Два демо страха сегиз-тогиз връхлитат хората - единият е по-примитивен, свързан е с етно-опасения, другият е по-академичен. Те тормозят и нас, с основание. Няма данни или доклад от последните десетилетия, които да не обричат българите на етническо топене... При това по-бързо и от гренландската ледена шапка.

Според последните изследвания на Евростат за континента след половин век у нас ще има най-висок дял хора над 65 години. На този, комуто не му пука от това, защото сега е на 30 и печели добре, следва да кажем, че тази тенденция не е само печално-романтична, ами ще удря тепърва по джоба. Следствията от нея са много, няма да гледаме всички; да споменем само една - криза за работна ръка.

Центърът за изследване на демографските проблеми в Рощок разпространи прогноза, че икономическият ни растеж ще спре към 2030 г. - главно по тази причина. Екипът от Рощок е разделил България на шест зони, а пет от тях квалифицира като "области с висок инвестиционен риск" именно поради демографските проблеми и свързаната с тях липса на квалифицирана работна ръка.* Трябва да допълним, че квалифицирана вече липсва, но



очевидно липсва и неквалифицирана такава



Така че не става дума за медицински персонал, педагози и монтьори, а и за обикновени селскостопански работници. Наскоро случаят ми даде възможност да разгледам фирма-отличничка от провинцията, произвеждаща храни, спечелила проекти по САПАРД и с доста перспективен износ в чужбина. Един от най-сериозните проблеми са й работниците. Трудно се намират - първо, поради застарялото население по селата, второ, поради несъздадените трудови навици на част от тези, които стават за работа, пък и нямат такава в момента.

- Осигуряваме вече какво ли не - напитки, закуски, транспорт - само и само да не губим работници. - Но всеки път играта започва наново, не знаеш кой и кога ще те зареже в пика на сезона - ожали се един от шефовете. - Вербуваме всекиго поотделно не само с надница, ами едва ли не с баница.





Другият ни страх е от претопяване



Тоест как едни по-плодовити етноси ни изместват и бъдещите българчета (а българчета ли?) гледат света я още по-черноочко от днес, я през резнати по азиатски цепки...

Съчетани с етническите страхове, демографските перспективи плодят мнителност и племенни кошмари. Те се подсилват от най-новите исторически случвания. Косово например беше нещо като национална революция чрез особено биологическо оръжие - голям прираст на населението от един етнос, съчетан с отрицателен такъв от друг, и съответната промяна в съотношенията по-сетне накланя и политическите везни.

Не знам етнос, който да не се вълнува от подобни изменения. Дори наскоро нашумелият грузински конфликт отвъд разговорите за демокрация и империализъм се състоеше от далеч по-прости неща: кои и къде са повече? Нашите или вашите? Малцина знаят, че само в една Абхазия например коренното абхазко население е около 15 %. Другото са какви ли не етноси - включително гърци, останали още от колониите по Понта от времената на Златното руно. Но застрашените абхазци искат да вкарат раждаемостта сред приоритетите на държавната си политика - повикът им - всяко семейство с по три деца.

Руснаците пък в Източен Сибир имат



кошмар от тиха китайска експанзия



Изобретателните китайци се просмукват през границите на пренаселената си страна и усядат из хладните, но богати и полупусти сибирски пространства... Писателят от Красноярск Едуард Русаков така и твърди в интервю пред сп. "Факел": "Трябва не да се страхуваме и не да се борим, а да се подготвяме за неизбежното. Да се готвим за грандиозните и засега трудно въобразими резултати от експанзията на Китай. Преди всичко - да учим китайски език... Не е възможно да се борим с идващата зима, тя все едно ще дойде".

Да не говорим за латино и афроперспективите пред Северна Америка и пакистано-малоазийско-африканския поток в Европа.

Ала всичко това не е страшно. Русаков е прав, макар че обича иронията. Етносите се плодят достатъчно или не по сложни и труднорегулируеми от правителствата планове, популацията е и Божа работа.

По-реален е страхът от възродените малтусиански прогнози, макар и не по схемата, предсказан от мрачния англичанин. Той е смятал, че няма да стигне храна за плодящото се в геометрична прогресия земно население, и от тази гледна точка е разчитал на странни неща: войните, болестите, дори хомосексуализма.

Достатъчна причина за сериозни опасения е не толкова фактът, че светът става все по-населен - според ООН през 2025 г. на Земята ще живеят 8 млрд. души, а колкото и да е парадоксално - че става все по-проспериращ. По-проспериращият човек иска не само повече вода и храна, иска повече енергия, повече метали. Близо двата и половина милиарда китайци и индийци работят много, амбициите им прогресират (дори спортът и образованието го доказват) и все повече ще искат автомобилите, жилищата и разточителствата на богатия бял човек. През 2005 г. Китай е имал 15 коли на всеки хиляда души, колкото Япония през 1963 г. Днес японците имат 447 коли на хиляда жители, или общо 57 милиона. Ако Китай достигне това съотношение, би трябвало да има 572 милиона леки коли.



И кой ще го спре да ги има?



Ще издържи ли светът? Специалистите казват - не.

Та преди да овладее планетата новият човек, който потребява малко, пази повече и е в по-голяма хармония с мирозданието, светът ще преживее още много "интересни" моменти в борбата за храна, вода и енергия.

Дано ние, българите, като етнос не пропуснем това зрелище поради демографско изпаряване - ще бъде далеч по-поучително от доклад на Евростат.

----

*Само югозападната ни зона била горе-долу перспективна според доклада.