"Полицията в близост до обществото" е най-повтаряното заклинание от всички началници в МВР през последните години. Полицаят трябва да говори с всички, да познава хората и проблемите им, да следи за всяка промяна в квартала. И когато това стане, всичко в МВР ще е наред и доверието към него най-после ще се случи. Мисия, с която не се справи нито едно известно име от вътрешното ведомство. А районните инспектори или кварталните, както продължават да ги наричат, не са лица от екрана. Те не се обясняват за поредното поръчково убийство, не се изказват за версиите за пореден атентат или отвличане, не са в докладите на Брюксел.



На тях се пада черната работа



"Ей тука, в блока са, страшни пичове. Па, познаваме ги. Няма проблем с тях, няма и бандити", пали се жител на жк "Надежда 4" на въпрос знае ли къде е приемната на районния инспектор. На партера на бл. 461 има малка стая с много и стара техника и импровизиран кухненски бокс. Осигурена е от общината и се поддържа от нея, както и всички други приемни в София. Вратата е отворена, а кварталният бори бумагите на пожълтял 15-инчов монитор. Така е всеки делничен ден от 8.30 до 17.30 ч. Приемните часове пък са от 16.30 до 17.30 ч., а в петък от 10.30 до 11.30 ч.

Посреща ни Петя Петкова, която от 5 години е районен инспектор.

"Има много документация, която минава през нас и според мен това е проблем. Районният инспектор трябва да има повече време да е на улицата при хората. Искам да съм повече в района, да разчитам на личната среща, за да ме опознаят", откровена е инспектор Петкова. Признава, че тя и тримата й колеги покриват "Надежда 4" и квартал "Свобода" и, естествено, не могат да са навсякъде. Освен това се занимават с всякакви дейности - проверки при издаване на документи за самоличност, справки за КОС (Контрол по общоопасните средства) и съставяне на протоколи, че в даден апартамент има условия за съхранение на оръжие, срещи с директори на училища и детски градини. Освен това инспекторите са и най-честите призовкари - на районните управления, а и на съда.

"Районният инспектор е най-надеждният човек за връчване на една призовка. Аз мога да отида на адрес поне два пъти на ден, докато призовкарят - едва ли. Някои ни се сърдят. Посрещат ни с "Пак ли вие, колко пъти ще идвате?". Това най-често е при връчване на призовка на лице, което не живее там от години, а аз примерно отивам за трети път", разказва Петкова.



Грижа на инспекторите



са и временно пребиваващите чужденци - проверяват ги дали живеят на адреса, обявен след издаване на лична карта. Следят и криминалния контингент в района си - алкохолици, наркомани, а и психично болните. Често поемат и охрана на мачове, концерти - последно дежуряха и на матурите.

И нищо чудно, че при подобна заетост четирима души трудно смогват да работят по конкретните т.н. "полицейски сигнали", жалби и молби. Обикновено постъпвали елементарни жалби за нарушаване на нощната тишина и проблемни съседи. По-сериозните случаи обаче стигали до познат проблем - материалната база. "Ако трябва да пусна един факс, трябва да тръгна и да търся къде има. Иначе тук всяка техника купуваме с наши пари. И не е нещо качествено, защото не можем да си позволим", признава Петкова. Въпреки мизерията, при която работи, е убедена, че мнението на хората за полицията трябва да се определя от районния инспектор и в никакъв случай от катаджиите.

На същото мнение е и началникът на група "Териториална полиция" към участъка в "Красна поляна" Цветелин Богданов.

"При нас се изисква малко по-голяма интелигентност. Ние работим предимно с граждани, организации, кметства, фирми... Служителите трябва да са комуникативни, да умеят да решават бързо и точно проблемите. Когато трябва да се действа силово, се подбират едни хора, а когато трябва да се действа комуникативно - други. Инспекторите всъщност са лицето на полицията", убеден е Богданов. Признава обаче, че трудно се намират подобни кадри.



