Ако нещо изглежда лесно в света на финансите, то това е задачата да се разпределят готови пари. Когато парите са много, те гарантират силен интерес, но не и силни аргументи. Но разпределянето на бюджетния излишък е доста по-трудна задача. Първото затруднение идва от макроикономическите рискове. Замразяването на излишъка във фискалния резерв е мярка срещу прегряването на икономиката. Слушали сме това толкова дълго, че е трудно да си представим какво би станало, ако правителството бе освободило част от горещите пари. От края на 2000 г. досега фискалният резерв е нараснал с 8.4 млрд. лв., а са похарчени, според данните на ИПИ, над 5.6 млрд. до края на 2007 г. След сегашното раздаване вероятно сумата ще достигне 7.3 млрд. лв., респективно ръстът на фискалния резерв ще е по-малък.

И ако въпреки това инфлационната заплаха изглежда силна, то все още е трудно да оценим



риска от забавяне на икономиката догодина



Пиша последното с известно неудобство, тъй като до момента няма измерване на икономическия цикъл, нито дори намек за изследване на влиянието на задаващата се рецесия в ЕС. Ето защо се налага да гадаем на базата на не особено подробни прогнози на международни организации и косвени сигнали като анкетите за бизнес климата, разочароващите отчети на част от публичните компании, намаляването на чуждестранните инвестиции и вероятното намаляване на емигрантските постъпления. Ако рецесията достигне до нас, то това ще е последното голямо раздаване и още догодина вероятно ще съжаляваме, че не сме изхарчили по-продуктивно излишните пари.

Второто обстоятелство, което затруднява решенията, е фактът, че въпросните милиарди трябва да се изхарчат за три месеца. Това е твърде кратък срок и не можем да очакваме, че властите ще успеят да организират смислени мероприятия - например заводът за боклука, колкото и да е нужен, отпада по тази причина (макар че той и априори няма шанс при сегашното съотношение на властите). Ето как изглеждат обсъжданите досега варианти в светлината на тези две затруднения.



Сребърен фонд ("под черта")



Подходящо - да.

Готовност - сравнително висока, но са възможни спорове.

Поне на теория Сребърният фонд, в който ще се трупат пари за бъдещи пенсии, е най-доброто решение. Отлагането на разходи в момент, когато икономиката показва признаци на прегряване, е по-добрата алтернатива от харченето и дори от арестуването на излишните пари във фискалния резерв. Така се създават положителни очаквания, освен това държавата е длъжник на бъдещите пенсионери и трябва да вземе мерки срещу очакваните дефицити при прехода към лични сметки. Проблемите са два - тези пари трябва да бъдат инвестирани някъде, за да носят доход, което внася първата нотка на съмнение. Вторият проблем е пак управленски. Създаването на Сребърния фонд бе решено още в края на 2005 г., през юли 2008 г. бе внесен поредният законопроект и интересът към темата е по-скоро спорадичен. Има твърде много нерешени въпроси, без които наливането на милиарди в резервния фонд е равносилно на подписване на празен чек: кой ще го управлява (БНБ, чужди портфолио мениджъри или министри); в какво ще се инвестира и при какви нива на риск; кога ще се ползва главницата и ще може ли да се покриват текущи дефицити с него, тоест кое поколение ще бъде облагодетелствано от сегашния излишък... Абсурдно е властта да задели 1 млрд. лв. и да не сколаса да приеме закона за тяхното управление. Извън темата за бъдещите пенсионери същото се отнася и за държавния образователен фонд, който, ако някой се грижеше да изпълнява закона за бюджета, вече трябваше да е готов.



Инфраструктура



Подходящо - да, по принцип.

Готовност - слаба.

Аргументите за лошите пътища и стимулирането на инвестициите са омръзнали до втръсване, но напредък няма. Ако оставим настрана глобалните проблеми, трябва да се съобразят две обстоятелства. Първото е, че едва ли има време да се подготвят добри проекти и да се проведат търгове, които отнемат около два месеца, така че пак ще влезе в действие схемата с чешмичките.

Второто съмнение е свързано с финансирането на проекти, които са изпаднали от европейската листа. Доста нелепо е с пари на българските данъкоплатци да се замазва провалът в усвояването на еврофондовете.



Образование и здравеопазване



Подходящо - да.

Готовност - никаква, особено в здравеопазването.

Би било хубаво да получим повече публични услуги срещу парите си, но не е сигурно дали ще ги получим. Диагнозата, най-вече за здравеопазването, където има само приказки за реформи, е ясна: да не им се дават пари, докато не се поправят.



Социални разходи



Подходящо - не, донякъде с изключение на пенсионерите.

Готовност - изглежда най-лесно.

Това би трябвало да е най-шумно коментираната част от идеите за харчене на излишъка, но всъщност коментарът се изчерпва с две изречения. Няма по-пряк път към инфлацията, която в крайна сметка ще изяде и доходите на тези, които не са получили нищо от бюджетното раздаване. И второ, начинът, по който правителството се опитва да прикрие неизпълнените обещания за благополучие, е нечестен спрямо самите бедни: благодарение на социалната лотария някой мързелив безработен може да получи почти колкото работещите бедни. Той е и неефективен, както цялата работа на социалното министерство - например то едва напоследък се сети, че България няма проблем с безработицата и че чрез системата от помощи и плащания за отглеждане на деца от възрастни роднини трябва да стимулира завръщането на работа. Пенсионерите, при които нещата опират до оцеляване и нямат алтернатива, са изключение (в известни граници) най-малкото защото инфлацията бе по-висока от предвиденото. Имам предвид само коледните добавки, които сигурно ще бъдат намалени.



