Историческата участ на грузинците е не по-малко трагична. Те и целият Кавказ попадат под кръстосания огън на няколко империи - Византия, Персия, Турция, Русия. Отделно върху тях се стоварват арабски и монголски нашественици. За около 17 века съществуване грузинците имат независима държава не повече от 5 века - при това в началото на първото и на второто хилядолетия. Историята отредила да оцеляват, вместо да се развиват.

Когато през 16-18 век става арена на битка между Иран и Турция, православна Грузия потърсва закрила от Руската империя. В началото на 18 в. грузинският цар Вахтанг IV намира убежище в Санкт Петербург. През 1783 г. Русия и Грузия подписват Георгиевския договор, предвиждащ руски протекторат над Източна Грузия, разорена от перси и турци. През 1795 г. Русия обявява война на Персия, която разорява Източна Грузия. Пет години по-късно по молба на умиращия грузински цар Георгий XII руският император Павел I подписва манифест за присъединяването на части от Източна и Южна Грузия към империята. През 1810 г. в Русия влиза и Западна Грузия. Впоследствие Русия освобождава и останалите грузински територии от османско владичество.

Парадоксално, но през XX век грузинската държава изплува на повърхността по време на исторически урагани - разпада на руската и на съветската империи. Грузия става самостоятелна държава през 1918-1921 г. и от 1991 г. Последните 3 века на нея й е помагано да оцелее, дали обаче тя е научила уроците на историята? След като е била жертва на много по-мощни етноси и държави, тя самата се превръща в палач на по-малки народи. След като се радва на правото на самоопределение, тя го отказва на други народности.