябва да се създадат и стабилни базови умения, необходими за по-нататъшна успешна реализация. Самото превръщане на знанията в умения няма как да се осъществи в пълна степен при тази претовареност на учебната програма. Предлагането и търсенето на образователни услуги не бива да се тълкува като резултат от това, че качеството на образованието е ниско. Противното е удобен повод за постигане на други цели - срещу политически опоненти, за критика на даден екип и т.н. От друга страна обаче обучението по български език трябва да се ориентира в много по-висока степен към изграждането на практически умения у децата, а не да е толкова насочено към овладяване на термини и понятия, които нямат отношение към повишаване на комуникативната им компетентност.

- Да, но с всяка изминала година учебният материал се "смъква" в по-долните класове и е много обременен с термини, които сякаш отблъскват децата.

- Онова, което затруднява и демотивира децата е, че учебното съдържание невинаги е съобразено с възрастта им. Ще дам конкретен пример с обучението по синтаксис. Това е най-абстрактната подсистема на езика и децата се затрудняват още в V и VI клас при изучаването на синтактичните явления. Причината е, че развитието на абстрактното мислене в тази възраст не съответства на степента на абстракция на самия материал. Крайно време е да се проумее, че децата биха могли да бъдат обучени на правилна пунктуация, без да е небходимо да изучават с толкова големи подробности видовете изречения по строеж. За съжаление не е мислено в тази посока и в новата учебна програма, тъй като в голяма степен материалът по граматика от VII клас е "свален" в VI клас, което за мен не е много удачно. Това демотивира децата и ги отблъсква от ученето.