Връщане на излишъка на данъкоплатците



Подходящо - в разумни граници.

Готовност - неясна.

Тази мярка е справедлива, но проинфлационна. Ако всеки работещ получи по 2000 лв., както предлагат либералните икономисти, това ще има ефекта на пари, хвърлени от хеликоптер. Тук има и друг проблем - за да не скочи инфлацията, това трябва да се прави в малки размери (иначе е малко лицемерно да се говори, че 450 млн. лв. за пенсионерите са инфлационна бомба). Да, но тогава не си струва, защото разходите по операцията ще са високи. Освен това е трудно да се прецени кой колко да получи, да се връщат ли пари на фирми, как ще преценим приноса на данъкоплатците към приходите от ДДС и от акцизи. Едно число за размисъл - всички приходи от данъци върху доходите на гражданите са 1.1 млрд. лв., тоест по-малко от излишъка.



Подпомагане на отделни сектори



Подходящо - по-скоро не.

Готовност - висока.

Докато говорят с общи фрази, вероятно мнозина политици си правят сметката как да подпомогнат стагниращия строителен и пътностроителен сектор с държавни поръчки, маскирани като грижа за инфраструктурата, или пък туризма - чрез почивката за пенсионери. Сега все още не знаем детайлите, но когато ги научим, със сигурност ще се окаже, че подобни скрити субсидии са мотивирали част от разходите. Впрочем, не бива да се учудваме, кризите често предизвикват отчаяни ходове. Дори в либерална Великобритания тази седмица гласуваха пакет от мерки, с които държавата на практика субсидира закъсалия жилищен сектор. Но както казва един приятел, това е като да надуваш спукан балон. Ако дупката е малка, отначало ти се струва, че успяваш.

Екзотичните предложения от типа на почивките на пенсионери, руската култура и оплождането ин витро ще спомена "под черта", тъй като темата вече бе осветена достатъчно. Идеята за почивката на пенсионери е толкова невъзможно глупава, че човек започва да подозира, че целта всъщност е да се подкрепят хотелите на бъдещите спонсори или активистите, които ще изнесат предизборната пропаганда по места. Фактът, че тъкмо пенсионерските почивки разбуниха духовете, обаче е показателен. Хората не се интересуват от средното качество, за тях няколко милиарда са маловажни в сравнение с тези максимум 5 млн. лв., които правят разликата. И макар че идеята едва ли ще се реализира, тя изигра сериозна роля в дебата - отклони вниманието от сериозните теми.

А сериозната тема не е кой сектор е най-важен, а



какъв да бъде механизмът за разпределяне на излишни пари



и защо никой не оценява ефектите от тях. Като се тегли чертата, може да се окаже, че не повече от 30-40% от коментираните суми е уместно да бъдат изхарчени сега, а останалите да бъдат пренесени към следващите години (технически това може да стане чрез създаване на фондове). Но досегашният опит с фондове като "Републиканска пътна инфраструктура" или дружеството "Публични инвестиционни проекти", както и неохотата да се придвижат добри идеи като Сребърния фонд, не са основание за оптимизъм. Така въпросът опира отново до капацитета на държавата да управлява публични пари. Което пък ни подсеща, че е неуместно да се харчат предизборно средства, икономисани заради провала на проектите по еврофондовете.

Но нека да бъдем реалисти - нито едно правителство няма да остави торба с пари на следващото, освен ако това не му носи одобрение. Така на преден план излиза една идея, която не е обсъждана досега. Става дума за нещо като резервен фонд за компенсиране на бъдещо снижение на осигуровките. Тя се родее с предложението на десните икономисти парите да се ползват за намаляване на данъците, но проблемът е, че не е възможно тазгодишният излишък да финансира следващите бюджети. Единственият начин да се направи е парите да се заделят целево, както е със Сребърния фонд. Но за разлика от него този нов фонд трябва да може да се ползва още следващите години. Разбира се, такава идея заслужава сериозна дискусия и подробни разчети (споровете около частните здравни фондове дават представа за това колко трудно би било да се намери баланс).





-------------------------------------

Приказки за милиарди

--------------------------------------

Към края на юли излишъкът по консолидираната програма е над 4.2 млрд. лв., а по републиканския бюджет - 3.3. млрд. лв. Според МФ може да се похарчат 1.2-1.7 млрд. лв. над планирания неприкосновен излишък от 3% от БВП. Числата са малко несигурни, тъй като засега липсва уточнение за около 300 млн. лв., които правителството може да изхарчи без одобрението на парламента. Но и без това тези 500 млн. лв. разлика доста смущават, защото, както изглежда, това са парите, маскирани зад твърде общото наименование "европейски ангажименти" и нищо чудно да се окаже, че главният им бенефициент отново е ведомството на Емел Етем с прословутия телефон 112 и други подобни дейности. Първоначално бе съобщено, че значителна част от превишението ще отиде за Сребърния фонд, после се оказа, че става дума за 1 млрд. лв., или за 25% от излишъка, както е според неприетия все още проектозакон. Тоест идеите на НДСВ по-скоро са били отхвърлени. Тези пари не се включват в горните 1.2 млрд. лв., те са "под черта", тъй като фондът е част от фискалния резерв, макар и обособена. При прогнози за излишък от 6 млрд. лв. в края на годината те дори би трябвало да са повече.