София не е толкова важна колкото Брюксел, не е толкова гиздава колкото Париж, не е толкова чиста колкото Берлин и не е толкова голяма колкото Лондон... Не е дори толкова спретната колкото Прага, но си е столица, голям европейски град, има си, каквото имат и другите - банки, ресторанти, театри, билдинги, задръствания. Дори метро си има вече, да не са му уроки...

Някои места в София дори са много прилични, например... е, според вкуса.

За другите големи градове на България също може да се каже, че са по-бедни и мръсни от сититата на Запада, но имат сегменти и дори цели квартали, които могат да бъдат разположени с чест в която и да е мегаполисна перла по света. И да изглеждат там горе-долу на мястото си.

Това, което ни се ще да не виждаме, да заметем под килима и забравим, е ситуацията в селата и малките градове.



Тъга, социален упадък и демографско униние



царят в преобладаващата част от тези места.

И по тях личи най-неопровержимо, че страната ни стои между останалите европейски членки като мома, заметнала менте шал на Гучи над недокърпен елек и непран сукман...

Всъщност степените на цивилизационен интегритет не се определят, когато столиците, примерно, си мерят телевизионните кули, петзвездните хотели или широчината на булевардите. Дали една страна е загрижена за своите граждани личи от условията, при които живеят те в най-затънтените кътища. Колкото по й липсват - на тази страна - справедлива законова основа, методична икономическа стратегия и хуманни традиции, толкова пропастта между големите градове и дълбоката провинция е по-дълбока.

Огромна е тази пропаст в страни като Китай, Индия, Русия, дори Турция...

Зинала е тя и тук, с една тъжна разлика спрямо гореизброените. У нас освен от сиромашия провинцията страда от тотално обезлюдяване, агонизира демографски; из селищата сякаш е препускала някаква съвременна чума.

Загледайте се къде да e из селата на Западна Европа... Те са, първо, изумително чисти, второ - пъстрите къщурки, окичени с цветна флора, по дизайн и архитектура навсякъде приличат на току-що разопакован коледен подарък за добри деца. В Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Швеция - селата са китни и спретнати, а многолюдният народ из тях очевидно е в хармония с живота си... Дори в едни Гърция или Словения случайно занощувалият пътешественик ще открие, че всеки дом притежава доходите, екстрите и технологичните придобивки, характерни за големия град, плюс още някои - чист въздух, тишина и място за паркиране...

У нас картината на село е тягостна - иззад порутени зидове и напукани фасади наднича килнат на една страна обезкеремиден хамбар, локви и буренак затапват порти с избелели некролози по тях... Цари безлюдие, нарядко край шосето ще зърнеш едва кретаща бабичка, заденала бохча с трева, съчки или друга някаква оскъдна потреба за мизерния й бит, или пък самотно магаре ще напомни с меланхоличен рев



каква полупустиня е наоколо...



Ако ли се застоиш в такова място ден-два, ще попиеш и една особено безнадеждна атмосфера - на някаква примиреност с непобедимите дегенеративни тенденции, в акомпанимент с периодичните изцепки на редови местен пияндур...

Наскоро видях, че и в най-малките немски села разделното събиране на боклука е практика и рутина; а в повечето наши села се събира такса смет по неведомо какви причини. Боклукът всъщност се изсипва масово в миризливото близко дере.

Да се обясняват тези контрасти с католицизма там, с османското нашествие и комунизма тук е съмнително продуктивна утеха.

Гърция е православна, източни нашествия е имало и по Иберийския полуостров, а диктаторски социализъм имаше и в Словения, и в Чехия, и в Унгария...

Само за страните от мексикански тип е характерно стичането на населението към столиците, и упадък на затънтените провинция. Дължи се на прости неща: в тези затънтени краища първо липсва образование, второ - ред, и трето, но най-важно - няма перспективи за добър доход.

Така е в Мексико и Русия, така е и у нас.

Сравнително наскоро няколко медии направиха проучвания кой град се смята най-добър за живеене в България - спечели Варна. Напред в класацията са и Пловдив, и София, и Стара Загора, и Велико Търново. (На последно място, впрочем, е Перник - има за какво да се замислят в миньорския град).

Но хайде да не си говорим за големите градове,



а за Трън и Синдел, за Макреш и Краводер!



Само че не щем, защото спрямо тях приказките за "Швейцария на Балканите" звучи като подигравка.

Нашите села и градчета понесоха тежки удари през последните векове и години. Като почнем от черкезките нашествия, минем през насилствената колективизация и свършим с ликвидационния произвол, те търпяха унищожение, а грижа почти не видяха.

За да не съм тотално черноглед, ще кажа, че се забелязват плахи признаци за съживяване. Примерно, някой си е боядисал къщата (най-често англичанин), някъде има кофи за боклук (най-често не се използват), а някъде край бордеите се извисява модерна ферма...

Но ще сме си на мястото в ЕС не когато победим корупцията, а когато тези съживителни признаци станат норма.

А впрочем, корупцията е свързана с всичко, дори с признаците.