"Ако социалният статус бъде повишен



и се вдигнат възнагражденията, много по-качествени хора ще дойдат в полицията. Защото сега отиват на други места. Целта е да създадем интелигентна полиция, която да познава проблемите и гражданите, които всъщност са наши клиенти. Искаме да им докажем, че срещу средствата, които те инвестират в нас, ние ще им предоставим необходимите ред и сигурност", разсъждава Богданов.

В "Красна поляна" се обслужват около 80 000 жители с 11 младши районни инспектори и 3-ма полицейски инспектори. Има 5 приемни - 2 в "Красна поляна", 2 във "Факултета" и 1 в "Разсадника". Общо от началото на годината през тях са минали около 760 човека. Проблемите по кварталите навсякъде са едни и същи - междусъседски конфликти, домашно насилие, заплахи, спорове между наематели и наемодатели, силна музика и т.н.

"Много типични за нас са вече случаите с душевно болни, които по определени причини не са в здравни заведения. Идват със своите фобии и ни ангажират времето - често са преследвани, наблюдвани... Все някой влизал и излизал от дома им. Общо взето ние трябва да ги успокояваме. Ако обаче представляват опасност и се съберат подписи и обяснения, ги освидетелстваме принудително и ги настаняваме за лечение", разкрива и друга грижа Богданов. Най-големият им проблем обаче е ромският квартал "Факултета", където живеят над 35 000 души, а за тях отговарят едва четирима полицаи. Оказва се, че няма полицейски инспектори, които да ползват превозни средства - нито коли, нито мотори. Само като идеи се обсъждало да се купят мотопеди или поне велосипеди, но и това не е сигурно дали ще стане.



В централната част на София,



естествено, е по-различно. Радослав Георгиев е полицейски инспектор към 5 РПУ и е в приемната на бул. "Сливница" 180. Общо взето участъкът припокрива този на община "Оборище". Има две контрастни социални групи - служители в офисите на големи фирми, депутати и хора с висок жизнен стандарт, а от другата страна са многото клошари, които лятото идват от провинцията - разбиват мазета, тавански стаи и после си заминават, ако не ги хванат. Освен стандартните занимания Георгиев признава, че често на него и колегите му им се налага да ходят във... военна прокуратура.

"Много сме уязвими, защото всеки клошар може да пусне жалба срещу нас за нищо. И аз, и началникът пишем обяснения във военна прокуратура. Неприятно е да се държат с теб като с парцал, като с престъпник", съжалява инспекторът. Разказва как идва някой в приемната, решава, че не е получил достатъчно внимание и пуска жалба. Последното такова оплакване дошло от психично болна, която постоянно се жалвала от брат си, а той отдавна не живеел при нея.

"Най-честите ми "клиенти" са пенсионерите. На тях всичко им пречи - от силната музика, до комшийката, която е с къса пола. И те са тези, които се жалват най-вече във военна прокуратура, защото имат и много свободно време", добавя Георгиев. По думите му богатите и известни хора в района му не създавали никакви проблеми, влизали в положение и не се оплаквали от шума и караниците на другите. А шумни места има. Такъв бил апартамент на "Цар Симеон", който се използвал само за купони - идвали младежи 2 пъти седмично, веселят се и изчезват. Накрая ги хванали на "местопроизшествието" и купоните спрели.

Друга практика, за която инспекторът предупреждава, са кражбите от магазините за втора употреба на Лъвов мост. Иначе проблемът с проститутките бил решен. Но и той се оплаква от болните луди.

"Веднъж една болна влезе в приемната, започна да буйства и стана страшно. Беше около 30-годишна жена, но толкова силна, че дълго време трима колеги не можаха да я качат в линейката. Друга дойде веднъж, за да каже, че извънземни идват в дома й и разместват мебелите", спомня си Георгиев. Оплаква се, че болните се увеличават, а ролята на психодиспансерите била да ги приберат за няколко часа и да им дадат диазепам. После се връщат отново и стават основна грижа на полицията.

Оказва се, че полицията в близост до обществото наистина не се случва именно заради работа, която не е нейна. Ако идеалният полицай пък ще е толкова интелигентен, колкото биха желали началниците, остава открит въпросът как ще го привлекат на улицата срещу 600 лв. на месец.